Нов анализ на Фискалния съвет дава принципна подкрепа на част от предложените промени в Кодекса за социално осигуряване, но отправя сериозно предупреждение: реформата във втория и третия пенсионен стълб все още не дава ясен отговор на най-важния въпрос – какви реални пенсии могат да очакват бъдещите пенсионери.

Становището е изготвено по повод законопроекта на Министерството на финансите за промени в допълнителното пенсионно осигуряване, публикуван за обществено обсъждане на 17 декември 2025 година.

Какво подкрепя Фискалният съвет?

Сред най-важните положително оценени мерки е въвеждането на мултифондов модел във втория и третия пенсионен стълб. Предвижда се универсалните пенсионни фондове да управляват три подфонда с различен рисков профил – динамичен, балансиран и консервативен, съобразени с жизнения цикъл на осигурените. Всеки ще може да избира профил, като за хората с три или по-малко години до пенсия изборът ще бъде ограничен до консервативния фонд.

Фискалният съвет подчертава, че средствата по индивидуалните партиди остават лична собственост на осигурените и са гарантирани, по аналогия с банков депозит.

Положително се оценява и разширяването на инвестиционните възможности – включително вложения в акции на пазари за растеж, ETF-и и алтернативни инвестиционни фондове. Това обаче е обвързано с по-високи изисквания към експертния капацитет и управлението на пенсионноосигурителните дружества.

Като важна стъпка се отчита и по-ясната регулация на фазата на изплащане на средствата от универсалните фондове. Законопроектът въвежда три вида пенсионни продукти – пожизнена пенсия, разсрочено плащане и еднократно изплащане, в зависимост от размера на натрупаните средства. За първи път понятието „пенсионен продукт“ получава ясна правна дефиниция.

Допълнителна защита за осигурените се предвижда чрез гаранция, че пожизнената и разсрочената пенсия няма да бъдат по-ниски от сумата на направените осигурителни вноски.

Фискалният съвет приветства и планираното постепенно намаляване на таксите. Новият модел въвежда инвестиционна такса с фиксиран и променлив компонент, като с времето тежестта се измества към частта, обвързана с постигнатата доходност.

Къде са резервите?

Въпреки положителните елементи, Фискалният съвет посочва, че ключовият въпрос за адекватността на втората пенсия остава недостатъчно разгледан. При сегашната осигурителна вноска от 5% и често прекъсвани трудови биографии натрупванията по индивидуалните партиди са обективно ограничени. Именно темата за реалния размер на бъдещите пенсии, според Съвета, трябва да бъде водеща в реформата.

Отбелязва се и липсата на задълбочен икономически и актюерски анализ. Не са представени ясни разчети за ефекта върху разходите на дружествата, върху нетната доходност за осигурените и върху очаквания размер на втората пенсия при различни осигурителни профили.

Съветът обръща внимание и на поведенческите рискове. При ограничена финансова култура част от осигурените могат да направят неподходящ избор на инвестиционен профил, което да доведе до по-ниски пенсии и обществено недоволство.

Друг риск е потенциалното нарастване на разходите. По-сложната структура на мултифондовия модел може да увеличи таксите за управление и прехвърляне между подфондове, което би намалило крайния размер на натрупванията.

Специално внимание се отделя и на индексацията на пожизнените пенсии. Според Фискалния съвет правилата трябва да бъдат ясно формулирани, за да се избегне обезценяване спрямо инфлацията и увеличаващата се продължителност на живота.

Отбелязва се и допълнителното натоварване върху надзорните органи, най-вече върху Комисията за финансов надзор, която ще трябва да осъществява по-интензивен контрол.

По отношение на доброволното пенсионно осигуряване позицията на Фискалния съвет е по-скоро резервирана. Макар включването му в законодателните промени да се оценява положително, липсва ясна стратегия за ролята му в пенсионната система. Остават без отговор въпроси за ниското участие, ограниченото доверие и стимулите за доброволни вноски.

Изводът

Фискалният съвет подчертава, че вторият и третият пенсионен стълб трябва да се разглеждат като ключови инструменти за доход в старост, а не като второстепенни регулаторни сегменти. Това изисква фокус върху реалните резултати за осигурените – натрупвания, доходност и заместващ доход, а не само върху нормативната рамка.

Според становището е необходима по-целенасочена политика за развитие на третия стълб, обвързана с дългосрочни спестявания, финансова грамотност и адекватни данъчни стимули. Само последователен и координиран подход може да превърне допълнителното пенсионно осигуряване в реален компенсатор на отслабващата роля на първия стълб.