България
Депутатите приеха бюджета на администрацията на президента, на Народното събрание и на Министерския съвет
Депутатите приеха бюджета на Администрацията на президента, на Народното събрание и на Министерския съвет в законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Народното събрание одобри бюджет от 8 126 500 лева разходи за осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България.
Парламентът си гласува разходи от 80 752 200 лева, от които за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт са отделени 11 312 100 лева. Предвидените трансфери от централния бюджет са в размер на 79 252 200 лева, а собствените приходи и дарения - 1 500 000 лева. Заложен е резерв за непредвидени и/или неотложни разходи от 500 000 лева.
Депутатите одобриха разходи по бюджета на Министерския съвет за 2020 г. от 118 730 200 лева, разчетените приходи са 12 980 100, а трансферите от централния бюджет - 107 322 100. За администрацията са отделени 11 273 700 лева, за убежища и бежанци - 9 441 300 лева. Субсидията за вероизповеданията е 33 340 000 лева.
За Българската православна църква - Българска патриаршия са предвидени 26 млн. лева, за Главното мюфтийство - 5 770 000 лева. За Католическата църква в България, за Религиозната общност на евреите в България и за Арменската Апостолическа православна света църква са отделени по 70 000 лева. За протестантските вероизповедания в България са предвидени 160 000 лева.
В Бюджет 2020 за задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на БПЦ са предвидени 650 000 лева, а за българските православни църковни общини в чужбина - 550 000 лева.
Отхвърлено беше предложението на Васил Антонов /"БСП за България"/ и група народни представители да се отпуснат 900 000 лева за Зографския манастир.
Парламентът гласува и бюджета на Сметната палата, на Омбудсмана и на Конституционния съд за 2020 г. В момента депутатите обсъждат бюджетите на отделните министерства.
Фактор
Народното събрание одобри бюджет от 8 126 500 лева разходи за осъществяване на конституционните правомощия на президента на Република България.
Парламентът си гласува разходи от 80 752 200 лева, от които за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт са отделени 11 312 100 лева. Предвидените трансфери от централния бюджет са в размер на 79 252 200 лева, а собствените приходи и дарения - 1 500 000 лева. Заложен е резерв за непредвидени и/или неотложни разходи от 500 000 лева.
Депутатите одобриха разходи по бюджета на Министерския съвет за 2020 г. от 118 730 200 лева, разчетените приходи са 12 980 100, а трансферите от централния бюджет - 107 322 100. За администрацията са отделени 11 273 700 лева, за убежища и бежанци - 9 441 300 лева. Субсидията за вероизповеданията е 33 340 000 лева.
За Българската православна църква - Българска патриаршия са предвидени 26 млн. лева, за Главното мюфтийство - 5 770 000 лева. За Католическата църква в България, за Религиозната общност на евреите в България и за Арменската Апостолическа православна света църква са отделени по 70 000 лева. За протестантските вероизповедания в България са предвидени 160 000 лева.
В Бюджет 2020 за задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на БПЦ са предвидени 650 000 лева, а за българските православни църковни общини в чужбина - 550 000 лева.
Отхвърлено беше предложението на Васил Антонов /"БСП за България"/ и група народни представители да се отпуснат 900 000 лева за Зографския манастир.
Парламентът гласува и бюджета на Сметната палата, на Омбудсмана и на Конституционния съд за 2020 г. В момента депутатите обсъждат бюджетите на отделните министерства.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика