Капитан I ранг о. з. Васил Данов, специално и следпразнично за Faktor.bg

Малцина си спомнят, че през 2011 г. журналисти от гр. Томск слагат началото на инициативата за шествие под наслов "Безсмъртният полк". Идеята на сибиряците е хуманна и безкористна: да бъде почетена паметта на забравените герои от войната, на милионите незнйни воини, останали без паметници, без снимки в музеите, без църковен помен, без глътка водка и добра дума в семействата, сред оредяващите роднини и бойни другари.
Още в първите шествия се включват милиони руски граждани. Скоро кремълското началство съзира благодатен потенциал в инициативата. Идеята е одържавена, авторите са прогонени като „агресивни и неконструктивни“ елементи, а от 2015 г. „Безсмъртният полк“ се превръща в казионен маскарад, начело на който застават политически чиновници от прислугата на Путин, ченгета от КГБ, приближени до Кремъл олигарси и „вся остальная сволочь“ на властовия режим.

Акция "Колорадски бръмбър“ или „Който не познава Сибир, не познава СССР!“

През тази година в шествието в Санкт Петербург участват и платени „патриоти“. Доброволците полека-лека изчезват. Изчезва спонтанният, чисто човешки характер на проявата, пише петербургското издание "Фонтанка". Скърбящите статисти са били набирани от московската рекламна агенция "Акула" (какво подходящо име!).  Надницата достига 300 рубли на час. Организаторите раздават плакати, но успяват да наемат само 50-70 души. Гафовете се редят един след друг: сред ликовете на герои от „великата отечествена“ са наместени и снимки на наемници, загинали през 2000 г. в Чечня. Погрешка или на шега сред героите се оказва и сталинският сериен убиец Лаврентий Берия. Нейде се пръкна дори благата физиономия на последния император Николай II.
В друг руски град опечалените роднини на ветерани от войната срещу хитлеризма носиха снимка на актьора Джъд Лоу, превъплътил се в ролята на съветския снайперист Василий Зайцев във филма „Враг пред портите“, разказал за Сталинградската епопея през 1942 г.
Колкото и да не им се иска на путинистите, не могат да не признаят, че агресивната война срещу Украйна подкопа престижа на „Безсмъртния полк“, уби ентусиазма на досегашните му участници, внесе разединение сред редиците на „безсмъртните“ и безименни герои, сред които няма как да бъдат заличени имената на милиони украинци.
Неописуемите жестокости спрямо цивилното население, насилието, убийствата и мародерските изблици на руската въоръжена сган в окупираните украински територии отблъснаха още повече руснаци от казионното шествие на 9 май. Нищо, че в него се примъкна и „самият“ върховен главнокомандващ Вл. Путин. 

Униние, неудобство и срам се чувстваха в уж патетичните речи и в прекомерните децибели на тържествените маршове по площадите на големите руски градове. Близките на сегашните около 25 000 мъртви „герои“ от мръсната война срещу украинския народ нямаха повод и причина да веят победни червени знамена в чест на политическия мародер и масов убиец Йосиф Сталин.

У нас напомпаният ентусиазъм на 9 май звучеше още по-фалшиво

Идеята на „безсмъртния“ полк не кореспондира с националната ни история, с конкретните събития преди и след 1945 г., както и с националната психология на българина. Организаторите, едва побрали се в дълъг списък на претенциозни русофили, официално обявиха, че шествие под наслов „Безсмъртният полк“ ще се състои в 40 български града. Няма как да знаем дали е било вярно. Документирано вярно е, че като агенти за влияние на кремълския диктатор се заявиха следните НПО:

Фондация "Безсмъртният полк",
 
Координационен съвет на руските съотечественици в България, 
Федерация "Съюз на съотечествениците", 
Български антифашистки съюз, 
Съюз на ветераните от войните на България, 
Национално движение "Русофили", 
Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Фондация "Устойчиво развитие за България", 
Сдружение "Александър Невски", 
Форум "България-Русия", 
Национално сдружение "Заедно с Русия", 
Движение "Че Гевара–България".

Самодоволните масовици и участниците в шествието може би не разбират или напълно пренебрегват чл. 108 от Наказателен кодекс: „Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева“.
Мисля, че отдавна е време със самопровъзгласилите се за небългарски „обществени“ организации като горепосочените да се заемат ДАНС, прокуратурата и съдът. Защото те не са русофили, а болшевики, готвещи поредния 7 ноември или 9 септември в изстрадалата ни държавица.

Ако живеехме в нормална европейска страна, всяка подобна НПО отдавна щеше да бъде проверена и забранена според българските и европейските закони като чужда, антибългарска, антиевропейска. Уж всички знаят, че комунизмът е престъпен режим и че да се честват болшевишкият  комунизъм и изстъпленията му е вулгарно нарушение на закона. Но... МВР, служби, прокурори и съдилища заобикалят и пренебрегват закона, а кресливите престъпници обсаждат Народното събрание, искат оставката на министри, настояват за референдум и за излизане на страната ни от Европейския съюз и НАТО. Като държавната им измяна се превръща в делнично поведение и пример за младите лумпени.

„Деградация, милорд“

Председател на фондация "Безсмъртният полк" е др. Павел Иванов, който е и лидер на Съюза на комунистите в България. Неговата съпруга Петя Паликрушева е фюрер на движение "Че Гевара", координатор на инициативата за Пловдив и редактор в българската секция на "Нюзфронт" (news-front.info), един от сайтовете, разпространяващи фалшиви новини у нас. Истински стахановци.
С какво се занимава фондация "Безсмъртният полк"? Откъде получава средства? За какво ги изразходва?
Друга многостанъчна тъкачка се казва Снежана Тодорова – дългогодишен председател на СБЖ, председател на УС на Агенция "София прес", председател на КС на "България-Русия", председател на Дружество "Найден Геров". Професионален пред(сед)ател.

День Победы в София

В кадрите и снимките от шествието в столицата виждам едни и същи физиономии, втръснали от митинги на червени „безпартийни“ граждани, на щатни русофили, наемници на доскорошната„Атака“ и на сегашното „Израждане“, овехтели гримаси на активни борци, на запасни офицери и на вечните, почти безсмъртни активисти на „модерната лява“ партия.
В София сред координаторите се е курдисала и др. Полина Босилкова - представител на сдружение "Сибирско землячество в България". Колцина сибиряци живеят у нас? Сибирячките сигурно са повече. Като др. Полина. Нейното сдружение по-скоро би трябвало да се нарича "Наташки, омъжени за ганювци и роми". Какво ли не са направили горките, само за да напуснат пределите на затънтения си колхоз и да заживеят човешки сред нормални человеци нейде в Европа.
Ала прокобата им ги следва и където и да отидат, възпроизвеждат същия манталитет, бит и отношения като в ленинградските комуналки, така талантливо описани от Зошченко. Или както бе казал незабравимият Виктор Черномирдин, „Каквото и да се захванем да правим, накрая винаги излиза КПСС”.

Порусначен народ – слаба държава

Сърдитите старчета с червени байрачета не са толкова опасни. Повечето жалят за комсомолска младост, за евтини кивтета и за провалената перспектива да станат свестни хора. По-страшни са младите мекеренца и копейкаджийски копеленца, които правят митинги и шествия срещу валута. Без рубли. И твърдо знаят, че вредят на страната ни, съсипват бъдещето на деца и внуци. Но алчността за пари и за власт, която би могла да дойде само откъм Москва, са по-силни от инстинктите за оцеляване и за спасяване на потомството. 
Тази продажна, сталинистка, човеконенавистническа сбирщина отдавна трябваше да бъде обозначена от обществото ни с предупредителни знаци: 

"Внимание! Комунисти и рашисти! Опасно за живота!"

Изплашен за собственото си оцеляване, даже диктаторът Лукашенко забрани „Безсмъртният полк“ в Беларус. А у нас Столичната община и кметоветe на други големи градове дават разрешения за щяло и нещяло на откровени антибългарски съюзчета, на асоциацийки за антиевропейско единство, на комитети като „Обединени главорези“, „Анонимни биячи“, „Ветерани-надзиратели от „Белене“ и др. античовеци.

Докога руската посланичка Елеонора Нон Грата, облечена като червена Баба Яга, ще оглавява антибългарски шествия в центъра на столицата?!

Докога пред монумента на червената армия-окупатор антибългари ще бият истински родолюбци, а „народната“ милиция ще гледа сеир и ще охранява нарушителите на закона?
Докога СДВР и други полицейски структури ще харчат национални ресурси, за да пазят от „любовта“ народна 185-те фалшиви, исторически недостоверни и откровено българомразки паметници на съветските поробители?!

„Безсмъртният“ метилов полк

„Наблюдаваме безпрецедентна по мащаб кампания за пренаписване на историята. Агресорите и жертвите си разменят местата. И вече се оказва, че Съветският съюз e бил нападнат от уж мирната и безобидна Германия”, твърди полк. Митрофанова.
Пак лъже. У нас и в цяла Европа никой никога не е твърдял, че хитлеристка Германия е била бяла и добра. Нито че сталинският СССР винаги e невинен. Както никога не сме твърдяли, че „хищна бандеровска“ Украйна е нахлула в територията на хуманната путлеристка държава.
Твърдим, че през цялата 1944 г. жертвите на Червената армия в България са само 42. Че повечето са загинали след отравяне с метилов алкохол, след като са нахлули в заключен склад, застреляли са пазача, предупредил ги за опасността от употребата на промишлен алкохол и са се отдали на самоубийствено пиянство.
Твърдим, че през периода 16-19 септември 1944 г. в гарнизон Бургас в резултат на отравяне с метилов алкохол са били засегнати около 190 души, от които 154 войници и офицери са потърсили  медицинска помощ, 120 са били хоспитализирани, а 6 са ослепели.

Твърдим, че общият брой на починалите е 42. Колкото е броят на съветските бойци, погребани в т. нар. братска могила в кв. "Изгрев".
Твърдим, че съветските алкохолици, „геройски“ загинали в бой с метиловия алкохол, не са и не биха могли да ни бъдат братя.
Твърдим, че няма смисъл разни русофилистични органи и организации редовно да поднасят цветя пред паметниците на нещастните пияндета. Буркани с кисели краставички биха били далеч по-подходящи.