В началото на 80-те години на ХХ век комунистическата върхушка на Кремъл начело с лидера на КПСС Леонид Брежнев е изпаднала в тежка параноя от вероятно ядрено нападение на Запада срещу СССР и страните от съветския лагер, включително и България.

През 1981 г. Брежнев разпоредил на КГБ и ГРУ да започнат операция РЯН (Ракетно-ядрено нападение), чиято задача е да се събира информация за подготовка на НАТО за подобни действия с цел предотвратяване на ядрена заплаха.

Спуснатата от Кремъл заповед към КГБ и ГРУ е копираната и към страните от Източния блок, включително и България, където работата по ВРЯН (внезапно ракетно-ядрено нападение) е възложена на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване).

Архивите документи на ДС показват, че параноята на комунистическата върхушка е била толкова голяма, че е измислила всевъзможни начини да се събира информация за евентуалните замисли или подготовка за подобно нападение.

В българските условия комунистическият режим е вменил отговорност дори на Главно следствено управление на МВР-ДС, което не е оперативна служба, а орган, който разследва различни престъпления по линия на Държавна сигурност.

През 1982 г. ГСУ се задължава да събира информация за военния, политически и научно- технически потенциал на вражеските страни, като получената от тях информация своевременно да се подава на заинтересованите поделения и ръководството на МВР.

Документът, който desebg.com публикува показва, че е съществувала заповед на комунистическото правителство още от 1977 г. за събиране на информация за „внезапно нападение срещу България и страните от Варшавския договор“.

Очевидно обаче, едва след като в Кремъл са изпаднали в параноя от подобно развитие на Студената война и в София са засипали ДС със задачи по ВРЯН.

Операцията е прекратена през 1984 г. от съветска страна без да е достигнато до установяването на конкретна заплаха, която се е привиждала на съветските лидери, след избирането за президент на САЩ на Роналд Рейгън.

Операция РЯН запада след смъртта на съветския ръководител Брежнев и е сложен окончателно кръст, след като го последва и Юрий Андропов през 1984 г.

Документът е включен в сборника „ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО 1959-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2015 година.