Димитър Иванов

В статията „Възможни щети върху националната сигурност и отбраната при служебно правителство на Румен Радев“ проследихме вътрешната страна на проблема. Време е сега да насочим погледа си към външната страна на подобно бедствие, каквото би представлявало евентуален втори служебен кабинет на Румен Радев, избран на поста след руска намеса в изборите у нас през 2016 г.

Определено Румен Радев е човекът, на който

Москва възлага надежди

 за превръщането на България в неин „троянски кон“ в НАТО и ЕС. По-конкретно, сега стратегията на Кремъл може да се изпълни с едно служебно правителство, така че да постигне своя „Голям шлем"  в сигурността и отбраната. Такъв служебен кабинет може да развива проруска подривна дейност в следните по-важни външни направления:

1. Санкциите против Москва

 Тук основното поле за действие е ЕС, а обектът на хибридно въздействие са наложените от Съюза ограничителни мерки срещу Русия в отговор на кризата в Украйна. А ключовият играч – служебното правителство, което може не само да се обяви на думи против продължаването на мерките и/или евентуално въвеждане на нови такива, но и да откаже да ги подкрепи при вземане на решение в Съвета на ЕС. Румен Радев неведнъж досега е защитавал отпадането на санкциите срещу Русия. Не е изобщо изключено България, управлявана еднолично от Румен Радев при назначено от него служебно правителство, да гласува през декември против продължаване на вече наложените санкции. Дори обаче и да не се осмели да наложи вето на санкциите, а само да повдига този въпрос на ниво ЕС, служебното правителство ще нанесе труднопоправими щети на и без това не особено добрата и сега репутация на България като пропита от руско влияние държава.

2. Енергийни проекти

 Служебно правителство на Румен Радев ще стане не просто правителство на руските енергийни проекти в България, но и адвокат на руската енергийна стратегия в рамките на ЕС. Включително и по бъдещето на газопровода Северен поток.
Сега е моментът да припомним, че на срещата на държавите от формат Б9 в Кошице през февруари 2019 г. Румен Радев, който тогава посрами с участието си България, заяви: "Тук съм, за да не допусна друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти. При подготовката на срещата установих, че определени текстове на предварително изготвената декларация застрашават реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес и направих необходимото проблемните текстове да бъдат извадени от декларацията". Освен това, тогава той каза също, че очаква българското правителството да "материализира визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, а не да ставаме заложник на чужди интереси".
Участието на Радев в този формат на 9-те държави от Източния фланг на НАТО показа зловещото лице на руското влияние върху българската политика. В лицето на президента Москва получава не само „очи и уши“ в тази ключов формат на натовски държави, но и свой верен адвокат. Овладяването на изпълнителната власт от президента при служебно правителство значи, че България става руската врата в Б9. И не само. България при правителство на Румен Радев ще стане руската врата на Балканите – така, както я вижда и както изрично я назова генерал Решетников, политическия кръстник на избора на Радев за президент.

3. НАТО и Черно море

 Една руска врата на Балканите не може да бъде едновременно с това и опорна точка на НАТО в региона. Особено това се отнася до Черно море, в което Русия вече има пълно военно превъзходство. Затова  служебно правителство на Румен Радев ще направи всичко по силите си, за да саботира участието на България в изграждането на адаптирането предно присъствие на Алианса в региона. На теория тогава България, с правото си на вето в Североатлантическия съвет, може да повлияе на всяко едно решение в полза на укрепването на присъствието на НАТО в региона. И не само. Може и на по-ниско ниво в Алианса да работи за саботирането на това решение чрез даване на инструкции на българските дипломатически и военни представители.
Да не подценяваме тук и фактора достъп на Радев до пълната информация за всички текущи процеси и развития, особено с оглед на компрометирания му екип, срещу представители на който вече се водят разследвания, включително и за изтичане на класифицирана информация.
Със сигурност на ниво МВнР и на ниво Министерството на отбраната хората на Радев ще направят всичко възможно, за да не напредне работата по изграждане на адаптирането предно  присъствие на Алианса в региона на Черно море. Дори да има сега текущи процеси на напредък в тази посока, служебните министри на президента ще ги саботират.
Например, мишена на руската подривна дейност чрез този служебен кабинет ще бъде изграждането на морския  координационния център във Варна. Дори и да не посмеят да спрат проекта, могат да забавят и без това не особено активната и резултатна работа по този проект до сега. 
Друг рубеж, който ще бранят хората на Радев като матросовци на амбразурата в този контекст е усилването на охраната на въздушното пространство (enhanced air policing) над България. В смисъл обаче НЕ този проект да се осъществи, а да пропадне. Както и при първото служебно правителство на Румен Радев, и при второ такова едва ли Министерството на отбраната с желание ще работи за това самолети на съюзници от НАТО да пазят въздушното ни пространство съвместно с нашите Военновъздушни сили. Забравете също и за възможността за изпълнение на трансгранични операции от натовски самолети, които сега дежурят в Румъния, например. Хората на Радев, както и той самият, имат алергия, по-точно органическа непоносимост, каквато вампир изпитва към слънчева светлина, към присъствието в наши авиобази на самолети на НАТО, които да пазят небето ни. Още повече, пък, някой натовски боен самолет да влети у нас от Румъния в случай на спешна необходимост от прихващане и съпровождане на самолет нарушител (руски). За Радев единственият възможен пазител са старите съветски МиГ-29, които са златна кокошка за РСК МиГ, в която продължаваме да наливаме стотици милиони левове за ремонти и поддръжка на съветските таралясници. За Радев самолети на НАТО е най-добре да идват на учения, но не и да се „бъркат" в „свещената територия“ на охраната на въздушното ни пространство и оттам да смущават устоите на установеното от десетилетия царство на съветската техника и наследство в българската бойна авиация. Следователно, каквото и да постигне сегашният управленски екип в отбраната по усилването на еър полисинга, служебният министър на отбраната, назначен от Румен Радев, ще го саботира. 

4. Стратегическо партньорство със САЩ в отбраната

 Този въпрос е свързан и с темата за усилване на охраната на българското въздушно пространство. Последното нещо, което правителство на Радев би искало да види, би било американски самолети да бъдат разположени в България да пазят небето ни заедно и в подкрепа на българските Военновъздушни сили. За него тази „територия“  е маркирана и запазена за МиГ-29. Защото оттук към Русия текат пари. Редовни финансови потоци.  Иначе оправданието на кръга около Радев е, че това е въпрос на национална гордост, на традиции на бойната ни авиация, на това, че трябва винаги да можем сами, че помощ отвън не ни трябва и т.н. Също и че една ли не усилването на еър полисинга със самолети на съюзници ще доведе до един вид пренебрегване на бойната ни авиация.
В същия контекст служебното правителство ще работи за максимално забавяне на въвеждането на въоръжение на новите самолети F-16. Както беше споменато в първата част на този анализ, хората на Радев в Министерството на отбраната при служебно правителство ще атакуват процеса на изграждане на инфраструктурата у нас под предлог разследване за „скрити разходи". Ката не могат да върнат назад сключената сделка, поне да забавят постигането на оперативна готовност от новите бойни самолети. 

Едва ли е необходимо да се обяснява надълго и нашироко защо русофилът  Радев няма да допусне евентуално разширяване на присъствието на сили на САЩ у нас в контекста на изтеглянето на част от американските войски от Германия. Определено България и сега проспива момента да се възползва от появилата се историческа възможност. Полша и Румъния ще съумеят, за разлика от България, да постигнат увеличаване на американското военно присъствие на тяхна територия за сметка на изтеглянето на част от американските сили от Германия. Дори да допуснем, че и сега се работи от българска страна по този въпрос, служебният министър на отбраната със сигурност ще върне лентата назад. И ще зачеркне всичко, макар и скромно, което би било постигнато и от сегашното редовно избрано правителство.

Не на последно място, в рамките на сегашния Стратегически диалог между България и САЩ би следвало да се работи за изготвянето на Пътна карта за двустранно сътрудничество в областта на отбраната, където ще бъдат разписани конкретните инициативи на сътрудничество. Можем да бъдем сигурни, че евентуално служебно правителство на Румен Радев ще бъде особено активно и дейно за това тази пътна карта да бъде разработена и одобрена по време именно на неговия мандат. Нека обаче не се залъгваме! Грешка няма. Това няма да бъде от любов към стратегическото партньорство със САЩ в отбраната, а ще се направи с идеята

да се постигнат минималните възможни резултати

за това партньорство. И същевременно максимално щадящите за Русия и стратегическите й интереси в Черно море и на Балканите резултати. Руската пътна врата на Балканите не може да бъде  едновременно с това и център на НАТО. И хората на президента не само отлично знаят това, но и са готови да работят по заповед на своя шеф, намиращ се под политическото менторство на генерал Решетников.

Всяко това, което беше описано дотук, е напълно вероятно да се случи. Зад него стои вече натрупаният опит от политическите действия и бездействия на Румен Радев. И от деянията в сигурността, отбраната и външната политика на първото назначено от него служебно правителство през 2017 г. Но основание за притеснение е и гробовното мълчание на държавния глава по тези стратегически теми.