Единствено в бившата ГДР след обединението е осъществено в специалните служби пълно скъсване с комунистическото минало

Ярослав Шимов, радио "Свобода"

"Реакционни елементи се издирваха навсякъде. Набеждаваха се най-различни хора: офицери от предвоенно време, летци, воювали с нацистите в състава на биртанските ВВС, бивши бойци интербригадисти от гражданската война в Испания, водещи представители на църквата, членове на некомунистически спортни и любителски обединения, селяни, несъгласни с колективизацията..." 
Така описва обстановката в Чехословакия в края на 40-те години историкът Рудолф Крол в биографията на комунистическия вожд Клемент Готвалд.
Ловът за "реакционери" водели служителите на държавна сигурност, оръдие на комунистическите партии, които на свой ред внимателно се вслушвали в разпорежданията от Кремъл.
Същото се случва в онези години и в другите страни от Централна и Източна Европа, където жертви на политическите процеси стават отначало "реакционните елементи", а след това и комунистически функционери, които по различни причини стават "подозрителни".
Така в Унгария през 1949 година е осъден и екзекутиран заедно с няколко свои приближени министърът на външните работи Ласло Райк, самият той организирал репресии преди този момент.
Три години по-късно същата участ сполетява и бившия генерален секретар на чехословашката компартия  Рудолф Слански.

Вчера като напомняне за утре

За комунистическите репресии в бившите страни с "народна демокрация" си спомнят и досега – макар че мащабите са били по-скромни от сталинския Голям терор в СССР. 
Може би на източноевропейците просто им е провървяло: Сталин умира през 1953 година, а неговите наследници решават да спрат машината на репресиите както в Съветския съюз, така и в страните, които 40 години са принудени да бъдат негов сателит.
Въпреки това жестокият контрол за "подозрителни" граждани и цели социални групи от страна на комунистическите спецслужби се запазва до самия край на управлението на комунистическите партии от Източна Европа.
Подробни данни за това, как са се създавали, развивали и работили спецслужбите на бившите соцстрани, които са главният инструмент на този контрол и политическите репресии са събрани в уникалната енциклопедия "Чекисти. Органите на Държавна сигурност в европейските страни от съветския блок 1944–1989", която излезе тази година в Прага.
Обемистият сборник, съставен от колектив историци от страните от Централна и Източна Европа с участието на техни западни колеги вече е издаван в Полша и Унгария, както и на английски език.
Авторите не губят надежда, че ще се появят версии и на езиците на останалите източно-европейски страни, както и на руски - в книгата има специален раздел, посветен на дейността на КГБ на СССР, разкриващ дейността му в Централна и Източна Европа.

Разговаряме по горещата тема с Павел Жачек е чешки историк, работил в Института за изучаване на тоталитарните режими, депутат от опозиционната Гражданска демократична партия.

- Как са се формирали спецслужбите на страните от Източна Европа след Втората световна война? Известно е, че голяма роля играят така наречените "съветници" от съветските спецслужби. Каква именно?

- Съветските спецслужби са оказвали влияние при формирането на структурите на ДС в страните от Централна и Източна Европа от момента, в който след края на Втората световна война в тези страни влиза Червената армия. Това е ставало за сметка на защитата, която съветските органи оказват на местните комунисти и на собствените си агенти сред местното население, преди всичко на тези, преминали специално обучение в СССР преди или в годините на войната.
Главната цел е завземането на властта. Някъде това се случва веднага, в някои страни - няколко години по-късно.
Службите за сигурност са използвани от местните комунисти и стоящите зад гърба им съветски органи за борба с опозицията. 
В Полша, например, силовите структури практически веднага, още през 1944 година попадат под комунистически контрол. В Чехословакия комунистическата инфилтрация е постепенна, но около три години по-късно е завършена напълно, а силовите структури са използвани при завземането на властта през февруари 1948 година.
След идването на власт на комунистите пред спецслужбите е поставена друга задача: активно участие в трансформацията на обществата в съответствие със съветския сталински модел. А за това било необходимо "изчистване" на обществото – преследване на остатъците от опозицията, репресии, сплашване, организиране на политически процеси, създаване на система на лагери като умалено копие на съветския ГУЛАГ. Всичко по образеца на СССР.

- Кой става "чекист" в Източна Европа? Що за хора са били това и какво ги е мотивирало?
 
- Безусловно, възможността да направят "добра" кариера, но не само това. 
Сред тях е имало, като начало, комунисти по убеждение. За тези хора е характерен един особен възглед спрямо държавността: те били повече патриоти на партията си, отколкото на своята страна. А комунистическите партии служат като оръдие на интересите на Съветския съюз – според болшевишката доктрина - "общата родина на всички трудещи се".
Плюс непосредственото съветско влияние от страна на "съветниците" от СССР, командировани в спецслужбите на страните, превърнати в сателити на Москва. Съветниците били длъжни да наблюдават своите местни колеги.

- През тези 45 години на съветско господство ситуацията променяла ли се е? Спецслужбите на соцстраните станали ли са по-автономни или са продължили да бъдат подчинени на КГБ?

- Местните "чекисти" са се чувствали като служители на голяма корпорация с централа в СССР. Съдейки по изучените от нас документи, можем да кажем, че много от тях са се чувствали в по-голяма степен подчинени на Москва, отколкото на Прага, Варшава или Будапеща.
Имало е случаи, когато източноевропейските "чекисти" са предавали в Москва сведения, които не са предавали на партийно-държавното ръководство на собствените им страни. Съветската страна възпитавала чекистките кадри: всяка година в СССР се провеждали съвещания и курсове за служители от апарата на ДС на страните-сателити, като така укрепвали не само професионалните, но и личните връзки.
До средата на 50-те години всичко това е неформално. Едва след 56-та година, след ХХ конгрес на КПСС и събитията в Полша и Унгария, се случва формализирането на сътрудничеството в тази сфера, подписват се конкретни споразумения между СССР и страните от Централна и Източна Европа. Но в тези страни, както преди, остават съветниците от КГБ запазвайки голямото си влияние, в страните-сателити тяхното мнение влияе върху решенията на правителствено ниво. 
Често това мнение било възприемано като заповед от Москва, която трябва да бъде изпълнена.

- В книгата пишете, че единственото изключение в някаква степен е Румъния.

- Да, Румъния, започвайки от 60-те години, е доста специфична част от съветския блок. 
Единствено тя успява да убеди Кремъл да отзове съветниците си.
Това са били много драматични преговори, водени от румънския комунистически вожд Георге Георгиу-Деж, малко преди смъртта му през 1965 година. СССР не се осмелява да използва сила в Румъния, както постъпва преди това с Унгария и след това - в Чехословакия. 
Но оттогава Румъния – това е уникален случай в историята на соцлагера – става, както другите западни страни, обект на съветските спецслужби и техните източноевропейски сателити.
Подобен момент, но за много кратко време, има и в отношенията с Чехословакия през 1968 година, в периода на Пражката пролет и веднага след нахлуването - докато Москва не постига отстраняването на реформистки насторените комунисти и техните съюзници в ДС и силовите структури на ЧССР и подмяната им с "проверени кадри".

- На какво се е дължала силата на източноевропейските "чекисти"?
 
- Отначало тези спецслужби служат по-скоро като "кучета пазачи" на комунистическите режими и на съветската метрополия. След като преминава първата, сталинистка фаза на комунистическото господство, източноевропейските чекисти доста добре усвояват разузнавателни методи и технологии: вербовка на граждани на западните страни, нападения срещу емигрирали противници на режима (както известното убийство на българския писател-дисидент Георги Марков). 
В някои отношения разузнаванията на източноевропейските страни са се чувствали по-свободни благодарение на покровителството на "голямата мечка"  – СССР и неговите спецслужби. Понякога те си позволявали повече по разузнавателна линия, отколкото биха могли в нормални условия разузнаванията на също толкова малки страни, но, естествено, в рискованите ситуации действали съгласувано с Москва и разчитали на помощта на съветските си колеги. В това отношение "съдружието на чекистите" действително работело.

- Чекистите винаги са говорили за своята преданост към комунистическата партия. Така ли е и в Източна Европа или има данни, че се е случвало да водят своя собствена политическа игра?

- Можем да говорим за това къде предаността на чекистите към управляващата комунистическа партия е била в най-висша степен – в Румъния и в Източна Германия. И пак там репресиите са били най-брутални и последователни, макар че във всички съветски сателити края на 40-те и първата половина на 50-те е много жестоко време.
Да припомним, че по това време в Чехословакия се провеждат политическите процеси срещу Милада Горакова (чешки опозиционен политик, антифашист, депутат, екзекутирана от комунистите през 1950 г) и Рудолф Слански (1952). 
В този период презрението към ценността на човешкия живот, проявявано от чекистите, е абсолютно.
По-късно, след ХХ конгрес на КПСС, във връзка с политическите промени, те са принудени да усвоят "по-меки" методи на работа, включително и с дисидентите. Разширява се агентурната мрежа, под контрол са поставени цели обществени групи – например, младежта или интелигенцията.
Като цяло, обемът на дейност на спецслужбите е толкова голям, че тази дейност неизбежно се превръща в част от политически процес.
Механизмите за контрол на спецслужбите не винаги са били достатътчни.  
Например, по време на събитията в Чехословакия от 1989 година - "кадифената революция" съществува версия, че в тях са били въвлечени представители на тогавашната комунистическа Държавна сигурност.
Тайната полиция затова се и нарича тайна, защото крие целия обем на своята дейност. И, естествено, изключвайки откровено конспирологичните версии, историците и досега търсят отговори на въпроси, свързани с това, върху какво и как се е опитвала да влияе тайната полиция в дните, когато се рушеше комунистическият режим.

- Какво се случва с кариерите на служителите от ДС след смяната на режима?

- Всяка страна подхожда по своему към този проблем. В някакъв смисъл, екстремалният случай е бившата ГДР, където след обединението, властите осъществиха пълна чистка на апарата на спецслужбите – също както в полицията и в съдебната система. Единствено там се случи пълно скъсване с комунистическото минало.
В останалите страни от Централна и Източна Европа това не е било възможно.
В Чехословакия, например, почти няма чистки във военното разузнаване, персоналът се сменя постепенно, по естествен път. 
В контрарарузнаването пък през 90-те години остават едва минимален брой служители с опит, същото се случва и в гражданското разузнаване. 
По подобен начин постъпват новите власти в Полша и Унгария. Процесът не е бил лесен, защото тези служители, от които се избавяли новите власти, владеели определено "ноу-хау", технологии на разузнавателна или контраразузнавателна работа, но по политически причини е било невъзможно повече да бъдат използвани тези хора.

- Има една поговорка, че няма бивши "ченгета". В Русия тя беше потвърдена след като на власт дойде Владимир Путин, който се опира преди всичко на бившите си колеги от КГБ, така че сега в ръцете на "хората от органите" е съсредоточена огромна политическа власт и богатство. Каква е ситуацията в страните от Централна и Източна Европа? Бившите служители на комунистическите спецслужби имат ли политическо и икономическо влияние или там чекистите са останали в миналото?

- През 90-те бившите професионални и лични връзки на тези хора се трансформират в бизнес-връзки. Много голяма част от тях отиват в бизнеса, което е свързано както с чистките в апарата на ДС, така и със забраната в някои страни те да участват в политиката. Мнозина от тях се възползват от контактите си в Русия и другите страни от бившия СССР. Техните бизнес успехи са свързани с владеенето на определени психологически прийоми, умението да завързват контакти  – всичко това, на което са били обучавани в местните и съветските школи на спецслужбите.
В Чехия, например, хора с чекистко минало основаха някои от големите банки.
Разбира се, тази ситуация не може да бъде сравнявана с Русия, където при Владимир Путин се случи огромна социално-политическа експанзия на чекистите.
Това, впрочем се отрази и на работата на историците в руските архиви, особено на тези, които идват от чужбина. Огромна част от архивите, включително и свързаните с работата на съветските спецслужби, продължава да е забранена или отново беше забранена за ползване.
Това не е изненадващо в ситуация, когато историята, по-точно, нейната интерпретация отново става политически инструмент и част от държавната идеологическа доктрина.
Съветските спецслужби и тяхното наследство, отчасти даже от сталинските времена, отново са на почит в Русия. Затова и тези архивни материали са важни не само от академична гледна точка, но и за да можем по-добре да разберем психологията на днешните наследници на чекистите.