Историята се превръща в легенда. Легендата се превръща в мит. Но понякога, само понякога, археолозите откриват нещо толкова невероятно, че митът отново заплашва да се превърне в история.

Нови открития около мавзолея на първия и най-жесток китайски император, Цин Шъхуан, стесняват драстично границата между фантазия и реалност. Натрупват се доказателства, че огромен 15-тонен ковчег, изровен миналата година, принадлежи на неговия трагично загинал син, Принц Гао.

Още по-шокиращо е, че нови следи подсилват вероятността легендата за гробницата на императора да е истина – а именно, че в нея се крие гигантски, реалистичен модел на империята му, с реки, направени от течен живак.

Легендата за реките от живак
Най-известният китайски историк, Сима Циен (живял 145-86 г. пр.н.е.), пише своята хроника повече от век след смъртта на император Цин (210 г. пр.н.е.). Достатъчно време, за да може истината да се смеси с политическа пропаганда и измислици. Неговият разказ звучи наистина фантастично.

Сима Циен пише, че 700 000 работници са се трудили 38 години, за да завършат погребалния комплекс.

„В гробницата бяха донесени копия на дворци, живописни кули и стотици чиновници, както и редки предмети“, пише той. „Използван е живак, за да се пресъздадат стотиците реки, Жълтата река и Яндзъ, както и моретата, конструирани така, че да изглежда, че текат. Отгоре бяха изобразени небесните тела, а отдолу – географията на земята.“

Дълго време това се е смятало за чиста фантазия. До 1974 г., когато фермери случайно откриват Теракотената армия. С разкриването на целия комплекс става ясно, че Сима Циен може би изобщо не е преувеличавал.

Токсичната истина излиза наяве
Централният мавзолей на императора все още не е разкопан, но е изследван с модерни технологии. В сърцето му се намира камера с размери 80 на 50 метра.

Проби от почвата от 80-те години на миналия век показват неестествено високи нива на живак.
Съвременни тестове с гравитационно картографиране и електрическо съпротивление са още по-убедителни. Те показват т.нар. „фазова аномалия“, която се получава, когато електрически ток се отразява от проводима повърхност, каквато е металът.
Някои китайски археолози смятат, че тези отражения съвпадат грубо с местоположението на основните речни системи в Китай. А количеството е потресаващо – според китайски държавни медии, в мавзолея са открити до 100 тона живак. Смята се, че той е добиван от мините за цинобър в Сюнян, на 120 км от гробницата.

Учените предполагат, че живакът е имал двойна цел: да предпази гробницата от разграбване и бактерии, но също така е бил част от манията на императора за безсмъртие. Има данни, че Цин Шъхуан е консумирал вино и мед с цинобър, вярвайки, че това ще удължи живота му. Иронията е, че най-вероятно именно това го е убило.

Подобно на гробницата на императора, археолозите подхождат много внимателно и към мистериозния 15-тонен ковчег, открит наскоро. Изглежда, че той е останал недокоснат от иманяри, което го превръща в капсула на времето, подобна на гробницата на Тутанкамон.

Вътре са намерени около 6000 бронзови монети, фигурки от нефрит, сребро и злато, както и оръжия и брони. Първоначално се е смятало, че принадлежи на виден военачалник. Сега обаче спекулациите се насочват към един от многото синове на императора.

Историята, описана от Сима Циен, е достойна за сериал. След смъртта на Цин Шъхуан, в императорския двор започват интриги. Законният наследник е отстранен и на трона се възкачва по-малкият му брат. Един от по-големите синове, Принц Гао, знаейки, че е обречен, се изправя публично срещу брат си и поисква честта да умре и да бъде погребан заедно с великия си баща.

„За първи път от 2000 години... имаме шанс да разберем дали написаното от Сима Циен е вярно“, казва професор Хуей Мин Так Тед от Оксфордския университет.

Доказателствата до момента са косвени, но убедителни:

• Намереният череп принадлежи на здрав мъж на възраст между 18 и 22 години.
• Най-новите артефакти в ковчега датират от късния период на династията Цин, което съвпада с времето на смъртта на императора.

За да се потвърди самоличността му обаче, е нужен кралски печат. Дотогава мистерията остава, а досието – отворено.