Историята на една рускиня и нейния син, пристигнали у нас с надеждата за по-добър живот

Анелия Димитрова

"В България дойдохме, заради преследванията, на които бяхме подложени аз и моята майка. Въпреки опитите ми да получа защита от произвола на чиновници в Русия, това не се случи. Животът ми и този на сина ми Даниил бяха застрашени, затова бях принудена да напусна родината си, с надеждата да намеря убежище за мен и детето ми в България“. Това разказа пред Faktor.bg руската гражданка Флора Ахметова от Петербург, която от известно време живее в България.

Драмата на Ахметова започва преди повече от десет години, когато става жертва на наказателно дело за злоупотреби, извършени от чиновници в сферата на жилищния фонд в Русия. Спомените за тези времена са потресаващи. След дадени от нея свидетелски показания в съда са извършени обиски на редица чиновници, забъркани в афера с имоти. Един от обвиняемите издъхва от инфаркт месец по-късно. Останалите са уволнени – като пращат някои от тях в пенсия, а други – принуждават да напуснат работа "по собствено желание". След няколко заседания е направен на два пъти опит делото да бъде закрито, но адвокатката, която представлява групата на потърпевшите, успява да го върне в съда през 2009 година. Много скоро защитничката е убита, с цел да бъде отстранена веднъж завинаги от съдебната битка.

"Бях главен свидетел по това дело. По това време аз и сина ми нямахме собствено жилище, налагаше се или да наемаме квартира, или да живеем у познати. Поради липса на адресна регистрация нямахме медицинско осигуряване, не получавах детски надбавки, не можех да изпратя детето си на детска градина. През 2010 година, когато започнах да подавам искове за компенсация заради причинените ми щети, започнаха да ме заплашват по телефона и тормозят. През следващата година заплахи отправяха и към моята майка. След няколко месеца психически тормоз тя бе принудена да напусне работа по „собствено желание“, защото шефовете й се дразнеха от анонимните обаждания“, спомня си Ахметова.

Перипетиите на младата жена

не свършват дотук. Няколко пъти Флора е нападана на улицата, веднъж в метрото получава силен удар по главата, а през 2014 година е нападната и ранена с нож. Тези атаки срещу нея приличали повече на хулигански прояви с цел да бъде сплашена, но тя е толкова стресирана от случващото се, че не смее дълго време да излиза от дома си. Нещо повече – започва да се страхува ужасно много за сина си Даниил. Престава да го води на училище. Наложило се сама да го обучава вкъщи. 

Не веднъж майката и дъщерята се обръщат към милицията за съдействие, но вместо подкрепа и съчувствие, получават единствено молба да не ги безпокоят, уверявайки ги, че при тези обстоятелства не могат да заведат дело срещу неизвестен извършител.
След всичко, което преживява, Ахметова не спира да мисли къде да замине, за да се спаси от този произвол и несигурност за семейството си, установени негласно от режима на Путин. Тази мисъл става още по-натрапчива, когато през септември 2015 г., докато отсъствали от дома си, е направен опит да проникнат в квартира им. Изпаднала в безизходица, младата жена започва да търси начин възможно най-бързо да напусне Русия, но тогава не и минавало и през ум да емигрира от страната. Получила подкрепата на своята майка, два месеца по-късно Флора Ахметова тръгва със детето си за България, където се надява да остане само временно. 

„Мислех, че след две години ще можем да се приберем в Русия. Но когато през 2018 година решихме да планираме завръщането си, майка ми ни съобщи, че отново е започнала да получава по телефона анонимни СМС-и със заплахи по мой адрес. И тогава спонтанно взех решение да потърся  

убежище в България

Три месеца по-късно се обърнах към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в София с молба да получа убежище. Четири месеца по-късно обаче получих отказ, аргументирайки се, че проблемите ми са „лични и от криминално естество“ спомня си Ахметова и продължава: „Но  по въпроса за бежанците, за съжаление, всичко в България се решава от гледна точка на политическата конюнктура. Ако човек не е от Сирия или от подобен регион, делата не се разглеждат сериозно. При това не се вземат предвид нито здравословното ми състояние, нито какво може да се случи с детето, ако ни изпратят обратно в Русия". Ахметова обаче признава, че тогава е била наясно, че шансовете й да получи убежище са нищожни, защото точно по това време Европа, в това число и България, е залята от бежанската вълна от Близкия Изток. Малка надежда тя вижда във възможността казусът й да бъде решен в съда. 

На 22 януари 2020 г. Софийският административен съд променя решението на ДАБ. Съдът връща преписката й за ново разглеждане, защото преценява, че изложените обстоятелства обосновават достоверността на историята на Ахметова и непълнолетното и дете, приема и че лица, които поради стечение на обстоятелствата (имотна измама) остават без адресна регистрация в Русия, търпят сериозни ограничения в правата си на свободно придвижване, на медицинско и социално обслужване.

"Допълнително към опасенията от преследване следва да се добавят субективните възприятия на Ф. А. относно неблагоприятното за нея развитие от водените наказателни и граждански съдебни производства, както и чисто криминалните прояви спрямо нея като нападения в метрото и при прибиране от работа. Независимо от криминалния си характер тези прояви следва да бъдат обсъдени от гледна точка на субективното отношение на кандидатите към наличието на обективни данни за преследване", се изтъква в съдебното решение. 

Съдът, на базата на показания на експерт приема, че Ахметова е изложена на кумулативен стрес с последици – психическа изчерпаност и депресивни симптоми, а в личната и семейна история на лицето се наблюдават елементи на трансгенерационно предаване на травма от политическо преследване и изтезание. 

В заключение е посочено, че Флора Ахметова А. е преживяла унизително отнасяне, съпроводено с

безнаказаност на извършителите и провал на системата

за защита от страна на правовите органи.

"Лицето свързва страната си на произход с изселване, неприемане, лишаване, като цялото развитие на казуса със загубата на жилище и последвалите съдебни процеси, са се отразили лично на статута и възможността й да намери работа, както и по отношение на детето – да бъде ограничено в развитието си –ограничителни механизми и генерализиране на репресията, характерни за тоталитарните общества", се казва още в заключението на съда.

Няколко месеца по-късно обаче, ново решение на Върховният административен съд отказва на Флора и Даниил Ахметови правото на убежище в България доколкото те "не представляват нито една социална група или партия, подложени на преследване в Русия". Върховните съдии всъщност отказват да вземат под внимание факта, че трагичната съдба на семейството всъщност всъщност е следствие от мафиотския и корупционен режим, наложен в Русия.

На 1 октомври тази година ВАС излиза със заключението, че "Спрямо двамата няма упражнена държавна репресия и дискриминация, а влошени семейни и роднински обстоятелства и житейски несгоди, породени от имотна измама са ги поставили в тази уязвима ситуация. Дори и да се приеме, че това ги поставя в уязвима ситуация, това не сочи автоматично, че отговарят на изискванията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут".

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Флора Ахметова разказва пред Faktor.bg, че през времето, когато пребивава в България здравословното й състояние се влошава, психическото също. В момента Флора е със счупено и гипсирано стъпало, има силни болки и не е в състояние да работи и да издържа семейството. А в края на февруари трябва да напусне общежитието за бежанци в столичния квартал „Овча купел“. Това, което единствено още я крепи, е синът и Даниил, който продължава да изненадва майки със своята упоритост и желание да не я разочарова.

"Често чувствам, че не съм в състояние повече да решавам проблемите тук. Очевидно е, че от цялата тази история най-много страда детето ми. Дани беше отличник в първите два класа в Русия. Винаги съм се старала синът ми да не се чувства дискомфортно от случващото се и колкото е възможно по-малко да бъде засегнат от перипетиите, през които преминавам. Сега той отново е отличник, участва в олимпиади и училищни състезания, а през 2019 година Дани спечели

първо място на олимпиадата по история

на София", не скрива гордостта си Флора въпреки тежката ситуация, в която се намират в момента.

"Сега Дани ми помага колкото може, а аз не знам какво да направя по-нататък и къде още да търся защита от произвола на чиновниците в Русия. Това, че не притежавам документи от руската милиция доказва само, че аз никога не съм се замисляла да ставам бежанка и да търся убежище в друга страна. Винаги съм се опитвала да реша проблемите си сама, на законни основания. Но ако съдим по това, което се случва с нас в родината, следва извод, че да се обръщаш към милицията в Русия за помощ не само няма смисъл, но е и опасно. И сега, когато продължават да пристигат заплахи на телефона на майка ми по мой адрес, моята молба към българските власти е да преразгледат делото ми внимателно и справедливо“, призовава Флора Ахметова, която се надява, че при възникване на нови обстоятелства това може да се случи.

По-вероятно е обаче търсенето на защита и спокоен дом да се окажат напразни усилия за Флора и Даниил Ахметови. Възможно е те да бъдат върнати в Русия, където поради липсата на така наречената "прописка" жената може да бъде задържана по всяко време, подложена на репресии и насилствено лечение, а детето й - да бъде отнето от нея и настанено в социална институция. Подобна развръзка ще бъде поредния удар срещу една  безпомощна жена и нейното дете, към която едва ли можем да останем безразлични. По-притеснителен обаче е фактът, че вместо съдействие и защита от страна на българската държава, една беззащитна рускиня - унижавана, заплашвана и преследвана в собствената си страна, е лишена от надеждата за справедливост и правосъдие и извън родината си, въпреки че на различни инстанции българската Темида излиза с противоположни решения по казуса.