"Задачата на мислещите хора е да изправят обществото пред тежките истини. В контекста на руската агресия срещу Украйна такива хора на Запад днес посочват трудната истина, че европейските страни са васали на Америка. Васал е дума, както знаем, която идва от Средновековието и се отнася за човек, който получава земя и защита от господаря в замяна на подчинение и лоялност“, пише първият министър на външните работи на Република Северна Македония Денко Малески в материал за скопското електронно издание "Либертас“, цитиран от "Фокус“.

Днес прочетох, че с новото правителство в Македония приключва васалното отношение на страната ни към Вашингтон и Брюксел. Точно сега, преди Германия и Франция да се преборят за такъв статут спрямо Америка? Хмммм. Достатъчно бяхме васали - 33 години. Има и на какво да се позоваваме – международното право.

Суверенното равенство на държавите е основният принцип на международното право, изтъква Дьо Вател през 1758 г. и го формулира по следния начин: "Джуджето е толкова човек, колкото и великанът; една малка република е не по-малко суверенна от най-могъщото кралство“. Проблемът е, че това е формален суверенитет, докато реалният суверенитет в международната политика се измерва според икономическата и военната мощ на една държава. Велика сила като Америка може да проектира силата си във всяка част на планетата Земя, да атакува и защитава. Тя може да води война навсякъде, докато войниците на малка държава, ако обяви война на Афганистан например, ще се изгубят по летищата, докато стигнат там.

В еуфорията от изборната победа нека обърнем внимание на оценките за международната политика и мястото на Република Северна Македония в нея. В една книга за икономиките на източноевропейските страни от 90-те години се казва, че само едно нещо е по-лошо от това тези страни да бъдат експлоатирани от западния капитал и то е да не бъдат експлоатирани от западния капитал. Това трябва да кажат икономистите, които търсят точно такъв капитал да дойде у нас. Разбираме го, защото става въпрос за нашия икономически просперитет, който изисква чужди инвестиции. А що се отнася до нашата сигурност, кое е най-важното за всяка държава, както и за всеки човек?

Не може ли по аналогия да се каже, че единственото по-лошо нещо за страната ни от васалитета е да не е васал на Вашингтон и Брюксел?

В първите години на независимостта на практика сравнявах историческите книги на Македония, в които пише, че големите сили непрекъснато "късаха и разделяха Македония“ с горчивата реалност, че трябваше да дърпам големите за ръкава, за да се намесят и да ни вземат под закрила. Бях изненадан, че е така, но и какво е готов да направи един човек за доброто на страната и народа си. Нещо, което никога не бих направил за себе си. Да кажа: "Моля, помогнете ни“. В онези години срещнах моя колега Харис Силайджич, министър на външните работи на Босна и Херцеговина, на едно от световните летища и го попитах: "Какво правиш?“.

Той ми отговаря: "Слагам лицето под краката си и се моля за Босна“.

Но дори молбите не спасиха страната му от война. Имахме повече късмет. Само хората, които са минали през това преживяване, знаят за какво говоря. Националистически настроените личности с голямо его не разбират и затова пишат всякакви неща.

Какво лошо видяхме като държава от васалния си статут през тези 33 години? Подкрепа на политиката на независимост чрез мирно самоопределение, членство в ООН, защита на териториалната цялост на държавата от войските на НАТО през 2001 г. чрез военно присъствие и мирно споразумение с албанците, разрешаване на четвъртвековния "спор за името" с мирния договор от Преспа, членство в НАТО, подкрепа за договор за добросъседство с България и "френско предложение", което вдигна българското вето и отвори пътя към ЕС, икономическа и друга подкрепа... идва ми на ум поговорката от детството: "Нашол па зашол“ (Намери го, па го изостави).