Била ли е Юлия Кръстева „агент“ на тайните служби на комунистическа България? Владимир Костов, бивш шпионин на служба в София и оцелял от "българският чадър" в Париж, познава много добре Юлия Кръстева. Той разказва пред Жан-Батист Ноде, от авторитетното френско издание "Нувел обсерватьор" спомени и впечатления относно този противоречив случай.

Срещам се с Владимир Костов точно на Шанз-Елизе, място където именно през 1978 г. бившият български таен агент е преживял опит да бъде убит от непознат по необичаен начин. Случаят става известен като „аферата с българския чадър“. Но сега става дума за друга история за тайните служби – „Аферата Юлия Кръстева”. Този скандал избухна през пролетта на 2018 г., създавайки повече пушилка, отколкото да хвърля светлина върху тази афера. Бившият майор Костов познава лично от много години Юлия Кръстева – блестяща литературоведка и световноизвестна френска психоаналитичка от български произход. От друга страна пьк, никога преди това не сьм се срещал с Владимир Костов. Затова не зная дали информацията, която ще ми даде, няма да се окажат „фалшиви новини“?

Обвиняват Юлия Кръстева, че е била във Франция „агент“,

но дали е била на „оперативна работа“  към тайните служби на бившата комунистическа България в началото на 70-те години - всъщност все още не е съвсем ясно. Наистина не съм и предполагал (защото по-скоро съм се възхищавал на Кръстева) до 2018 г., когато в София стана известно, съществуването на „досие Кръстева“ от 400 страници. Това досие бе открито от Комисията по досиетата в огромния архив на Държавна сигурност - зловещата и брутална българска комунистическа тайна полиция, разказва Владимир Костов.

Юлия Кръстева е вербувана от тайните служби през юни 1971 г. от лейтенант Иван Божиков от Първо главно управление (ПГУ) на ДС, под кодовото име „Агент Сабина“. Известната психоаналитичка е една от 15 000 или повече лица, идентифицирани като „работили за ДС“ през тези 45 години на тоталитарно управление в България. Но тя е най-известната сред тях и за славата си ще трябва да плати висока цена, посочва Костов.

Фалшиви новини?

 Тогава Юлия Кръстева енергично отричаше всякакво сътрудничество, понякога си противоречеше,  мълчеше, бореше се и страдаше, изтъквайки, че няма нищо писано лично от нейната ръка. Всичко, казва тя, е измислено и подправено. Когато я попитах за това - по първа реакция тя изглеждаше смаяна. И сякаш, четейки адвокатско изявление, ме заплаши, че ще подаде иск за клевета. Но към днешна дата тя все още не е подала жалба срещу мен. […], споделя Костов.

Без реално да разполага с факти, но разчитайки само на въображението и писателката си дарба, съпругът на Юлия Кръстева, писателят Филип Солерс, след това всичко обяснява в кратко изявление за цялата тази дълга, заплетена и мрачна афера. В няколко изречения той се опитва да внуши, че тук става въпрос за 

заговор срещу съпругата му,

 обяснявайки го с доста объркани и неясни мотиви и цели. Според Солерс сюжетът е изфабрикуван от бившия подполковник от КГБ Владимир Путин: „Старите български тоталитарни тайни служби са измислили архивните материали [...] Един театър с фашистки популистки характер, в който се визира Юлия Кръстева, твърдейки че уж е била вербувана от съветската полиция [sic] което от тяхна страна е проява на пълно невежество“, смята Солерс.

Не вярвам някога да съм бил смятан от КГБ - и от неговия наследник ФСБ - като „приятел“, и не мога да допусна да ме представят като актьор в конспирация на руския президент срещу тази литературна знаменитост. По-скоро това го оценявам повече като измислица и провокация. Нарочен като „полезен идиот“ на Кремъл, предпочитам да замълча. От опит знам по-добре от много западняци какво означава да  се родиш в Източна Европа по време на Студената война, а съдбата ти да зависи от всемогъщите комунистически тайни служби, споделя Владимир Костов.

От друга страна, не знам с какво е би трябвало да се съгласи Юлия Кръстева, за да получи разрешение на българските служби, за да остане да живее в една нормална страна отвъд Желязната завеса. И какво ли би трябвало самият аз да направя, за да не бъда смачкан от терора на комунистическия режим? Преследван от тази мисъл, реших най-добре да помоля Владимир Костов да дешифрира тази ситуация, като бивш агент на ДС и информиран човек.[…]

И ето какво разказа той за Юлия Кръстева. През 1965, като студентка по литература и изявена франкофонка, Кръстева печели френската стипендия „Шарл дьо Гол“ което и позволява да замине да учи във Франция. Но ДС трябва да се увери, че тя е верен комунист, че няма да остане като невъзвращенка на Запад. Тогава Костов, който все още не е вербуван от ДС, познавайки лично министъра на образованието, се ангажира да помогне на талантливата българка. Юлия Кръстева е от вярващо семейство, което по принцип не е долюбвано от атеистичния режим. Но нея приемат като млада „вярна“ комунистка. Тя дори е избрана за преводач в София на първия човек, летял в Космоса - Юрий Гагарин, както и на генералния секретар на Френската комунистическа партия тогава Валдек Роше. След обичайното интервю с офицер от ДС агент „Петров“, а според архивите – и с нейни неясни обещания, на Юлия Кръстева е разрешено да замине да живее във Франция. Тя е на 24 години, красива е, интелигентна и има бъдещето пред себе си. Но над нея винаги остава сянката на ДС. А със самия Костов дълго време няма да се видят, до срещата им в Париж. […] Това става през 1974 година, когато Костов е изпратен като агент в Париж за наблюдаване не на българите там, а на чужденците във Франция. Но тъй като Кръстева е сметната от българските служби за доста непокорна и „непредсказуема“, те решават да й устроят капан: залагайки на култивирания и интелигентен Костов, го молят да се срещне с Кръстева, надявайки се, че старите им приятелски връзки ще помогнат тя да сътрудничи. В действителност „целта“ на операцията не е вече известната българка, а нейният съпруг Филип Солерс. Писателят е в своя маоистки период. Той дори заминава за Китай през април 1974 г. със съпругата си и Роланд Барт. А за българските служби, най-плътно свързани с КГБ, всяка информация за Китай струва злато за съветския „Център“. Москва и Пекин, двата комунистически гиганти, са в сериозен конфликт, дори са на ръба на война.

Срещата между Костов и Кръстева се състои през октомври 1975 г. и дори планират и следваща среща, но вече в семейни условия. Но българката забременява със сина си, а съпругът и е изключително зает. Костов ще напише подробен доклад за срещата им. Той твърди, че архивите за Кръстева са

напълно автентични

и обяснява, че в доклада е разпознал всичко, което са си казали по време на срещата, дори разпознал дефекта на един от бутоните на пишещата си машина. Костов също е категоричен, че никога не са пишели неверни неща, просто е трябвало всичко да бъде описано много подробно и той това е правил. Той твърди също, че Кръстева се е срещала и с други лица от българските служби в Париж и е водила разговори с тях, като това го е правила напълно осъзнато, въпреки твърденията й, че не е знаела, че те били агенти. Момчил Методиев, историк, който изучава специално българските комунистически тайни служби, казва, че няма „никакво съмнение, че по време на първоначалните контакти на Кръстева със служителя на ДС естеството на отношенията е било конспиративно и тя го е знаела“.

Според Владимир Костов Юлия Кръстева едва ли е била толкова ценна като информатор, защото в средата, в която е живяла и работила, нямало толкова какво да се шпионира и не е била способна да стигне до някакви „държавни тайни“. Вероятно, поради невъзможността да предоставя интересна информация кариерата и като агент приключва доста бързо, но никога досието й не е било свалено от отчет в ДС. 

В този контекст – каква ли игра е играела Юлия Кръстева? 

„Трябва да поставим всичко това в контекста на тогавашния режим“, казва Костов. Подобно на повечето хора, Кръстева е опитвала да поддържа добри отношения със службите, за да ги използва за решаване на личните си проблеми. Например, за да получат родителите й разрешение да я посетят във Франция. А тя беше ловка, тя постигаше тези неща“, споделя Костов и добавя, че дори да се мисли за нея като за агент, това не означава нищо, защото тя реално на никого не е навредила, никого не е предала. Освен това е имала късмета да не й се налага да прави по-труден избор, от този да поддържа подобни „контакти“.

Костов припомня още един факт – че след падането на комунизма в България, Юлия Кръстева е част от делегацията на френския президент Франсоа Митеран.

Истината за тази човешка драма не бива в никакъв случай да се търси в архивите на Държавна сигурност. Но, питаме се, защо Юлия Кръстева отрича всичко? Може би не иска повече да се нарани, като каже всичко? Или не иска да я боли? Защо ли казва, че не помни нищо?, пита авторът на статията. А Владимир Костов обяснява, че тя може да не си спомня тези неща, защото  вероятно или всичко е забравила или е предпочела да го забрави.
Сякаш Юлия Кръстева е изтрила от паметта си спомена за тези мътни времена. Сякаш психоаналитичката е преболедувала травмата, която я е накарала да страда, разсъждава. 
Превод: Мона Фосколо