Пак ни облъчват с проекта-бомба АЕЦ "Белене", в btv "експерти" носят от 10 кладенеца вода

След години на провали, политически обещания, сменени правителства, арбитражни дела и милиарди похарчени левове, проектът АЕЦ „Белене“ отново е изваден от праха. Този път – с идеята да бъде реализиран с европейски средства и с участието на Украйна. Толкова любима на Румен Радев, че е готов и АЕЦ да вдигне с тази страна. Изглежда ни мислят за идиоти.

В предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Никола Янков и бившият министър на енергетиката Явор Куюмджиев коментираха поредната реанимация на проекта, а разговорът неизбежно стигна до въпроса кой ще плати сметката.

„Шансът проектът АЕЦ „Белене“ да се реализира наистина съществува, ако бъде прехвърлен в частния сектор – там, където му е мястото. Но частни инвеститори не се канят. От тях не можете да откраднете пари“, заяви Никола Янков. Нали за това се прави този проект, Янков.

Повод за дискусията стана идеята проектът да бъде възобновен с европейско финансиране и участие на Украйна.

„От техническа гледна точка тази идея изглежда реалистична и изгодна. Само че аз бих казал, че парите не биха дошли от Украйна. Тя няма пари. Получава ги от Европейския съюз. Може някой ден отново да има средства и да ги върне, но към момента това не е факт“, коментира Явор Куюмджиев.

Той припомни, че още преди три години Украйна прояви интерес към реакторите за АЕЦ „Белене“, но преговорите приключиха без резултат.

„Водиха се дълги преговори, които накрая завършиха безславно по публично неизвестни причини. Дали защото нямат пари, дали защото се случи нещо друго – не знаем. Но факт е, че в момента Украйна няма пари, освен европейските заеми, които всички ние предоставяме в подкрепа на справедливите ѝ усилия да изгони натрапниците. По този въпрос нямаме спор, но пари нямат“, каза той.

Според Куюмджиев вероятно се има предвид използването на украински специалисти.

„В Украйна наистина има уникален капацитет от ядрени енергетици, физици и други специалисти, защото страната разполага с 14 ядрени реактора. Вярно е, че шест от тях са окупирани от руснаците, но останалите осем реактора се поддържат, модернизират и управляват от украински специалисти.“

Той припомни още, че Украйна е забранила със закон закупуването на руски стоки и затова е изградила собствен капацитет за поддръжка и експлоатация на ядрени мощности.

Никола Янков постави въпроса за финансирането.

„Тук говорим за две държави, които нямат средства. Едната е Украйна – по обясними причини. Другата е България. И тя няма пари, както разбрахме наскоро от финансовия министър. Също по обясними причини – защото ги изпука през последните пет години с дефицити и заеми.“

По думите му ситуацията прилича на двама души без пари, които разчитат някой друг да плати сметката.

„Но това няма да се случи, защото не става дума за семки и бонбонки, нито за пет лева. Говорим за сума между 8 и 15 милиарда евро или долара, в зависимост от това какъв ще бъде проектът.“

Янков е категоричен, че ако проектът има икономически смисъл, той трябва да бъде реализиран с частни инвестиции.

„Вместо премиерът да кани Европейската комисия да инвестира, тоест на практика да подари пари на България, което няма да се случи, защото няма причина да стане, той може да покани частни инвеститори да направят същото. Но не го прави. Жалко.“

Според икономиста причината е очевидна.

„Големият проблем с частните инвестиции в публичната инфраструктура, включително в енергетиката в България, е липсата на възможност за корупция. Тоест не можете да откраднете парите на частния инвеститор.“

И допълни:

„От Европейската комисия може да се краде. Това сме го виждали. Получава се успешно в държави като България. Държавните пари също се крадат много успешно чрез различни схеми с държавни предприятия и обществени поръчки. Нищо не спира нашите хора.“

По думите му именно затова липсват големи инфраструктурни проекти с частно финансиране.

„Частните инвеститори, които могат да ги построят, няма как да върнат корупционни пари, нито да се правят схеми с обществените поръчки за строителство и ремонти.“

Проект с десетилетна история на провали

АЕЦ „Белене“ е един от най-спорните и най-скъпите незавършени инфраструктурни проекти в новата история на България. От началото му през 80-те години досега различни правителства многократно го замразяваха и възобновяваха, сменяха изпълнители, подписваха и прекратяваха договори, а държавата загуби и международен арбитраж.

Само за закупуването на двата руски реактора България плати над 1,2 млрд. лева след решението на арбитражния съд. Когато се прибавят всички разходи през годините – за площадката, инфраструктурата, проектирането, оборудването, охраната, консултантските услуги, лихвите и обезценките – различни публични оценки сочат, че в проекта вече са вложени над 3 милиарда лева, без централата да е произвела и един киловатчас електроенергия.

През годините около АЕЦ „Белене“ се натрупаха множество скандали – обвинения за непрозрачни обществени поръчки, политически зависимости, лобизъм, съмнения за корупция, разследвания, проверки от европейски институции и остри критики за липсата на икономическа обосновка.

И въпреки всичко това проектът периодично се връща в публичното пространство, представян като „нова възможност“, макар вече десетилетия наред да остава символ на огромни публични разходи, политически обещания и неизпълнени планове.