Договорът за добросъседство не е достатъчен, нужни са много контакти и диалог, нова медийна среда, смята още той
Подписването на договора за добросъседство с Македония е добра първа стъпка в подобряването на отношенията между двете страни. Той отбеляза, че трябва да се помага на Македония да влезе в ЕС и НАТО, за да е стабилна страната и съответно региона, но подчерта, че е еднакво важно България да реши собствените си проблеми с югозападната съседка по въпроса с общата история. Това каза в ефира на БНТ президентът Георги Първанов /2002-2012 г/.
Той изрази съмнение, че договорът ще повтори повечето точки от Декларацията от 1999-та година, в която има строги записи, недопускащи използването на македонската конституция за претенции спрямо България.
Ние имаме благоприятна обстановка, каквато може да не се създаде в близките 20 години. Затова трябва да се върви към подписването на договора. Скептик съм дали договора ще реши проблема, но каквото и да е, макар и да не носи кой знае какво качество в сравнение с декларацията от 99-та година договорът е наистина необходим, така че трябва да бъде подкрепен. Въпросът е в друго - ние няма с един договор да решим проблема, няма да смъкнем напрежението. На нас ни трябват години, десетилетия работа. На нас ни трябват обществен и политически консенсус, друга медийна среда. Това се създава с много контакти, с много диалог, аргументира позицията си бившият президент.
Първанов изтъкна, че основен проблем за България, който трябва да се реши в отношенията с Македония, е общата история. Като пример той посочи датата на подписването му - 2 август, когато е избухнало Илинденско-преображенското въстание. Според него името на въстанието предполага, че на равно се поставя въстанието в Тракия и Македония. Той призова премиера Борисов да подходи внимателно към темата.
Критерият е в това, че сме имали единно национално самосъзнание, единни национални цели и задачи. Това обяснява възраждането, Илинденското въстание, много събития в нашата обща история. Това не знам дали ще преглътнат в Скопие. Там има друга тенденция, посочи още бившият държавен глава.
Още от България
България е сред 8-те страни, блокирали отварянето на Клъстер 3 за Сърбия в преговорите с ЕС
Наред с нашата страна против са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия, а Дания, Люксембург и Латвия се колебаят
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите