Вицеконсулът на американската легация в  София  Томас Блекшир е имал 102 дни преди убийството на президента Джон Кенеди гореща информация за подготвяното покушение, включително за стрелеца, мястото на атентата и други важни подробности. Тя би трябвало  да е придобита на 9 август 1963 година на летището в българската столица София.

Сергей Чернонох, съветски емигрант, живеещ в Сакраменто, САЩ, но пребиваващ към този момент в България, влиза в дипломатическия автомобил и преди  полет за Америка разказва на Блекшир, че съветският консул Василев и приятелката му Бисера са му предали важната информация. Тези впечатляващи факти се съдържат в разсекретеното от президента Доналд Тръмп на 18 март тази година досие за убийството на Кенеди. Всичко звучи невероятно  и сензационно, но само ако пропуснем знаковата подробност, че цялата история е описана в писмо до съветския посланик във Вашингтон както и до американските специални  служби цели 13 години след кървавия инцидент в Далас. Подател е същият Сергей Ченонох, който със задна дата твърди, че още през август 1963 година е предоставил цялата информация на американските и британските  служби, но те са я подценили и проспали, допускайки убийството на Кенеди да се превърне в реалност. В досието за убийството на 35-я президент никъде няма ред потвърден от разузнавателните служби на САЩ, че наистина всичко това  е достоверно и се е случило в България през август 1963 година. Няма документирани и грами от американската легация в София за горещата информация, а те със сигурност е трябвало да  бъдат  изпратени  от Томас Блекшир, който е не просто вице консул, а резидент на американското разузнаване за България.

Впечатляващо е, че 10 дни след разсекретяването на студеното досие „Кенеди“, за което Faktor.bg първи писа, американските медии и институции коментират оживено различни части от него,  но нито дума за въображаемата българска следа, защото видимо за тях тя е вплетена със съветски почерк. Единствената допирна точка между Сергей Чернонох и Блекшир е документалният факт, че визата за САЩ му е издадена в София от вицеконсула в легацията, но това всъщност е била и легитимната работа на дипломата.

Faktor.bg  обаче успя  да надникне пръв в архивите на българската Държавна сигурност, които са съхранили изключително ценна информация за дейността на американската легация преди 63 години, както и за  знаковия дипломат Томас Блекшир. 

За ДС Блекшир е обектът „Пантера“,

 това секретно име му е лепнато от службите веднага след пристигането му у нас на 22 декември 1961 година. „Пантера“ отговоря на психологическия и физическия типаж на обекта –  той е млад, хладнокръвен, дързък, решителен, ловък, съобразителен, с аналитичен и повратлив ум, владее поведението си във всяка екстремна ситуация – типичен хищник, враг дошъл на лов в социалистическа България. Разработката за „Пантера“ става незабавно неразделна част от едно огромно оперативно дело, наречено „Бърлога“. Под това кодово име десетилетия ДС събира оперативна информация за американското посолство  у нас. Неслучайно е кръстено „Бърлога“, защото комунистическата доктрина приема, че това е леговището на Звяра или зверовете – капиталистическият противник.

ДС събира по три направления информация за американската мисия и дипломатите й у нас – Литерно дело „Американско посолство“, чрез Втори отдел – самостоятелен за подслушване и  наблюдение,  но и цял отдел на Второ главно управление е впрегнат в изучаване на янките, а ценната информация е съхранена в Комисия по досиетата.

Старата американска легация в София

До заминаването си от България Томас Блекшир е под непрекъснато наблюдение, действията и срещите му се документират не само чрез външно следене, но и чрез агенти, работещи вътре в посолството. За него донасят ежедневно „Горан“, „Станка“, „Лили“, „Ганка“, „Николай“, „Лало“, „Тошо“, „Стоян“ и др. Подава се ежедневна информация, дори поименно кои лица са го посещавали и по колко минути е говорил, по какви теми са го занимавали. През целият му престой в България обаче няма и помен от досег с някой си Сергей Чернонох, нито даже и най-малка поддатка за засичане на чувствителна информация за президента Кенеди, предадена от съветски консул. Няма и засечка, че на 9 август 1963 година „Пантера“ прави среща в автомобила си на летище София с Чернонох. Всяко излизане на кола на американското посолство до прибирането й в гаража е било под наблюдение, особено движението на Блекшир, с автомобил воден от ДС като ДСФ – 42,  На летище София никога 

не е документирано оперативно мероприятие с вицеконсула,

тази зона изобщо не влиза в любимите му места за  оперативни срещи, които са описани старателно в специална справка, от няколко листа. Освен това за деня 9 август 1963 година, петък в справка от три страници няма засечен нито един автомобил на американската легация в района на Софийското летище. По принцип Блекшир  е имал установен железен принцип на работа – срещи с оперативно важни лица, включително и за предоставяне на документи и други пратки е провеждал само и единствено в легацията. Документирани са от ДС поне 10 случая, в които по време на визити в мисията различни лица, от български и чужд произход (вероятно някои са  били подставени - б.р.) са му предлагат допълнителни срещи навън, но той винаги е отказвал.

На знаковия 9 август 1963 година агент „Лили“ докладва, че „Пантера“ е провел разговори само със седем посетители в „Бърлога“. По принцип всяка информация, съдържаща името Кенеди, е приемана за чувствителна, светът току що е преживял Карибската  криза и е избегнал ядрена война. Именно  заради това ДС грижливо документира всяко замесване на името на американския президент. Първите случаи са още след пристигането на „Пантера“. В легацията Михаил Михайлов го информира, че сградата им се наблюдава от специално място от съседната БНБ (тогава посолството се е помещавало в идеалния център на ул. „Съборна“- б.р.). Същият му предал писмо, с клеветническо съдържание за ситуацията в България, което било адресирано до президента Кенеди.  По-късно информаторът е осъден на 10 години затвор, отбелязват службите. Подобна е и срещата му със Симеон Омнаски и Петър Танчев, те също му предали писмо до Кенеди, с клеветническо съдържание срещу комунистическата власт.

Поредните истории с името на Кенеди, които ДС  документира са именно от датата 9 август. Христо Цачев от Липница, Търновско е оставил писма, адресирани до ген. Де Гол, ООН, Комитета за правата на човека и президента Кенеди. По-късно същия ден  Недка Методиева Зафирова, от Пернишко, представила се за политическа затворничка, искаща виза за лечение в САЩ, написала на вратата на кабинета на Блекшир „Да  живее Кенеди“.

И една още много важна подробност – август 1963 година съвпада с най-активната фаза на  провежданата много важна за ДС разработка „Двуличник“. Целта е службите да съберат информация и докажат, че видният юрист и дипломат Иван-Асен Георгиев е американски шпионин, а „Пантера“ е водещият му офицер и свръзка с американските служби. Това означава единствено, че Блекшир е бил 

под тотално наблюдение

Това съвсем не  е обосновано предположение, а грижливо документирано и запазено в стотици страници в архивите на ДС.

Така събраните и запазени свидетелства в архива на ДС изключват възможността емигрантът Чернонох наистина да е предал информация на американската легация в София три месеца преди показното убийство в Далас, че Кенеди вече е набелязан като мишена. Но така отпада  и версията Блекшир да е проспал твърде ценна информация за бъдещето на страната си. Така българската следа, която Тръмп разсекрети този месеца, се оказва или руска хибридна операция, целяща бъдещ ефект, или действие на психически неуравновесен човек, а такива предположения се изказват за Чернонох. Писанията на Сергей със сигурност са проверявани от американските служби за сигурност, а името на Блекшир вероятно е забъркано, защото той му е издал виза за САЩ, което придава известна достоверност и легитимност на донесенията му. 

Кой всъщност е американският вицеконсул?

Томас Ръсел Блекшир е роден на 11 август 1929 година в град Онтарио, Калифорния. Семеен, има 4 деца, двете са от първия брак на съпругата му Розмари, женена преди това за военен пилот, загинал в Япония. Дипломатът живее на бул. „Ленин“ 3 в София.

От 1946 до 1948 г. е служил в армията на САЩ, а като военен е пребивавал в Япония. По-късно завършва „Клермонт“ колеж за мъже и през 1952 се дипломира като бакалавър по изкуствата. Работи като журналист,  в отдел на армията за икономически анализи, а през 1954 и 1956 г. учи в Университета „Джордж Вашингтон“. От август 1959 до август  1960 г. е  координатор и специален съветник към посолството на САЩ във Франкфурт на Майн. Това е официалното прикритие на ЦРУ в ГФР. През септември 1960 г. е преместен на работа в  Западен Берлин, на длъжност началник на американската секция в „Бюрото за международни пътувания“ към съюзническата комендатура. Издава входни и  изходни визи на американски граждани, идващи от САЩ или пътуващи за там, а също и на лица от Източна Европа. Позицията му отваря възможност за контакти с дипломатическите представителства на страните от соц. лагера, събира и предава данни за всички лица, влизащи от Източен Берлин в Западен и обратно. През септември 1961 година, по време на отпуска в САЩ  преминава 15-дневно специално обучение в Държавния департамент, което се оказва стъпало към следващата му 

специална мисия - легацията в София

Тогава е едва на 32 години. Каца на летището  точно преди Коледа, но в комунистическа България големият християнски празник е забранен, в столицата няма светлини, украси и празнуващи хора, а мрак, студ, празни магазини и купонна система. Въпреки страха всеки ден консулската  служба е посещавана между 10-20 лица, предимно българи. Блекшир използвал срещите си за събиране на информация. Според ДС търсил е хора, вражески настроени към режима, обещавал им помощ, взимал от тях "клеветнически писания", поставял им задачи, приканвал ги да посещават легация и да предават информация.

Но дипломатът работи усилено и по издирване и установяване на контакти с разделени семейства. Съветва ги, че имат международни права за изселване в САЩ, помага активно за изготвяне на документи за получаване на американски пенсии от работели зад океана или от техните наследници. Събира информация за нарушени човешки права и репресии, извършвани от комунистическия режим. 

От рапортите на агентите и външното наблюдение се набива усещането, че неслучайно ДС са му лепнали кодовото име „Пантера“. Като истински хищник Блекшир е разигравал редовно службите и  се е забавлявал с претенцията да го контролират. Класифициран е като един от най-трудните обекти за проследяване. Разигравал е екипите на  ДС обикаляйки хаотично улиците на София, а след това повтаряйки по няколко пъти безцелно същия маршрут. Влизайки в двора на дадена кооперация, прескачайки оградата и излизайки през входа на друга сграда. Любимата му игра била да се шмугва неочаквано от улицата в книжарници, магазини или ресторанти, и случайно да се сблъсква с непознати, внушавайки, че това е евентуален обект на срещата му. Често излизал със служебния автомобил, обикалял по няколко пъти през едни и  същи софийски улици, спирал неочаквано до произволно говорещи на тротоара хора, свалял прозореца, а после изведнъж рязко потеглял. Стигал до посолството, но вместо  да се прибере, поемал отново в неизвестна посока. Същата схема прилагал, обикаляйки с автомобил по няколко пъти край военни поделения в района на София, създавайки усещането, че очаква да придобие важна информация или да се срещне с работещ за американците българин. В специален анализ за него  хората на ДС са систематизирали и описали триковете, които прилага, за да ги примами безцелно да вървят по петите му и да хабят без полза от ресурса си за оперативни наблюдения. Дори и по време на провеждането на операцията  „Двуличник“, за изобличаването на Иван-Асен Георгиев като американски шпионин не е засечен и документиран нито един реален контакт между двамата, въпреки многобройните постановки и примамки. Независимо от това Иван-Асен е арестуван на 8  септември 1963 година и обявен за американски агент, а Блекшир е набеден за негов водещ офицер. Това налага в края на декември същата година да бъде отзован, но е оставен още няколко месеца, за да могат децата му да завършат училище.

Чашата  на играта с ДС прелива  края на месец април 1964 година. „Пантера“ предприема пътуване със съпругата си  в страната. Стигат до  Бургас, а после неочаквано обръщат посоката и се връщат към Пловдив. Озовават се до военен обект  до село Чешнигиров. Спрели до поделението и жена му започнала демонстративно да прави снимки на базата. Проследяващите ги работници на ДС моментално ги арестуват, а апаратът е иззет. Въпреки обвиненията, че  семейството шпионира в района на секретен военен обект на Варшавския договор, службите са напълно наясно, че от външни снимки и наблюдения не могат да придобият никаква свръх секретна информация, освен да видят каменни и метални зидове, прегради и бодлива тел. ДС са наясно, че Блекшир отново ги разиграва, но въпреки това отчитат „голям“ успех по неутрализиране на врага и защита на важна военна информация. На следващия ден Външно връчва нота на американското посолство за екстрадирането на семейство Блекшир, но по оперативни съображения са оставени в страната още три месеца. 

В заключителните разработки на ДС за „Пантера“ четем: „Томас Блекшир принадлежи към разузнавателните органи на САЩ, може да се съди и от факта, че единствен той от дипломатите в легацията много често влиза в стаята на техника при същата СИМС. Установено е, че в тази стая,  до която няма достъп българският персонал, се намира шифровална машина и нелегален радиопредавател с бързодействащо устройство. Това показва, че обектът взима участие при шифроването на съобщенията, а така също и при подготвянето на нелегалните радиопредавания. Имаме категорични данни, че Блекшир е резидент на американското разузнаване и през целия си престой у нас се е занимавал с разузнавателна дейност“. 

На 25 юли 1964 г. „Пантера“ напуска с цялото си семейство България. А страната ни остава затворена страница до края на живота му. Въпреки това години наред във факултет „Държавна сигурност“ към Школата на МВР младите курсанти изучават името му като част от най-успешната разработка срещу американски шпионин.

Неизвестните в шпионската игра

Загадка е, защо сигналите от Сергей Чернонох са специално запазени и държани повече от 50 години в секретното досие „Кенеди“. Случайно ли архивът е отворен точно на 18 март тази години, само часове преди важен телефонен разговор между американския и руския президент. Свързан ли е Чернонох със съветските и руските разузнавателни служби, а писмата, които изпраща - да са активно мероприятие, с реализиране на планиран ефект в бъдеще във времето? Постигнат ли е този ефект? От къде съветски консул притежава секретна информация за убийството на Кенеди, защо иска да я предаде на американците?

Съществува ли мистериозната Бисера Асенова?  Защо през последните 35 години версията, че добрите руснаци са предупредили САЩ за покушението в Далас контролирано се изпуска на порции  през хибридни медии и контролирани анализатори, а левичарят Оливър Стоун дори направи по тази съмнителна следа филма JFK?

Отговорите обосновано се намират в полето на руснаците. Руските специални операции, винаги са куфар с двойно и тройно дъно – ако не открием и последното дъно и не го отворим, никога няма да научим истината, която пазят съветските и руските архиви.

Б.Р. Faktor.bg изказва благодарност на Серафим Стойков, последния шеф на архива на ДС, за оказаното съдействие.