Ел Мюрид, Каспаров.ru

Империята, както е известно, е организационна форма на държавно строителство на военното съсловие. В руския вариант имаме по-сложен субект — силово съсловие, където ролята на военните се изпълнява от "силоваци" от най-различни структури, при това сраснати с криминален елемент. Но като  цяло руското съсловие също може (с известна приблизителност) да бъде наречено военно и следователно създадената от него Мафия Стейт структурно е имперска организационна форма.
С оглед на военно-съсловния принцип на организация империята винаги е неустойчиво образувание и 

винаги завършва с катастрофа, 

при това много бързо в историческия ход на времето. 
Тук причината е в характера на източника на развитието — то винаги представлява екстензивно разширяване на територията на империята.

Подобно разширяване има две нива на своя предел, отвъд които то става невъзможно.
Първото ниво е военно-силовото. Военното изтощение прави невъзможно продължаването на териториалното разширяване, настъпва криза на модела. Тя бързо преминава в катастрофа, ако империята продължи опитите си за разширяване. Ако пък прекрати тези опити и се опита да стопанисва това, което има, ще навлезе бавно в същата тази катастрофа.  А стопанисването е това, което военното съсловие не умее по дефиниция. Като в анекдота за съветския завод, от който работник изнасял части за  велосипед, но както и да се опитвал да ги сглоби, все се получавал автомат (или в други версии на анекдота — танк или друга военна техника).

Второто ниво на предела за разширяване е управленското. Все още има военен ресурс, териториалните придобивки все още са възможни, но системата за управление престава да се справя адекватно дори с това, което има.

При всички случаи екстензивното разширяване е крайно (има предел). За всяка система. Сегашната криза на капитализма е поради същата причина: кредитният характер на капиталистическата икономика изисква екстензивно разширяване на пазарите за продажби, а те са крайни – както географиски, така и по отношение на платежоспособното търсене. 
Но говорим за империята. Очевидно е, че Русия днес се намира

 в състояние на класически крах

 на имперската история на своето съществуване. При това са преминати и двата предела, посочени по-нагоре: военното изтощение не позволява разширяване чрез военно придобиване на територии, а крахът на управленския модел не позволява особено успешно да се управляват наличните територии.

От казаното следва, че Русия се намира в 

състояние на бърза катастрофа,

 тъй като режимът не може да спре своите опити за военно разширяване на територията, при това дори не е важно с каква табела — в случая с Украйна е избрана "борбата с нацизма". Колегите от Германия издигнаха лозунга за "разширяване на жизненото пространство", което впрочем дори беше по-честно, но сегашният руски режим е патологично лъжлив и по принцип не е в състояние да формулира честни лозунги. 
 При това управлението се намира в пълна неадекватност – свидетелство за това е тоталната загуба на възможностите за управление на каквито и да е проекти, на всякакво ниво. 

Тъй като е възникнало двойно противоречие — критична военна слабост и бърза хаотизация на системата за управление, то катастрофата се развива едновременно по двете направления. Сривът може да стане чрез военно поражение или чрез управленски крах. В зависимост от това кое то двете ще настъпи по-бързо, по съответния сценарий ще тръгне постимперската история на Русия.

Доколкото можем да съдим, военното поражение ще изглежда по-малко травматично за страната, народа и околното пространство, тъй като военното поражение означава относително контролируема отвън катастрофа с въвеждане на частично външно управление чрез 

процедура по капитулация

 Сюжетът на постхитлерова Германия или Япония след 1945 г.

Катастрофата чрез загуба на управление е много по-опасна, тъй като ще доведе до разпад на фронта и връщане по домовете на огромни маси въоръжени хора. Това е сюжетът на завършване на Първата световна война за Русия, който приключи с гражданска война.

Всъщност затова и на Запад съществуват две позиции: условни ястреби, които искат да доведат бойните действия в Украйна не просто до поражение, а до разгром на руската армия, което неизбежно ще доведе до управленска катастрофа в самия Кремъл с последваща загуба на управление в страната и разпад на фронта. Условните гълъби искат по-прецизно водене на бойните действия, поставяйки пред себе си за цел да диктуват на Кремъл условията на капитулацията и да бъде запазена управляемостта на територията на Русия – или чрез организиране на  вътрешното управление, или чрез директна комуникация с най-значимите локации на руска територия.  При това окупационните сили вече са налице — това, разбира се, са ВСУ, а особено важните точки в такъв случай ще бъдат заети от силите на НАТО или от някакви международни миротворци-наблюдатели.

За националното съзнание и двата варианта са неприемливи, но да бъдем откровени — вече практически няма избор. Крахът на империята предполага загуба на субектност и предаването ѝ в ръцете на някакви външни сили, тъй като в постимперия, преминала през стихийна катастрофа, просто не може да има сили, способни да поемат управлението. 

Проектната катастрофа 

(както стана с Британската империя или частично с Френската) е друга работа, но тя е много сложна и достатъчно ексклузивна. Същата тази Франция премина през война с Алжир, а и Британската империя, макар да се разпадна проектно, това протече много кърваво — и в Британска Индия, и в Африка. Въпреки това, британците и французите все пак успяха да проведат относително управляем разпад на своите империи, макар и да получиха в наследство зле поддаващ се на контрол поток от преселници от бившите имперски територии, създаващ сериозна заплаха за бившите метрополии.

Не е известно какво ще стане в Русия, тъй като не е ясно какво в крайна сметка ще доведе до нейния крах — военно поражение или управленски колапс. Възможността за контролируем изход от имперското състояние вече е почти изключена, тъй с висока вероятност ще се стигне до загуба на управление. Но "никога не казвай никога" – винаги остава някаква възможност, най-малкото теоретично.

Така или иначе, ние вече почти сме стигнали до състоянието на  преход. С оглед на това, че засега катастрофата се развива едновременно по двата сюжета, развитието ѝ не може да бъде забавено задълго  – едно от двете звена ще се скъса по-рано от другото. Затова до срива не остава много време, просто нашето съзнание е инертно и отказва да приеме неизбежното, още повече в такава екстремна форма.

Превод: Faktor.bg