Русофилът Малинов заплашва „нашето Черно море” със снаряди, кръв и смърт, но не казва, че това ще е руски „подарък” за България

Путинистът предупреждава, че борбата им за преориентиране на страната към Евразия сега започва

Подсъдимият за шпионаж в полза на Русия лидер на „Възраждане на отечеството” и на Национално движение „Русофили” Николай Малинов за пореден път се обяви срещу евроатлантическия път на България, хвърляйки мрачни предупреждения за кръв, война и снаряди по българското черноморско крайбрежие. Черните прорицания русофилът излага в свой анализ за старта на новия парламент, публикуван на страницата на партията му. Ето страховете, които Малинов внушава на българите:

 „Височинната болест“, омагьосването на народните избраници си остава в сила – по време на предизборната борба ставаше дума за бъдещето на България, днес по този въпрос цареше пълна амнезия.
В целия букет от отсъстващи притеснения едно блестеше с особена яркост. Притеснението, че съвсем скоро България може да бъде вкарана във война. Притеснението, че

снаряди са надвиснали над регион, в който живеят над 70 000 българи

Тревогата, че нашето Черно море е на път да стане поле на кървави сблъсъци. Тревогата, че страната ни е на една крачка от това да се превърне в мишена на смъртоносни ракети.
Дори тази липса на безпокойство не беше най-впечатляващото нещо. Изумително и умилително беше споменаването на няколко пъти от няколко субекта на нашата, българска, атлантическа вярност. Вярност към какво? Към морал, принципи и прогрес? Или проста, провинциална вярност към геополитическа сила, която навсякъде се разпорежда със съдбата на народите? Някаква шутовска гордост, че можем и ще бъдем „вярно куче“. Най-интересното в този раболепно деклариран атлантизъм беше чифтосването му с европейската ориентация на България. Сякаш европейска принадлежност и атлантическа вярност към САЩ са скрепени в свещен, непоколебим съюз. Сякаш Европа няма свои интереси, свои ценности и свои цели, та трябва да лъска постоянно щиковете на американския войник НАТО. Обидно е, че тази нагласа се поднася като върха на цивилизационен прогрес”, изтъква провалилия се на изборите политик. 

Съществен факт, който не трябва да бъде пропускан е, че въпреки, че се рекламираше с лицето на руския президент Владимир Путин и тръбеше навсякъде, че 80% от българите са русофили, Малинов получи фаталните 13 хил. гласа на последните избори. Този вот е своеобразна присъда за дейността му и доказателство, че

българите не са заслепени русофили,

а пред Евразия избират Европа и Запада.

Страховете, които Николай Малинов насажда са манипулативни, защото и дума не споменава, че бомбите срещу нас ще идват от уж „братска” Русия, че любимият му Кремъл ще сее кръв, смърт и разруха по българските земи. Малинов мълчи и за първопричината на кризата – анексирането на Крим и опитите на Москва да отцепи от Украйна Донецка и Логанска област. Не НАТО, а Русия струпва днес войски и бойна техника на границата с Украйна и заплашва сигурността на целия Черноморски район.
Малинов прави в анализа си признание: „Явно в обществото тези, които искаме друго геополитическо мислене в българска политика, сме малцинство”. Но продължава със закана: „Борбата ни обаче сега започва! В човешката история прогресът винаги е тръгвал от плещите на малцинства. Ние няма да направим изключение”.