Гарик Мазор, Каспаров. Ру

Президентът Доналд Тръмп е известен с любовта си към сделките. Тръмп се радва да прави това, което е правил успешно през целия си живот. В края на краищата, това е напълно естествено за всеки. Дори когато Тръмп се озоваваше в трудни бизнес ситуации, той никога не се отказваше и намираше изход.

Решенията на трудни ситуации в живота и бизнеса никога не са чистоплътни или високо нравствени. Обратното твърдение е просто неискрено, двуличие. Бизнесмените, които са преминали през фалит и са успели да си възвърнат богатството, се придържат към напълно различни морални стандарти от тези на повечето хора. Въпреки че повечето хора също не винаги имат морален компас.

Политиката е бизнес, където съществуват интереси и пари, а моралът в общоприетите обществени норми напълно отсъства.

Морален политик звучи абсурдно, нелепо и неубедително.

Политик-моралист съществува само във въображението на „вегетарианците идеалисти“. Прагматичен политик, за когото интересите и печалбата са основен приоритет, е истински политик. И това е реалността.

По същия начин, един морален бизнесмен почти винаги е губещ, точно както моралистът в политиката.

Тръмп води преговори като използва класическия шаблон на медиатора: първо, осъществява предпазливи контакти със страните в конфликта чрез верни хора, които  задължително включват заплахи, но и обещания за ползи и дивиденти. Като опитен посредник, Тръмп структурира диалога така, че и „продавачът“, и „купувачът“ ясно да разбират, че

и двамата споделят обща цел – да постигнат споразумение

 единият иска да продаде, а другият иска да купи. И двете страни вече знаят това, но директните преговори са по-трудни и по-малко ефективни, отколкото чрез умел посредник.

При всякакви директни преговори, емоциите, примесени с недоверие, неизбежно ще надделеят, докато най-важният въпрос – цената – ще остане въпрос, който няма да бъде обсъден. Просто няма да се стигне до цената. Което всъщност се случва в повечето случаи.

Те говорят и преговарят, като всеки държи на своето: на своите претенции, своите амбиции, своите  фантазии, своите комплекси. И в крайна сметка много скоро вече няма за какво да си говорят.

Защото при всички преговори, за да се постигне резултат, е

необходимо да се обсъди преди всичко цената

Без въпроса за цената, по дефиниция не може да се сключи сделка. Сделките се разпадат, когато страните, затънали в илюзии и недоверие, никога не стигнат до въпроса за цената.

Когато опитен медиатор се включи в процеса на преговори, емоциите, съмненията и колебанията губят предишното си значение, а цената излиза на преден план. Разговорът придобива конкретна форма – на сделка, която е близо до сключване.

Войните на Израел с арабските страни винаги стигаха до точка, в която двете страни започваха да търсят примирие. Израел беше купувачът на мира, арабите бяха продавачите, а Съединените щати бяха посредникът.

Израел се нуждаеше от мир, той е предпоставка за икономически растеж и развитие, както за всяка малка държава. Постигането на споразумение бе трудно: бяха преплетени в гордиев възел твърде много фактори и противоречия.

Арабско-израелските войни показаха, че мирът в класическия смисъл е непостижим в Близкия изток – поне това е така през последните две хиляди години.

Тук под „мир“ трябва да разбираме

примирие и различни по време паузи между войните

Войната от 2023-2025 г., започната от терористите на Хамас с нападение срещу Израел на 7 октомври, стана поредно потвърждение на факта, че всички войни между Израел и арабите са започнали с атака от страна на арабите.  Израел никога не е имал безумната цел да унищожи която и да е арабска държава или да изтласка арабите в морето.

Арабите и Хамас обаче официално заявиха целта си -  да унищожат Израел. Същата цел е посочена и в държавната доктрина на Иран.

Войната от 7 октомври, както всички предишни войни, за пореден път демонстрира, че целта за унищожаване на Израел е нереалистична и затова в региона се водеха активни разговори за прекратяване на войната.

Израел винаги е плащал висока цена за мира. Но цената за мира не може да бъде ниска.

Тръмп, като един силен посредник, прилагайки подхода на „моркова и тоягата“, успя да доведе страните

до основния рубеж – за цената.

Тръмп не се опита да разсече гордиевия възел от противоречия, а просто го отмести – „натика го под дивана“. И тогава единственото нещо, което остана на масата, беше цената.

Споразумението беше подписано и настоящата война временно е прекратена.

Лесно е да се предвиди какво ще се случи след това: или отново ще извадят томахавката (или възела изпод дивана) и ще възродят конфликта,  или ще продължат пазарлъка, оставяйки старите спорове зад гърба си, в каквато посока се развива ситуацията днес. 

През ноември 2025 г. Тръмп планира да се срещне с Путин в Будапеща, за да продължат преговорите, започнати в Аляска през пролетта на 2025 г. Това означава, че процесът на преговори не е спирал  през цялото това време.

Сега посредникът ще се срещне лично с продавача – Путин. Тръмп вече се е срещал няколко пъти с купувача – украинския президент.

Личните срещи на медиатора с двете страни показват,

че цената вече се обсъжда

Цената на мира. Или на примирието.

Както Москва, така и Киев са стигнали до точката, в която прекратяването на войната е в интерес и за двете страни. Всяка страна има свои собствени мотиви, но има обща причина: изчерпването на ресурсите. Защото за всяка война са нужни човешки, материални, военни и морални ресурси. И двете страни се нуждаят от време и пари, за да възстановят тези ресурси.

Когато преговорите се насочат към въпроса за цената, това означава, че страните се отдалечават от емоционалната и идеологическа реторика, от заявените амбициозни цели.

Путин се държи като търговец на мира – чрез заплахи и демонстрации на сила към Запада, но в същото това време се среща с Тръмп за втори път, за да обсъдят цената на мира, а не изхода от войната.

Украйна е като купувач, демонстриращ своите възможности. Украйна вече знае предложената цена – тя беше обявена именно от посредника. Цената, на която Путин е готов да й продаде мира .

При подобни сделки няма две напълно удовлетворени страни и

няма смисъл да се очаква справедливост.

Предимството винаги е на страната на този, който притежава най-много ресурси и възможности.

В случая с Украйна, както и в Близкия изток, най-мощните ресурси се притежават от посредника – Тръмп. Слаб посредник без най-мощните ресурси не може успешно да доведе страните до сключване на сделка.

Следващата среща на Тръмп с Путин е планирана да се проведе в Будапеща през ноември 2025 г.

Заслужава да се отбележи, че историята на Украйна с Будапеща започва още през 1994 г., когато е подписана първата „сделка“ – добре звучаща, но по същество неблагоприятна. Тогава на Украйна и бяха продадени „гнили домати“ в красиви опаковки, които тя все пак закупи.

Тези, които вече са купили фалшификат, обикновено са склонни да го направят отново. Единственият въпрос е - дали този път фалшификатът няма да се окаже пропит със смъртоносна отрова.

През 1994 г. в Будапеща Украйна се отказа от единствената гаранция за своя суверенитет – ядрения си арсенал.

През 2025 г., в същата Будапеща, Украйна, както май става очевидно, ще е готова да се откаже от териториите си. Това е цената, за която Путин е готов да продаде мира в края на активната фаза на войната.

И ако Тръмп не успя да получи златния Нобелов медал (за мир – бел.ред.), той има всички шансове да получи „Медала на град Будапеща“.

Превод: Faktor.bg