Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

На 29-ти април 2017 г. беше стотният ден от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и в духа на традицията от президентството на Франклин Делано Рузвелт (1932-1945 г.) насам, американците се стремят да разберат какво от обещаното по време на предизборната кампания е постигнал новият им президент и какво не. Според тези доста условни стандарти, Тръмп не успя да изпълни своето обещание номер едно – да отмени здравната схема „Обамакеър“, най-славеното законодателно постижение на предшественика си и да я замени с нова програма. За сметка на това той изпълни второто си най-значимо обещание от кампанията, а именно да номинира нов консервативен съдия във Върховния съд на Съединените щати и да получи одобрението на Сената за назначаването му. Освен това, към края на този начален период вече имаше несъмнени признаци, че републиканското мнозинство в Конгреса е близо до постигането на споразумение за замяна на Обамакеър с републиканско законодателство, което би представлявало голяма победа за Тръмп, макар и не в първите 100 дни. Още по-важно е, че се носят упорити слухове, идващи от обкръжението на председателя на съдебната комисия на Сената, самият Чък Грасли, че следващото лято 80-годишният съдия Кенеди, който е колебаещият се глас във Върховния съд, ще подаде оставка и така ще даде възможност на Тръмп да назначи друг консерватор в съда. Ако това се случи, идеологическото оцветяване на съда ще се промени категорично вдясно за години напред.

Тръмп постигна немалко успехи по други съществени въпроси от национално значение, макар и не от такава първостепенна важност, може би дори повече от очакваното. Основният фактор за това е,

че очакваният от мнозина конфликт между Тръмп и републиканското мнозинство в Конгреса, не се материализира.

Причината за този развой на събитията, както показаха и многобройните анкети, е, че гласоподавателите на Тръмп останаха лоялни към него с марж, който достига до 96% към 4%. Така Тръмп имаше възможност да прокара 28 консервативни законодателни акта и 25 изпълнителни решения, с които вече започна пробива в раздутата държавна администрация  и практиката от последните 8 години да се управлява със наредби, издадени от Обама. С тези си действия Тръмп спести на данъкоплатеца около 18 милиарда долара. Една от тези изпълнителни заповеди (свързани с имиграцията) има огромен ефект върху желанието на потенциалните нелегални имигранти да пресекат границата и по данни на федералното правителство, сегашното равнище на незаконни пресичания е най-ниското за последните 17 години.

В края на първите 100 дни от управлението си, Тръмп разкри плана си за реформиране на изключително сложната и нефункционална американска данъчна система. Основният елемент в него е да се намали корпоративния данък на 15% спрямо сегашната средна стойност от 39,1%, което представлява най-високият корпоративен данък сред развитите нации на ОИСР и огромна пречка за по-бързия икономически растеж. Най-вече заради това, по време на мандата на Обама след края на рецесията през юни 2009 г., средният темп на растеж е бил най-бавният в историята: 2,1%, в сравнение с ниво около 3,3% през периода 1974-2001 г. През годините на управление на президента Рейгън, показателят е още по-висок.

Освен политиките, които администрацията на Тръмп заявява като свои постижения, важно е да споменем и неща, за които се твърдеше, че ще се случат, но не се случиха. Две от тях се открояват особено ясно. Положителните думи, които Тръмп каза за Путин по време на предизборната кампания и парите от руски и турски източници, получени от посочения от него за кратко председател на Съвета за национална сигурност, генерал Майкъл Флин, бяха интерпретирани от мнозина от противниците на Тръмп като заявление,

че администрацията му ще бъде проруска, за сметка на Запада.

Нито една от тези спекулации не беше дори и слабо реалистична и те бяха опровергани като безпочвени, когато Тръмп бомбардира Асад за използването на отровен газ срещу собственото си население в Идлиб, включително срещу жени и деца. Може би нищо не характеризира така добре американското мнение за жалките усилия на Русия да отрече отговорността за тази варварска атака, както суровите думи на държавния секретар Тилерсън, насочени към Кремъл, че „са или съучастници, или некомпетентни“

Другото също толкова нерационално тълкуване на намеренията на Тръмп за Америка, беше почти истеричната реакция на оправданото искане от негова страна американските съюзници от НАТО да плащат справедливия си дял от военните разходи – нещо, което те не правят в продължение на много години. Това беше интерпретирано от мнозина като желание на Вашингтон да изостави напълно Атлантическия съюз. Макар и многобройните проблеми на алианса да остават на дневен ред, постоянните уверения от ключови американски политици като Тръмп, секретаря Тилерсън и шефа на Пентагона, генерал Матис, както и малкото, но стабилно увеличение на европейските бюджети за отбрана през тази година, увериха съюза, че няма причина за паника и че Съединените щати под ръководството на Тръмп, си остават това, което неизменно са били от Втората световна война насам – крайният гарант за европейската сигурност.