Моно Петра

През деветдесетте години на миналия век имах френски дилър на картини, който беше благородник и се казваше Пиер Дьо Ментир. Той беше от оная порода хора, които с каквото и да се захванеха, то накрая се сгромолясваше като детска пясъчна кула, блъсната от вълна, създадена от движещ се плавателен съд. Пиер можеше да е много полезен, но трябваше да бъде хванат за работа, когато сменя попрището си, защото тогава беше зареден с ентусиазъм и със солидна банкова сметка, попълвана винаги, когато започнеше ново начинание.

Имаше богата леля, която всичкиоколо него обичахме, защото потокът на пари не пресъхваше, а живописта се харчеше като топъл хляб, когато тази негова роднина звъннеше по телефона на някой, който не може да й откаже. Всичките й приятелства и познанства бяха с хора от нейната черга, безделници, но с огромно значение в обществото по причина, че работните места, създадени от тях на младини, сега ги хранеха и задоволяваха прищевките им. За всичките години, в които общувах с Пиер и продавахме картини, никога не забелязах и нотка на социалистическо мислене. Харчеше пари с размах, като даденост от живота.

Три години намираше смисъл да продава изкуство, след което му стана досадно и прекрати тази си дейност, но запазихме прекрасно 

приятелство във времето

Миналата година ми писа, че се е установил в Брюксел, защото там бил живота. Стори ми се странно, познавах Брюксел добре, Пиер също, но задълбаване в живота на подобен човек е абсолютно безсмислено, така че му казах, че ще му се обадя, ако имам път натам. Сподели и нещо друго, за което разменихме любезности - че се е оженил и има дете.

Една година по-късно седяхме на по голямо уиски в бистро до двореца на Краля белгийски и се радвахме, че можем да пушим около питиетата, които консумираме.

- Как си Пиер, как е леля ти?

- Всичко с бизнеса на леля приключи, социалистите и синдикатите, заедно с работниците опоскаха всичко. Каквото можа продаде на едни китайци, които изнесоха производството в Африка, а малко по-късно се спомина. Братовчедка ми Луиз беше прибрана в реномирана клиника, като продажбата на апартамента в Париж покри всичко.

Не попитах какво й е на дъщеря й, защото за цялото време, в което общувах с него и леля му никога не разбрах, че има и друг роднина.

За миг се притесних… Какво ли му е било да се раздели с целия този разкошен стандарта на живот?... Много хубави моменти имахме заедно, а Пиер винаги бе усмихнат – нещо, което смятам, че научих от него и то много ми помогна в живота.

- С какво се занимаваш сега, Благороднико мой?

- Моно, тъстът ми е голяма клечка в европейския парламент, а аз работя в отдела за ловене на фалшиви новини в пространството.

Когато чух това изречение се успокоих, че Пиер има богат тъст, но ме загриза любопитството относно работата, с която се занимаваше. Казах му, че трябва да пътувам до Антверпен, за да занеса картина на един търговец и си правех планове да остана там три дни, на което Пиер просто отсече:

- Иди му занеси картината! Чакам те обратно в осем на гарата да те водя вкъщи да се запознаеш с жена ми и дъщеря ми!

Речено-сторено, така и направих. Оставих картината в Антверпен, размених любезности, купих играчка за малката на Пиер, хубава бутилка бяло вино за жена му и се върнах обратно, където бях оставил цялото си любопитство. Пиер ме взе от гарата, както беше обещал, качи ме в убийствено Мазерати и ме прибра до тях като човек, който наистина 

преследва нещо в пространството

Живееше във великолепен дом на четири етажа с прислуга, нещо, което не бях виждал преди около него. Заварихме жена му сред огромна гора от луксозни хартиени чанти, чудейки се от коя какво да извади.

- Моно, това е Маша! Маша, това е Моно Петра, боен другар от младежките години и автор на картината ни в хола.

Всичко вече се изясни. Пиер беше женен за рускиня, при това не каква да е, а най-красивата от тях. Баща й беше французин, а майка й руска аристократка, дъщеря на олигарх, както по-късно се пошегува Пиер.

Точно се чудих как да откъсна поглед от жена му, когато чух радостен детски вик – Тате, хвана ли днес фалшиви новини за мене? След което малката Алекс се хвърли върху баща си.

Маша изсумтя нещо, заряза цялата купчина чанти и със заповеднически тон ни прикани да сядаме на масата.

Разтворихме огромните кърпи върху краката си и се разприказвахме за славните младежки години. Пиер смотолеви, че може да ми помогне да продам картини, но и двамата знаехме, че това не е истина. Така стигнахме до момента, в който зададох директно въпроса.

- Пиер, каква е тази работа с фалшивите новини?

- Страшен проблем за Европа, Моно. Докато ние сме продавали картини, някой е поставял основите на един фалшив свят, изграден изцяло от фалшиви новини. Предполага се, че е Русия, но вече десет месеца не можем да гарантираме дали е така, за да локализираме проблема. Аз завеждам отдел от 4000 човека, които изследваме и се опитваме да намерим сърцевината на всичко това.

- Колко човека?!

- 4000, добре ме чу! Проблемът е огромен. Специалисти от всички области работят за мен, има и твои колеги сред тях, които проверяват истинността за събарянето на антични паметници от талибаните.

- От колко време се занимаваш с това, аристократе мой?

- От три години. На европейските политици им е направило впечатление множеството странни новини, които се разпространяват по социалните мрежи и на една вечеря ми предложиха да се заема с проблема.

В този момент Маша се извини, награби гората луксозни чанти и ги отнесе някъде из огромната си къща да ги подрежда. Ние с Пиер си избрахме от стелажа в кухнята нова бутилка вино и отворихме широко вратата на проблема, 

наречен фалшиви новини

Към полунощ след петата бутилка, преди да отпием по 50 гр. абсент, за да прочистим неприятните съединения от виното, аз вече имах цял отдел от 100 човека, които трябваше да събера в България и да преследваме всичко фалшиво в пространството. Гласувахме сносен бюджет на третата бутилка, а го увеличихме на четвъртата двойно. С плам в очите попитах Пиер какво ще правим с хората, когато хванем и последната новина, а той ми каза:

– Приятелю, битката ще е вечна. Помисли по-добре върху варианта да направиш министерство за борба с фалшивите новини, за да се раздели бюджета солидарно с Европа.

Погледнах го право в очите, погледнах и в себе си, вдигнах тост и авторитетно заявих, че имам тук-там политически връзки, за да изградим министерството.

- Ще го кръстим „Министерство за борба със слуховете“, а аз ще бъда първият му министър.

- Моно, ти успя ли да завършиш висше образование?

- Не!

-Това е лошо, ако решиш да станеш министър!

- Не, Пиер, нищо лошо няма. Като стана министър, ако почнат да ровят и да произвеждат новини от това, ще ги отчетем като слух и ще ги забраним.

Пиер Дьо Ментир ме погледна с блясък в очите, а на мене ми стана тъжно и носталгично за света, в който работниците издържаха леля му и нас, аз рисувах с младежки плам с сърцето, а той убеждаваше с огън в очите всеки клиент колко добри са моите картини. Двадесет години по-късно седях срещу приятел, живеещ в охолство, към което винаги се е стремял. Беше женен за рускиня и беше станал европейски чиновник.