На 2 април 1933 г. е роден поетът от бъдещето Константин Павлов. 

Кой е ТОЙ ?

Ако трябва да го опишем с една дума – той е най-непокорното явление в българската литература. През „бурните десетилетия“, когато, както казва Ивайло Дичев, „всички бяхме в утробата на кита: той изчезваше, замлъкваше, прекратяваше с драстичен образ текста или просто го оттегляше, отказваше да участва, напускаше списания, кафенета, организации. И всяко изчезване, парадоксално, се оказваше Появяване, всяко замлъкване – Реплика. 

Идиотският живот в НРБ се оглежда в стиховете на може би най-талантливия поет от онези времена, на когото фалшивата народна власт нахлузваше усмирителна литературна риза. Защото неговите безмилостни стихове казваха всичко за онази задушна, лепкава и грозна несвобода, в която живееха хората. А той седеше в утробата ѝ и пушеше цигари. Пушеше, пишеше и тровеше властта.

В студената неделна привечер на 28 септември 2008 година Коста Павлов се пресели завинаги в Отвъдното.

ИНТЕРВЮ В УТРОБАТА НА КИТА

- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?

- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.

- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?

- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия… Йон библейския.

- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.

- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.

- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?

- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех…
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

E-mail

- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?

- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.

(Стихосбиката "Стари неща")