Най-нисък е делът на пушачите в Швеция – 8%, сред населението на възраст от 15 години или повече. След скандинавската страна се нареждат Нидерландия с 11% пушещи и Дания с 14%
България има най-висок общ дял на пушачите сред страните в Европейския съюз с ниво от 37%, сигнализират данни на европейската статистическа служба Евростат
Данните са публикувани във връзка с целта за устойчиво развитие „Добро здраве и благосъстояние“ за гарантиране на здравето и благосъстоянието на хората от всички възрасти чрез подобряване на репродуктивното здраве, здравето на майките и децата, прекратяване на епидемиите от основни заразни болести и намаляване на незаразните и психическите заболявания.
Призовавава се също така за намаляване на рисковите фактори за здравето, свързани с поведението и околната среда, пише investor.bg.
Един от показателите на Евростат за проследяване на напредъка към постигане на целта за добро здраве и благосъстояние е разпространението на тютюнопушенето сред населението на възраст от 15 години или повече.
През 2024 г. 24% от населението в ЕС на възраст от 15 години или повече е пушело тютюневи изделия. Това е спад с два процентни пункта в сравнение с 2017 г. Според данните 28% от мъжете в съюза са пушачи, както и 21% от жените.
Най-нисък е делът на пушачите в Швеция – 8%, сред населението на възраст от 15 години или повече. След скандинавската страна се нареждат Нидерландия с 11% и Дания с 14%.
Тези три страни отчитат и най-ниските нива на пушачи сред мъжете и жените. В Швеция пушачи са 9% от мъжете и 8% от жените, в Нидерландия това се отнася за 13% от мъжете и 10% от жените, а в Дания пушат 16% от мъжете и 12% от жените.
След България по най-висок общ дял на пушачите в ЕС се нареждат Гърция с 36% и Хърватия с 35%.
Почти половината от мъжете в България (49%) пушат, както и 27% от жените. Сред страните с най-висок дял на пушачите при мъжете се нареждат още Латвия с 48% и Литва с 43%.
Сред жените най-висок дял на пушачките е отчетен в Гърция с 32%, следвана от Хърватия с 30% и Румъния с 29%.
Още от България
Бюджетът „Радев“ поставя под въпрос самата устойчивост на държавните финанси
Дефицит от 5,7% от БВП, нов дълг до 10,1 млрд. евро и капиталови разходи над 9 млрд. евро очертават модел, който разчита повече на заемно финансиране, отколкото на реформи и фискална стабилност.
Божанов: Щом няма да сме в Коалицията на желаещите, явно основаваме Коалиция на назландисващите се
"Трябва да засилим автоматизирания контрол. В НЗОК има достатъчно бази данни и чрез изкуствен интелект и ясни правила да бъдат откривани аномалии"
Анализатор: Кабинетът нарочно излъчва разнопосочни послания във външната политика - това работи само до един етап
"За съжаление, това води не само до объркване, но и до отблъскване на чуждите партньори на България"