Той "витае" над токсичните облаци на планетата

Астрономи са открили ясни следи от атомен кислород на дневна светлина, витаещ над токсичните облаци на планетата Венера, съобщи "Сайънс Алерт".

"Известно е, че атомният кислород съществува в атмосферата на планетата, според теоретичните модели, и дори е открит директно в нощната част на Венера; но откриването в дневната част означава, че имаме нов поглед върху динамиката на венерианската атмосфера и моделите на циркулация в нея." - посочват от екипа, ръководен от физика Хайнц-Вилхелм Хюберс от Германския аерокосмически център (DLR).

Венера е свят, който учените нямат търпение да изследват по-подробно. В много отношения тя прилича на Земята, но в други е напълно различна. Масата и съставът ѝ са като земните, но там, където Земята е тучна, влажна и пълзяща с живот, Венера е смъртоносна. Тя е покрита с гъсти, задушаващи облаци, съставени предимно от въглероден диоксид, които създават парникова среда, водеща до средни температури на повърхността около 464 °C.

Тези облаци пускат киселинен дъжд върху Венера, а цялата атмосфера се върти около планетата с огромна скорост. Ветровете, които се намират далеч под върховете на облаците на Венера, могат да се движат със скорост от около 700 км/ч. На Земята най-високата скорост на вятъра, регистрирана някога, е ураганен порив от 407 км/ч.

Не знаем как Венера и Земята са станали толкова различни една от друга, но изучаването на нашата съседка може да ни помогне да разберем това. Дали Венера някога е била на същия път като Земята и някъде е направила погрешен завой? Или пък е била "зъл близнак" от самото начало?

Разбирането на атмосферата на Венера може да ни помогне да разберем разликите между нея и Земята. А един от начините да направим това е като следим кислорода.

Атомният кислород не е като кислорода, който дишаме. Той е молекулярен кислород, или О2, състоящ се от два кислородни атома, свързани помежду си. Атомният кислород се състои от единични, самотни кислородни атоми и не е склонен да се задържи много дълго, защото е силно реактивен и лесно се свързва с други атоми. Тук, на Земята, той се среща в изобилие на големи височини, където се създава чрез фотодисоциация на молекулярния кислород. По принцип слънчевите фотони разграждат атмосферния О2.

Смята се, че подобен процес протича и на Венера. Атмосферата на Венера е предимно от въглероден диоксид; когато светлината от Слънцето попадне върху този СО2, фотодисоциацията разделя молекулите на атомен кислород и въглероден оксид. Въглеродният оксид също подлежи на фотодисоциация.

Когато тези атоми се придвижват към нощната страна на Венера, те се рекомбинират във въглероден диоксид - процес, който предизвиква светене на нощната страна на планетата. Атомният кислород е наблюдаван като част от този процес, но никога досега не е бил наблюдаван на дневната страна.

Хюберс и екипът му проучват данни, събрани от Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (SOFIA), която лети високо в земната атмосфера, в терахерцовия диапазон на дължината на вълната, който се простира между микровълните и далечната инфрачервена област. В три отделни случая апаратът летя, събирайки данни за 17 места на Венера: седем на дневната страна, девет на нощната страна и едно на крайната точка.

На всички 17 места екипът открива атомен кислород, чиято концентрация достига своя връх на височина от около 100 км. Това съответства на височина, която се намира директно между два доминиращи модела на атмосферна циркулация на Венера: мощния свръхротиращ поток под 70 километра, който се върти обратно на въртенето на планетата, и субсоларния до антисоларен поток в горните слоеве на атмосферата над 120 километра.

Това означава - казват изследователите - че атомният кислород представлява неизползван досега ресурс за изследване на тази преходна атмосферна зона на Венера.

"Бъдещите наблюдения, особено в близост до антисоларната и субсоларната точка, но също така и при всички ъгли на слънчевия зенит, ще осигурят по-подробна картина на този специфичен регион и ще подпомогнат бъдещите космически мисии до Венера", пишат учените.

"Заедно с измерванията на атомния кислород в атмосферите на Земята и Марс, тези данни могат да помогнат за подобряване на разбирането ни за това как и защо атмосферите на Венера и Земята са толкова различни." - посочват те. /БГНЕС