Парадната униформа на президента Немур Ведар

Петър Кърджилов

Великото руско слънце огряваше Червения площад в Москва – бившата столица на световния комунизъм и настоящата такава на световния мир. Разноцветните кубета на катедралния храм „Св. Василий Блажени” ярко блестяха, мавзолеят на Ленин, като всяка гробница, навяваше тиха печал, над всичко наоколо се извисяваше петолъчката на Кремъл. Връз огромния плац се бяха строили блоковете на военните части, представители на всички родове войски – затаили дъх и алкохолни пари, тръпнещи в очакване на началото на тържествената церемония. Сред тях се открояваше карето на „Чуждестранния легион”. Така тук гальовно наричаха воините от

 братските армии, подали ръка на Русия 

в труден за нея момент – дръпнатооки корейци, чернокожи африканци, къдрокоси араби…

Предводител на този интернационален отряд бе натовският генерал Немур Ведар – хуногундурски  военен, летец изпитател, бивш командир на Военновъздушните сили на Република Хуногундурия, борец срещу организираната престъпност, политик-мераклия и актуален президент на споменатата държава, гордееща се със своето славно минало, радваща се на евронастояще и очакваща светло бъдеще. Чисто новата парадна униформа на офицер от руската армия бе уставно изпъната върху стройното му тяло, сякаш шита специално за него, което си беше точно така. Фуражката също му стоеше добре, само дето ботушите (сапогите) нещо го стягаха…

Скоро духовата музика засвири патриотичния марш

 „Летете, дронове, към родния Донбас”

 и президентът Нитуп тръгна от блок на блок – поздравяваше свойски войниците, които пък бодро му отвръщаха… Когато държавната глава на Руската конфедерация спря пред „Чуждестранния легион”, не каза нищо. Само се здрависа с генерал Ведар и окачи върху новата му парадна униформа ордена „Победа”! Светът пред очите на хуногундура се завъртя, съзнанието му се замъгли – не помнеше нито как благодари на президента Нитуп, нито как отривисто отдаде чест, нито самия парад…

Сафиряса се едва след прибирането в посолството, където връхлетя проблемът, граничещ с чудо! Опита се да свали чисто новата парадна униформа на офицер от руската армия, но не успя – тя сякаш бе залепнала за стройното му тяло. Опита веднъж, дваж, триж… Сбра се целият дипломатически персонал на мисията – всеки даваше акъл, всеки се опитваше да помогне и отърве президента Ведар от неговата

 „втора кожа”

 Всуе. И след излитането от „Шереметиево” опитите за избавяне от бремето не престанаха – в самолета, продължиха и в президентството, където генерал Ведар побърза да се скрие след прибирането си в родината – никой не биваше да го вижда в чисто новата парадна униформа на офицер от руската армия!

Съветниците му се надпреварваха да дават препоръки – едни предлагаха да се свика консултативен съвет за националната сигурност, други – да се прибегне до помощта на Атлантическия алианс, трети намекваха за „оперативна намеса” в някоя специализирана клиника по дерматология…

Президентът Ведар се събуди, плувнал в пот. Първото нещо, което направи бе да опипа тялото си. От чисто новата парадна униформа на офицер от руската армия нямаше и следа. Горната половина на стройното му тяло бе покрита донякъде от войнишкия потник, запазил за спомен от казармата, под който се виждаха гащите, носени от него по време на обучението му в Ескадрилното офицерско училище при военновъздушната база „Максуел” в Алабама.

– Имах кошмарен сън – отговори той на питащия поглед, отправен му от Първата дама, сгушила се до него в кревата. – Моля те, извади ми от гардероба

натовската униформа,

щото днес ще ходя в Посолството.

Първата дама стана от леглото, приближи до гардероба и разтвори широко двете му крила. Вътре висеше чисто новата парадна униформа на офицер от руската армия, върху която сияеше орденът „Победа”!