2018 г. идва с редица важни промени от фискално естество за трудещите се, които работят в Румъния, а именно прехвърлянето на здравните и пенсионните осигуровки основно върху служителя, увеличаването на минималната заплата и намаляването на данъка върху доходите, пише информационният сайт Зиаре, цитиран от БТА.
Т. нар. "фискална революция" на левоцентристкото правителство беше обсъждана интензивно през последните месеци и предизвика множество протести. Въпреки уверенията на правителството, че доходите на румънците няма да спаднат, профсъюзите изразиха безпокойство от ефекта на тези мерки.
Съгласно новия регламент, който влиза в сила от 1 януари 2018 г., изцяло в задължение на служителя преминават пенсионните вноски, които са в размер на 25 процент от заплатата, и здравните вноски, които са 10 процента. Задължение на работодателя остава вноската за трудово застраховане от 2,25 процента.
Данъкът върху доходите спада от 16 на 10 процента от началото на 2018 г. Той включва доходите от заплати, независими дейности, наеми, инвестиции, пенсии, земеделски дейности, награди и други доходи.
От 1 януари 2018 г. минималната брутна работна заплата се увеличава от 1450 леи (608,77 лева) месечно на 1900 леи (797,70 лева) месечно при пълна програма от средно 166 часа на месец. Гарантираното минимално заплащане на час съответно ще бъде 11,40 леи/час.
Увеличението е с 31,03 процента спрямо 2017 г. Нетната минимална заплата ще нарасне съответно от 1065 леи на 1162 леи, отбелязва сайтът.
Също от началото на годината се променя и режимът на данъчно облагане на микропредприятията, които ще плащат данък от 1 процент от приходите, ако оборотът им е до 1 милион евро, отбелязва изданието Бизнес24.
Т. нар. "фискална революция" на левоцентристкото правителство предизвика множество протести. Снимка: EPA/БГНЕС
Данъкът върху доходите спада от 16 на 10 процента, изцяло в задължение на служителя преминават пенсионните и здравните вноски
Фактор Фактор
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг