Комунистическият лидер на България след 1945 г. Георги Димитров е ужасен от престъпленията срещу българите в Македония, които са подложени на жестоко преследване от режима на югославския диктатор Тито. Това стана ясно от разкрит за пръв път документ, в който Димитров саморъчно подчертава информацията за престъпленията на Тито и неговата клика начело с Цветозар Вукманович-Темпо и Александър Ранкович.

Оригиналът на документа бе показан на репортера на БГНЕС от историка и архивист Евгений Еков, който е главен експерт в дирекция “Централен държавен архив” при Държавна агенция “Архиви”.

Трагедията на българите в Македония е описана в писмото на Панко Брашнаров и Павел Шатев от 1 октомври 1948 г.

Изложението е изпратено до Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (Болшевики), управляващата комунистическа партия в Съветския съюз, чрез втория секретар на българското посолство в Белград Тенчо Добрев.

„Това е придружителното писмо, изпратено до Владимир Поптомов, един от видните защитници на българска позиция по Македонския въпрос. Виждате „строго поверително” – най-високата степен на секретност по това време. То е подписано със „Славянин". Това в псевдонима на Тенчо Добрев, който освен дипломат, както е традицията е бил свързан и с българските служби за сигурност по това време“, заяви Евгений Еков.

Документът е дълъг 9 страници.

Част от документа

„Тези 9 страници и досега звучат изключително актуално с оглед на методите, които и тогава, и днес македонистите в Скопие са използвали за унищожаване на българското самосъзнание, на българския дух, традиции, култура и памет във Вардарска Македония. Само няколко от тези методи. Изкривява се говорът в официалния език и максимално се доближава до сръбския, възприема се сръбската караджица вместо българска кирилица, забранява се публичното говорене за българи и България на територията на Повардарието или както тогава се нарича Федерална Народна Република Македония, преследват се българските учители от времето Екзархията, като не им се дават заслужените пенсии, апропо самите Панко Брашнаров и Павел Шатев са били такива. Освен това масово се уволняват от заеманите длъжности активни дейци на националнореволюционното движение в Македония и Одринско“, разкри историкът и архивист.

Съдбата на авторите на документа, за която БГНЕС вече разказа на българския читател в статията си от 27 февруари тази година „Открити в архива документи: Македонските лидери след 1945 са били български учители“, е повече от трагична.

Панко Брашнаров след разкриване на тяхното изложение е изпратен от югославските тайни служби в концлагера на остров Голи Оток, там на 13 юли 1951 г. е ликвидиран по заповед на същите служби. Павел Шатев лежи 11 месеца до края 1949 година в затвора на следствието в Скопие. След като не се прекършва тежко болен е изпратен в Битоля, където е под домашен арест и понеже му забраняват лечението той умира няколко месеца по-късно. Намират го на сметището на града починал от премръзване и от глад.

Българската реакция

„Интересно е, че и двамата адресати и Георги Димитров, и Владо Поптомов са чели с молив в ръка. Те са хванали тези моменти, които характеризират антибългарската политика на властите в Белград и Скопие. Това е разбираемо, тъй като и Димитров, и Поптомов както е известно са свързани кръвно с Македония“, отбелязва Еков.

Според ученият изложението на Брашнаров и Шатев е в основата за преобръщането на българската политика по отношение на Титова Югославия. Затова спомага и фактът, че то е написано след решението на Коминформбюро за изключване на Югославската комунистическа партия от тази международна комунистическа организация заради уклон в нейната политика и съюзяване със западните сили по това време.

Българските държавни мъже са били потресени от изнесеното в писмото. Това става ясно от подчертаните пасажи.

„И преди е имало информация за репресиите в Македония, но за пръв път в такъв синтезиран вид и така всеобхватно се излагат фактите. Ще допълня само един щрих към казаното до тук. Панко Брашнаров и Павел Шатев потвърждават кланетата на Кървавия Божик на 6 срещу 7 януари 1945 г., когато десетки българи от обществения елит във Вардарска Македония са арестувани и избити без съд и присъда във Велес, в Щип, в Куманово и в редица още други градове“, заяви Евгений Еков. 

Независимо от новооткрития документ и реакцията на Георги Димитров, за българската история той и БКП остават големите виновници за откъсването на Македония от България и кървавия  погром над българите там.