Ако се бавят още с кандидат-президентите, партиите няма да имат време да изперат кирливите им ризи
"Това е много смешен аргумент, който непрекъснато се повтаря: „Ние не си показваме кандидатите, за да не ги оплюят или да не извадят кирливите ризи“. Те така или иначе ще ги извадят, така или иначе ще се опитат да ги оплюят и да ги окалят, само че когато е по-рано, имаш време да си подготвиш стратегия да отговориш на тези нападки. А когато се прави по-късно, нямаш време. Защото според мен, тези, които ръководят кампаниите или там лидерите на съответните партии, политическите ръководства, те не си дават сметка, че едно нещо, когато е казано в информационна среда, то за да стигне до всеки един избирател, му трябва много време. То не става: казвам го днес и то веднага стига до всеки един избирател. И обикновено това време е твърде дълго – то не просто трябва да се съобщи пред медиите, да кажем първи научават журналистите – то е малко ефектът на камъка в локвата: който е в центъра най-бързо научава, обаче хората в крайна сметка не са длъжни да следят ежедневно политическите процеси". Това заяви социологът Мира Радева пред "Фокус".
"Колко мислите от хората следят дебатите, които са в парламента – естествено, една много малко част освен журналистите и ангажираните със следене на политическите процеси – това са най-политизираните хора или конкретно да кажем заинтересовани, в случая понеже дебатът беше около пенсионерите и пенсиите, вероятно една част от тях. Но дори и те, това е далеч от ежедневието им, и някак си нещата освен това не просто да се чуят, те трябва да се преосмислят. И няма време, бих казала няма време за нищо. А когато няма време за истинска политическа комуникация, се стига до един резултат: хаос, объркване, шок и ужас. Тоест, най-големият ми страх, признавам, е, че можем да посрещнем следващата зима без много ясно управление на страната", каза още Радева.
Още от България
България е сред 8-те страни, блокирали отварянето на Клъстер 3 за Сърбия в преговорите с ЕС
Наред с нашата страна против са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия, а Дания, Люксембург и Латвия се колебаят
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите