Нов скандал лъсва по повод опита на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков да се самораправи с водещия на „Вяра и общество“ Горан Благоев. Вчера, малко преди 17 часа на сайта на националната медия беше публикувано писмо на Светия синод в подкрепа на Кошлуков срещу предаването. Текстът, обявен като позиция на Светия синод, е подписан само от патриарх Неофит, но под него няма нито един митрополитски подпис. 
     Както Faktor.bg вече писа автор на писмото е Средно и Западно-Европейският митрополит Антоний. Миналата седмица то е било разпратено по имейлите до всички синодални членове за съгласуване. Не е известно обаче, колко от тях са подкрепили писмото и колко са били против. Православния сайт Двери.БГ отбелязва, че в своя първоначален вариант писмото е огласено в различни медии.  Прави впечатление, че основна част от тях са свързани с медиен магнат и депутат. Автор на статията „Чие е писмото на Светия синод до шефа на БНТ?“ в сайта „Двери.БГ“ е на известния богослов проф. Иван Димитров Желев. Той твърди, че изобщо въпросната позиция не е одобрявана от всички митрополити, а появата й не е резултат от синодално решение. „Разбира се, остава въпросът: след като

няма единно становище на членовете на синода

за това прословуто писмо, нито има синодно решение за изпращането му, защо все пак патриархът го е подписал и писмото е огласено? Ние нямаме отговор на този въпрос. Който има, да се обади”  – пише Иван Димитров Желев. 

   Според източници на Faktor.bg срещу това писмо категорично са били митрополитът на БПЦ за САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Русенският владика Наум. Доростолският митрополит Амвросий и Старозагорският митрополит Киприан в неформални разговори също са заявили несъгласие с идеята Светия синод да съучаства в разправата с Горан Благоев. На сходно мнение се твърди, че е бил дори Пловдивския митрополит Николай. Според друг източник писмото буквално е пробутано на патриарх Неофит заедно с други синодални документи от главния секретар на Светия синод епископ Герасим, който се числи към руското лоби на Варнеския митрополит Йоан и Ловчанския митрополит Гавриил. Именно техни привърженици преобладаваха и на „молитвеното“ събиране пред сградата на БНТ вчера вечерта, насочено срещу „демона Горан Благоев“, който трябва да бъде „прогонен от БНТ“. 

   Този православен екзорцизъм събра около десетина свещеници и още 50-60 светски лица. Духовниците основно се оказаха от Ловчанска епархия и неколцина техни събратя от Софийска епархия, свързани с Варненския митрополит Йоан. Сред тях можеха да бъдат различени секретарят на Ловчанска митрополия свещеник Любомир Казашки, столичните свещеници Георги Спасов и Йоан Куков, който е сред известните привърженици на стария стил в иначе новостилната Българска патриаршия. Мирското общество на „молитвеното“ събиране впечатляваше с присъствието на синодалната пиарка Десислава Панайотова или Пулиева. Актуалната й фамилия винаги е трудна за уточняване, тъй като в църковните среди е известна с няколко брака зад гърба си. С един от съпрузите си тя получава известна подкрепа от Руската патриаршия заради събирането на чудеса на архиепископ Серафим Соболев преди канонизацията му. Пак в църковните среди е известна с прозвището „Деса-папеса“ поради склонността си да менторства над митрополити и духовници, ревностен защитник е на Ловчанския митрополит Гавриил заедно с представящия се за блогър Иван Стамболов – Сула, който е член на обществения съвет на БНТ и яростен критик на отстояваната от Горан Благоев позиция за диалог между различните християнски изповедания. Пред БНТ вчера беше и монархистката Мълвина Господинова, забележима с незабележимостта си, чийто православни „трудове“ с ултраправославен уклон навремето бяха издавани от Волен Сидеров. На видно място с икона в ръка стоеше и ултра православната християнка Василиана Мерхеб, за която се твърди, че е от смесен българо-сирийски произход. Тя е привърженичка на „чистото православие“, което

окачествява като ерес диалога с други църкви,

по тази причина е и неистов критик на Цариградския патриарх Вартоломей и на свикания от него Всеправославен събор на о-в Крит през 2016 г. Мерхеб е част от „кръжеца“ на свещеник Владимир Дойчев, известен в църковните среди като „гуруто от Дружба“, изявявал се и като тв журналист в „Седем дни“ на Георги Агафонов, син на Божидар Дойчев, кадър на ДС преди 1989 г., отишъл си при неясни обстоятелства през 2006 г. като шеф на архива на НРС. 

   Прогонването на „демона“ Горан Благоев се ръководеше от Георги Тодоров, а бдението бе обилно заснето от неговата съпруга Галя Тодорова. Двамата притежават фирма за поклоннически туризъм и през нейния сайт настойчиво канеха потребителите да присъстват на „молитвеното“ събиране във вторник вечерта. Съдейки по броя на дошлите поканата им очевидно не е предизвикала очаквания интерес. Църковната клюка спряга Тодоров като бъдещ водещ на „Вяра и общество“, но е по-вероятно на мястото на Горан Благоев противниците му от Светия синод да  сложат някой друг. Известно е, че оповестеното от Емил Кошлуков намерение от есента авторското предаване на Благоев да има друг водещ е събудило доста апетити сред мнозина църковни „журналисти“, които са усърдни „с ревност не по разум“. 

   Участниците в „молитвения“ протест удобно се възползваха от сайта на БНТ, който беше вече публикувал „синодалното“ писмо и между песнопенията му го огласиха на улицата. Приличаше на координирана акция между Кошлуков и синодалните кръгове, с които той се срещна тайничко на 11 юни, квалифицирайки последното оригинално издание на „Вяра и общество“ като „скандално“.  

     Внимателен преглед на протестните писма, изпращани от 2016 г. до националната телевизия и СЕМ с искане за отстраняване на Горан Благоев от националната медия, показват

неизменното присъствие на едни и същи участници

Сред тях се набиват на очи съпрузите Галя и Георги Тодорови, Владимир и Милена Дойчеви, техните съмишленици Василиана Мерхеб, църковният прозаик Николай Фенерски, роден в Архангелск. Читатели на Faktor.bg алармираха, че в тези подписки, включително и последната се откриват доста имена и на хора, които са на митрополитска хранилка – включително и съпруги на свещеници.

     Същевременно „синодалното“ писмо в подкрепа на Кошлуков срещу Горан Благоев от вчера и „молитвеното“ събрание породи недоволство сред духовници и миряни на БПЦ, съдейки по многобройните реакции в социалните мрежи.

     Климент Буренков: „Събитието е най-големият позор за последните години. Човек уважаващ себе си, не може да се причасти от ръцете на тези чучела, пионки в личния интерес на Георги Тодоров... Картината е грозна и човешката реч не може да изрази злодеянието на Ловчанския митрополит Гавриил да натири прованса да представлява църковната интелигенция, богословие и благочестие... Митрополит Гавриил се компрометира и неговите протежета – семейство Тодорови също се компрометираха“. 

      Свещеник от Софийска епархия, чието име спестяваме, за да не му навлечем църковно отмъщение: „Още едно потвърждение, че християнството от религия на свободата, любовта и толерантността, може да се превърне в ограничено талибанство, обявяващо свещен джихад на всичко различно... Те не разбират, че Горан макар да отправяше критики, като вярващ християнин пазеше интересите на църквата и често помагаше по много въпроси, за които Синода нямаше как да се защити сам. Имахме нужда от медиатор и коректив, какъвто беше той. Сега като направят талибанско предаване, ще си го гледат само те...На всичко отгоре най-висшето богословие се слуша по радио Москва. Ние чакаме промяна и духовен растеж, а виждаме закостенелост и деградация на вярата. Бог да пази България!“ 

      Монахиня от същата епархия: „Отговорът на въпроса, Кой е автор на писмото до Кошлуков не е труден. КОЙ е, който се стреми да злепостави, компрометира и изложи публично Светейшия, а с това и целия Синод; който взима рубли от генерала Решетников, който служи на Москва и т.н.“ 

     Очевидно Горан Благоев става

жертва на съюз между олигархичното задкулисие в България и ултра-православните кръгове в БПЦ,

проводници на руското влияние, закостенели във възгледите си, привърженици на униформеното мислене. Докато негови защитници се оказват представители на всички традиционни изповедания у нас, хора отстояващи нуждата от разбирателство и диалог между религиите, а сред личностите, представляващи самата БПЦ се открояват антируски настроени, които са  привърженици на просветеното и диалогично православие, отворено към обществото. Подобен сблъсък на идеи показва наличието на дълбоки противоречие в самата Българска църква, които досега намираха място и във „Вяра и общество“.