Архитект Пламен Мирянов, който през последните месеци се афишира като пазител на християнското семейство, православието и изучаването на религия в училище е поканил Мел Гибсън да направи филм за княз Борис Покръстител.

За поредната си ексцентрична идея, близкият до проруZкия Даниил Мирянов разказва напоително в свой пост във фейсбук.

„Миналия петък, късно вечерта разбрах, че самият Мел Гибсън е на посещение в Хилендарския манастир на Света Гора Атонска. Най-удивителното е, че по-рано в същия ден обсъждах писмото точно за Мел Гибсън, което от месеци подготвяме да изпратим от името на фондация “Нашият дом е България”. И ето, стана така, че режисьорът на „Страстите Христови“ сам дойде на по-малко от 400 км от нас.“, разказва архитектът.

Пристигнал на Атон, но непредвидени обстоятелства непрекъснато проваляли срещата с автора на „Смело сърце“.

През цялото време Мирянов отправял молитви към Бог и накрая чудото се случило.

„Накрая преди да тръгнем от Хилендарския манастир, в знак на частично примирение със ситуацията, решихме все пак да предадем писмото и подаръците на един млад господин от Белград, който обеща лично ги връчи на г-н Гибсън. Същевременно успяхме да разберем, че той имал полет в 5ч от град Солун и би трябвало след броени минути да бъде на някое от пристанищата, за да хване лодка за градчето Урануполи. И тъй като от северната страна на полуострова се беше вдигнала висока вълна, единственият вариант беше Холивудският режисьор да вземе лодка от пристанището Йованица. Затова по най-бързия начин се върнахме на пристана и смирено закачахме на самия кей, където вече беше акостирала някаква лодка по поръчка.

И след по-малко от 10 минути се дигна облак прах в далечината и черен джип „Ленд Крузер“ направи рязък завой покрай една от каменните постройки, дойде до края на пристана и спря на няколко метра от лодката. А аз бях застанал между нея и ръба на кея. Александър беше също до мен. От джипа първо слезе един човек, който приличаше на личен бодигард и дойде да ни помоли да не правим снимки. След това излезе и Мел Гибсън. Монахът американец първи отиде при него, за да го поздрави. Нашият шофьор пък, най-пъргав и хитър, бързо застана до Мел и си направи единствените селфита с него. Ние с Александър, привидно спокойни, изчакахме уважително на дистанция.

Накрая 69 годишния легендарен актьор и режисьор с благороден и умен поглед, омиротворено излъчване, бели коси и уверена стъпка се приближи до нас и ни поздрави. Разказах му на кратко за идеята на писмото, подарих му още една картина на Зографския манастир и папка с презентация на дейността на фондацията. Изказах и желание за организиране на бъдеща евентуална среща, с цел обсъждане на възможен съвместен филмов проект. Александър Александров му подари красиво жълто знаме с лика на Нашия Господ и Спасител.

Слава и благодарност Богу, че успяхме да се срещнем с легендарния Мел Гибсън на пристанището на Света гора Атонска на самия празник на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, както и за възможността да споделя на американския режисьор идеята за създаване на филм, посветен на житието на нашия св. цар Борис-Михаил (което навярно той вече познаваше).“

Архимандрит Никанор, който имаше лична среща с Мел Гибсън по време на гостуването му в Света гора е скептичен за идеите на Мирянов:

„Интересна идея, обаче не мисля, че точно тази тематика е в амплоато на Мел Гибсън. 

Той е по зрелищата, а при Борис няма зрелища. Има много дипломация. Даже при бунта на боилите няма реално сражение, а пък Владимир (да - това е първо наш владетел, а после украински, руски, черногорски и т.н.) е просто свален и ослепен, за да не претендира за трона. Къде го виждат Мел Гибсън в това? 

Той по-скоро би изиграл някой въображаем Владимир, т.е. Расате, който хипотетично се бори за свободата [на езичниците] срещу деспотичния цар, налагащ нов ред в държавата. На финала престарелия цар слуша писъците на ослепявания му син, докато в тълпата оцелели боляри-съмишленици на Расате гледат безпомощно...

Update: Виж, Самуил - да! Определено. Битки, битки, битки, кръв, кръв, наистина чудодейно оцеляване при Спархей, накрая 15 хиляди ослепени, но пък в последния епизод Гавриил-Радомир сразява ромеите под командването на Вотаниат без да взима пленници...“