Основан през 324 г. пр.н.е., само година преди смъртта на Александър Велики във Вавилон, градът първоначално е замислен като дом за колонисти и ранени ветерани от огромната му армия. Съдбата му обаче се оказва също толкова бурна, колкото и водите на река Тигър, край която е построен.

Римският историк Плиний Стари описва еволюцията му в своята „Естествена история“: след като първоначалният град (наречен Александрия) е разрушен от наводнения, местният владетел Спасин го възражда. Той издига масивни укрепления и повдига нивото на земята върху площ с обиколка близо 10 километра. Така се ражда Харакс Спасину.

Градът далеч не е бил просто граничен гарнизон. Идеално разположен между реките Тигър и Евлей, той се превръща в истинска икономическа сила, контролираща търговските пътища на Месопотамия.

В продължение на десетилетия точното местоположение на града е обект на спекулации. Въпреки че въздушни снимки от 60-те години на миналия век загатват за заровени структури, геополитическата нестабилност блокира всякакви разкопки. Пробивът идва едва след 2014 г., когато изследователите получават достъп до площ от над 500 кв. км.

Резултатите от тази кампания, разчитаща на върхови технологии, надминават всички очаквания. Дронове са използвани за създаването на свръхточен 3D модел на терена, а магнитометри позволяват на геофизиците буквално да „виждат“ през земните пластове, разкривайки магнитните аномалии на заровените структури.
Магнитната карта разкрива града в целия му блясък: широки улици, гъсти жилищни блокове, монументални храмови комплекси, занаятчийски квартали с тухлени пещи, както и сложна система от пристанищни басейни и канали – доказателство за забележително хидравлично инженерство.

Мрежата на Александър: Кои други градове остават скрити?
Харакс Спасину е само едно от парчетата в огромния градоустройствен пъзел на Александър Велики. Според античния историк Плутарх, пълководецът е основал около 70 града, носещи неговото име. Съвременната наука успява да потвърди съществуването на около 20 от тях.

Докато някои са световноизвестни (като Александрия в Египет) или са прераснали в съвременни мегаполиси (като Кандахар в Афганистан, чието оригинално име е Александрия Арахозия), други все още лежат скрити под земята и чакат да бъдат открити от науката.

Ето някои от най-известните „Александрии“, които присъстват в историческите извори, но все още не са локализирани с абсолютна точност:

Александрия на Хифасис (Индия): Това е най-източната точка от похода на Александър, разположена близо до днешната река Биас в Индия. Тук армията му отказва да продължи. Според изворите, той е издигнал 12 огромни олтара на боговете и е основал селище. Точната му локация остава пълна мистерия.
Александрия Буцефала (Пакистан): Град, основан в чест на любимия му кон Буцефал, който умира след битката при река Хидасп. Въпреки че се знае, че е бил разположен по поречието на река Джелум в днешен Пакистан, археолозите все още не са открили категорични доказателства за точното му местоположение.
Александрия в Гедросия (Пакистан/Иран): Основана по време на изтощителния преход на македонската армия през пустинята на Белуджистан. Смята се, че се намира някъде в южната част на днешен Пакистан или Иран, но суровият климат и липсата на мащабни археологически проучвания в района пазят тайната ѝ.
Александрия Маргиана (Туркменистан): Често се идентифицира с древния град Мерв, но изследователите все още спорят дали първоначалното македонско селище не се намира на съвсем различно място в оазиса, тъй като специфични останки от епохата на Александър там са оскъдни.
Откриването на Харакс Спасину дава надежда на археолозите. С напредъка на дистанционното сондиране и сателитните технологии, може би е въпрос на време пустините на Азия да разкрият и останалите изгубени шедьоври на античното градоустройство.