Лобито на МиГ-29 продължава да хвърля сянка върху трагичния инцидент

Димитър Иванов

Днес се навършва една година от трагедията с падналия МиГ-29. Тя е илюстрация на пълната бутафория, в която се намират бойната ни авиация, армията и цялата държава. 365 дни след трагичния инцидент с майор Валентин Терзиев над Черно море въпросителните и неизвестните се оказаха много повече, а следствието и Министерство на отбраната все още не са дали задоволителни отговори на обществото и семейството на загиналия пилот. Новият военен министър Заков също няма да бъде активен за осветяване на истината за катастрофата. Практически кариерата му през следващите години изцяло ще зависи от Румен Радев, за това той не е активен и днес за изпращане на оръжие за Украйна. Сакаш целта е пълно объркване и тотално изгубване в черната дупка на институционалната безотговорност. Но липсата на ясни отговори, подхранват вече месеци наред само  

слухове, спекулации и свободни интерпретации

43 минути след полунощ на 9 юни 2021 година български изтребител МиГ-29 внезапно губи радиовръзка и изчезва от радарите. В машината е майор Валентин Терзиев, който изпълнява тренировъчната задача в рамките на тактическото учение "Шабла 21". Според предварителен план Терзиев е стрелял по мишена, отчел е, че е поразена и след това рязко следите му се губят.
Часове след инцидента уж беше локализирано точното място на катастрофата, а после на славните ни военноморски сили им бяха нужни две седмици за да открият черната кутия на самолета.

Първоначално се твърдеше, че всичко се знае за полета до изчезването на изтребителя от радарите. Но после служебният министър на отбраната Георги Панайотов започна многозначително да говори за някакви неизвестни последни 13 секунди, но зад сакралното число едва ли се крие нещо по-фатално от самото учение.

На втория ден след катастрофата уж намериха във водата биологичен материал от пилота, а 10 дни по-късно съпругата му Димитрина Попова призна, че много по-късно са взели ДНК проби от брата и майката на Терзиев. С какво са сравнявали морската плазма – само зелените чорапи знаят?

В хода на трагедията не липсваха и бутафорни сценки между министъра на отбраната и шефа на авиобазата край Пловдив ген. Русев, протеже на президента Радев и виден защитник на съветските самолети. Първият обясни, че ще търсят помощ за разчитане на черната кутия от експерти в Украйна, защото там е произведена, а няколко часа по-късно човекът на Радев, без да е ясно по чия команда пренасочи исканата помощ към Русия, защото тя била производител на изтребителите. Естествено за ген. Русев няма никакво значение фактът, че сме част от НАТО, а Русия е обявила във военната си доктрина Алианса като свой основен враг. В крайна смета резултатът от руската „експертиза“ не даде очакваната светлина върху трагичния инцидент.
Изключително подозрително е, че година по-късно всички нива в държавата, свързани с трагедията продължават да мълчат и крият,

кой е бил ръководител на фаталния полет

Защо ли това неизвестно име на български офицер се превърна в най-тежката държавна тайна, а дали зад гърба му не се крие отбор от гузни началници?

Ръководството и контролът на полета би следвало да се осъществяват от базата в Граф Игнатиево, но така и не стана ясно дали самолетът е воден от земята правилно, въпреки, че са имали радиолокационно наблюдение на полета. Дали са отчели риска от неочакваната ситуация, че спуснатата мишена е с дефектен парашут и пада по-бързо, което е наложило и изтребителят да слезе на височина, по-ниска от критичните 4000 м. и да се движи с по-голяма скорост, за да обяви мисията за успешна. Реално майор Терзиев неусетно се е „гмурнал“ надолу към черните води на морето, за да порази мишената, но отчел ли е ръководителят на полета този изключителен риск? Защо не е спрял пилота? Защо 

не е издал команда да се прекрати мисията

и самолетът да се върне на земята? Или ръководителят на полета е изпълнявал други команди и интереси, които са граничели с убийство?

В цялата драма не трябва да се подценява и един тънък психологически момент - майор Терзиев е бил началник щаб на ескадрила, тоест той е лидер сред подчинените си, който трябва да успява да се справя с всяка критична задача, да не се проваля. Но дори и пилотът да се е поувлякъл и да не е дооценил обстановката, ръководителят на полета е бил длъжен да го спре и да прекрати мисията. 

Всички тези разсъждения неминуемо се налагат, след като от МО поне признаха недвусмислено, че в случая не става дума за пилотска грешка. Тогава грешката е на ръководството на полета, а и на командирите, които са планирали и отговаряли за учението. От тук нататък отговорността върви нагоре по веригата – ръководител на  полета, командир на ескадрила, шеф на авиобазата, командир на военно въздушните сили, Министерство на отбраната. Но до днес няма нито един официално обвинен за трагедията, нито пък се знае до къде е стигнало разследването. 
Разплитането на катастрофата се оказа по-комплицирано и заради прокрадващия се политически оттенък. Публична тайна е, че по всички нива, по които трябва да се търси отговорност са инсталирани приятели, колеги и кадри на настоящия президент Румен Радев. Той продължава по един или друг начин да има съществено влияние във военно въздушните сили и персонално в базата в Граф Игнатиево. Те продължават да бъдат неговото истинско семейство и съюзници дори на „Дондуков“2.

Помним, че  Радев дойде в политиката и в президентството на власт с мита за непогрешимостта на военния пилот, факира на „Кобрата на Пугачов“.  

Но катастрофата с майор Терзиев сякаш обърква сметките – пропуква се образът на непогрешимия летец, на чиито криле се понесе на два пъти изборната победа на настоящия президент. Във военните среди вече се дебатира до колко целесъобразно е било това учение край Шабла, а и не седят ли зад него други користни цели и дори  обслужване на геополитически интереси, които при всички случаи не са български?

Съпругата на загиналия пилот Димитрина Попова пита многократно и основателно от страницата си във фейсбук: „Кой допусна пилотите ни до участие в това учение с по 1 стрелба годишно (почти сигурно е, че същата подготовка имат и останалите военни формирования). И още по-далеч: Кой беше този "болен мозък", който реши да провежда такова мащабно, съвместно учение само на база изготвени документи, без да си подготви подчинените и каква беше крайната цел, че при този смъртен случай не ни става ясно?“

Отговори на тежките въпроси няма, а все още есемесите, които разпраща до неудобните един президентски съветник не са затворили устата на покрусената вдовица. Тъмните сенки около това учение всъщност могат да се окажат опит за

 подла пиарска и пропагандна акция,

която в крайна сметка е имала единствено за цел да бетонира присъствието на съветските МиГ-29 до 2030 година, а и след това във ВВС на България.

Това предчувствие съвсем не е теория на вероятностите, а още по-малко на конспирацията. Към датата на фаталния полет на майор Терзиев беше ясно, че се подготвяше сключването на нови договори за модернизация на авиониката на МиГ-29 и за летателната им поддръжка. Абсурдно е, но всичко това се планираше от служебното правителство на Стефан Янев, след като вече беше ясно, че руснаците не са изпълнили сключените по времето на министър Каракачанов договори за ремонт на двигателите на самолетите, за които са платени авансово милиони, а България търсеше неустойки. Но въпреки това новите изисквания се залагаха така от чиновниците в министерството, че бъдещите договори да отидат отново при „братушките“ и РСК МиГ. За други възможности и алтернативи като Украйна и Полша дори и не се дебатираше.  До 100 милиона лева договорите могат да минат и със санкция на МС, а до 50 млн. и с подписа на министъра. Очакваше се, че служебното правителство на Румен Радев ще даде поръчката и без санкция на парламента, а тя безалтернативно ще е в полза на руснаците – основният опонент на НАТО.

Източници от средите на отбраната коментират, че учението край Шабла може да е било част от сценария МиГ-29 да останат да въоръжение у нас?

Във военните среди се знае, че нощната стрелба с поразяване на мишена над Черно море е една от най-трудните  и сложни задачи, която изисква перфектна подготовка и рутина. Нейното успешно изпълнение щеше да се окаже блестящо алиби пред съюзниците ни в НАТО и ярка демонстрация, че МиГ-29 е боеспособен самолет, с който ние можем успешно да изпълняваме сложни задачи над Черно море и да охраняваме въздушното пространство на Алианса и ЕС, та дори и да отблъснем евентуални руски заплахи.
Учението е трябвало да препотвърди, че миговете са годни за отбрана - имало ли е указание от висшестоящите, че демонстрацията трябва да успее на всяка цена? Ако мисията на майор Терзиев беше постигнала целта си, лобито на МиГ-29, което е сраснато с обкръжението на президента, щеше да има аргументи да настоява, че тези самолети не са съветски трошляци, а могат да изпълняват сложни мисии още поне десет години, че не са за продан и изхвърляне. За това трябва единствено да се удължи летателният им ресурс. Всичко това означаваше държавата да налива още пари на руснаците от българския бюджет и най-вече за модернизация на авиониката.
Учението край Шабла е имало задкулисната цел 

да се запушат устите на критиците на съветските самолети,

които настояват, че докато чакаме американските Ф-16 е по-целесъобразно и тактически, и икономически изтребители на Алианса да охраняват въздушното ни пространство. 

Фаталният полет на майор Терзиев и невидимият  пръст на съдбата съвсем  объркаха плановете на лобистите на МиГ-29. Пред провал се оказа и схемата за летателните пари, които получават едни другари на високи позиции в щабовете и в министерството. Осведомени твърдят, че е военна тайна  колко са тези хора, какви са сумите, които лапат, но всъщност става дума за възнаграждение, което взимат без да летят или само за няколко формални часа  във въздуха годишно. Допълнителните хонорари за това към заплатите им всеки месец са четири цифрена сума. Интересите им са като на мафията, та затова задругата на зелените чорапи, както иронично ги наричат в самото министерство, ще брани дори с цената на човешки и материални жертви, и дори с пренебрегване на националните интереси личните благинки. Схемата им имаше ефекта на 2 в 1 – хем пълним джобовете си, хем не нарушаваме изгодите за Русия. Така искаше да работи лобито на МиГ-29 у нас. За това бранеше с нокти и зъби оставането му на въоръжение, защото 

на друг самолет не могат да летят

Но в крайна сметка плановете им бяха объркани от самия Кремъл. Мръсната война, която Русия започна срещу свободна Украйна погреба тотално мераците МиГ-29 да летят до 2030 година, а поддръжката им да се осъществява единствено от руски компании. Тези бойни самолети вече са минало за България, но за съжаление в настоящето едва ли за добро останаха много от прикритите „герои“ около смъртта на майор Терзиев. 
Ген. Русев продължава да е шеф на авиобазата в Граф Игнатиево – любимец на президента и противник на натовските Ф-16. Служебният министър на отбраната Георги Панайотов след поредица от гафове в министерството направи дипломатическа кариера – вече е посланик на България в САЩ. Служебният премиер Стефан Янев е горд строител на нова политическа партия – дава заявки, че иска да извади страната от ЕС и НАТО. Гурото на тази светла компания още почти пет години ще бъде президент на България, с амбиции за задкулисен партиен кукловод.
Днес тези „герои“ едва ли ще се сетят за майор Терзиев за семейството му. Няма да изпитат и вина, защото вината не притеснява „победителите“, а те се чувствата такива -  през последната година необяснимо, но съдбата се оказа щедра и благосклонна към тях. Но бъдещето винаги е различно от настоящето, истината се надява на него, а думите на вдовицата на майор Терзиев остава истинската присъда за фуражките: „…два дни преди Шабла-2021 се "тупаме по гърдите", а два дни след инцидента се скатаваме в "миши дупки" и се крием зад разследването?“