Огромна вила-рустика, ползвана най – вероятно от древноримски патриций с висок ранг, живял между ІІ - средата на ІV в. след Христа, откри археологът Мария Камишева от старозагорския исторически музей.
В нея са намерени три монети: две бронзови / в басейна/ от управлението на римския император Константин ІІ /Флавий Клавдий Константин Младши 317-327 г/ и едно турско акче край по-късно разрушения зид на съблекалнята. На обратната страна на римската монета е изобразен върховният римски бог Юпитер.
Вилата, от която са проучени едва около 100 кв м, се намира на няколко километра от някогашен римски път преминаващ от Тракия през Стара планина в района на днешния проход Хаинбоаз.
Каменната сграда, от която към момента са разкрити само помещенията на банята е с впечатляващи размери.

Чрез геофизичен способ са установени в съседство още няколко помещения, чието разкриване ще стане най-вероятно догодина.
Находката не е била обозначена на археологическата карта, за мощните зидове, от които са запазени до 1,6 м височина останки археолозите научили от сигнал за иманярски изкопи миналото лято.
Тогава, със средства от бюджета на община Гурково са били направени първите сондажи при които е разкрита част от стената на басейна с размери от около 16 кв м , под който са преминавали керамичните тръби на хипокауста /парното отопление/. Запазена е обмазката по стените, направена с хидрофорен хоросан.

Това лято са разкрити две съседни помещения, които са били използвани като аподитериум /съблекалня/ и калидариум /парилня/.
Подът на по-голямото е бил покрит с тухли, които на по-късен етап са били задигнати и изнесени. Впечатляват мраморните прагове с дебелина от около 10 см, по които обитателите са влизали вътре.
При разчистване на „парилнята“ са намерени фрагменти от стенопис с растителни мотиви, които най-вероятно са украсявали цокъла.
Рисунката е направена с червена боя върху бял фон и на този етап от проучванията няма аналог.
Водоснабдяването е ставало от външен източник, най-вероятно доста встрани от вилния комплекс. За затоплянето на водата и помещенията е имало изградени поне две покрити огнища.
Според Мария Камишева в средата на ІV в банята е била преобразувана в склад, ясно личат местата, където са били вкопани огромните глинени питоси за съхраняване на зърното."