Пандемията е забавила диагностиката на около 330 000 българи с хронични заболявания, а не малка част от хората в страната определят достъпа до медицинска помощ по време на кризата като проблемен. Това показват данните от представително социологическо проучване, проведено в края на юли сред 1007 пълнолетни българи. То бе  представено по време на Трета национална конференция “Заедно за повече здраве“, организирана от Aсоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

В нея се включиха представители на политическите сили, които се очаква да влязат в следващия парламент, здравният министър Стойчо Кацаров, шефът на НЗОК проф. Петко Салчев  и председателите на съсловните организации на лекарите и фармацевтите, предава "24 часа".

28 на сто от анкетираните отчитат, че страдат от хронично заболяване, от които 6% посочват, че са забавили диагностицирането си вследствие на COVID кризата, обясни Димитър Ганев от социологичека агенция "Тренд", провела проучването. 1% от анкетираните отговоря на 55 000 души, уточни той. 

Над 30%, или около 1/3 от анкетираните българи, пък определят достъпа до медицинска помощ по време на пандемията като проблемен.  

Като основни проблеми в здравната система, които изтъкват те пък са  липсата на кадри и средства и лоша материално-техническа база. Едва 17 на сто от българите обаче са склонни да отделят повече пари за здраве, а 64% смятат, че са необходими повече средства в бюджета за здраве догодина.
Не наливането на повече средства, а реформа във функционирането на здравната система е посоката, в която трябва да се работи, категорични бяха както политици, така и представителите на съсловните организации и касата. 

Кандидати за народни предстaвители не трябва да се подвеждат, че COVID-19 ни е виновен за всичко, здравната система се намира в много лошо състояние и преди да дойде COVID-19, обърна се здравният министър Кацаров към бъдещите народни представители.

"Оставете COVID настрана! Съсредоточете се върху решаването на проблемите в здравната система. Тя е неподготвена да работи и без такова предизвикателство като COVID-19. И преди пандемията нашите показатели си бяха много лоши. Последната вълна може да се окаже наистина последна и да остане като хронично заболяване, което се появява всяка година", каза още той.

Кацаров изтъкна и някои от проблемите като това, че в момента в България здравни осигуровки плащат 2 млн. души, а друг 1 млн. - не, но за тях също се осигурява лечение.
"Какъв е този модел? Погледнете здравната каса. Накарахме я да плаща директно заплати на медицинските работници, субсидии и пр. Това не е характерно за нея", заяви Кацаров и допълни, че ако не се върнем към модела, при който плащаш здравни осигуровки и тогава получаваш медицинска помощ, оставаме със здравноосигурителен модел само на хартия. 

 По думите му доплащането за лечение е огромен проблем, който се  нуждае от радикално решение.

"Неравномерно е разпределено, има хора, които доплащат по няколко хиляди лева, други нищо. Товарят се едни, други въобще не плащат", каза министърът. 
Регистрацията на лечебните заведения не е големият проблем на здравната система, а едно излишно движение, от което няма да се получи резултат. Проблем бил  свръхрегулацията на здравната система.

"Що за глупост е Министерски съвет да разрешава къде да има болница. Болниците по закон нямат право сами да разкриват и закриват и легла. Трябва бързо да се смени модела. Лечебните заведения трябва сами да решават колко легла да открият и кои да закрият, а не министър", обясни Кацаров.

Млад лекар не може да влезе в болница, заради специализация и продължителна класификация. Има огромни дисбаланси между лекари и сестри, между отделните специалности, специализация, допълнителна квалификация. Ако една система не се отвори, тя отива към катастрофа. Има огромен брой болници, но защото така е написано в нормативната уредба - че дейностите могат да се извършват само в болница. Не е защото някой инвестира там.
"Най-трудната сфера за управление е здравната. Ако не променим модела, ще продължим да умираме най-много, да живеем най-кратко и да плащаме най-много за лечение", категоричен бе Кацаров. 

Каквито и реформи да се правят обаче, без кадри те не могат да се приложат, а тук сме изправени пред бездна, коментира председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, като допълни, че независимо какви финансови или организационни мерки се предприемат сега, най-рано резултати от тях може да има след 5 г.

Маджаров даде пример с малките населени места, като посочи, че има град, в който от 16-17 специалисти няма никой под 50 г., а основната част от тях - 14, са над 65 г.
"Практически сме изправени пред бездна,която ще се отвори в рамките на 3-4 години", каза той. 

Тази криза е много по-сериозна при медицинските сестри, като основната част от тези, които работят в болниците са на възраст над 55-60 години.

"Изисква се координирани средства от всички заинтересовани страни", заяви Маджаров.

Тезата му подкрепи и председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова.

"Всички заинтересовани страни трябва да загърбят различията и да се фокусират върху общите цели", каза тя, като припомни, че подходът трябва да е холиситчен, т.е. цялостен, а не да се правят промени на парче.

По думите ѝ системата трябва да е пациент – центрирана и хуманна, а през последите години българският фармацевт е превърнат в продавач в бяла престилка.

 "Дисбалансът води до изкривяване и усукване в системата. Порочният кръг трябва да бъде поразкъсан и върнат в нормалността", каза проф. Сербезова.

Да се огледа и промени цялата нормативна уредба призова и шефът на НЗОК проф. Петко Салчев.

"Когато в края на годината политиците правят бюджета, моята молба е, когато сложите някоя цифра, я обосновете първо и второ - как да бъде законодателно изпълнено", каза още Салчев.