Ръководството на ВВС призна еднозначно, че и през тази година ще има недостиг на леталните часове за пилотите на бойните ни самолети. Освен това военно въздушните ни сили нямат достатъчно подготвени пилоти за мисии, както и изправни бойни самолети.

Това става ясно от годишния анализ на подготовката на личния състав  на авиобаза "Граф Игнатиево", изнесен от командира бригаден генерал Николай Русев. На срещата на 16 януари са присъствали командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров и началникът на щаба на Военновъздушните сили полковник Димитър Георгиев, офицери и главни сержанти.

Ето какво се изтъква в доклада на ген. Русев, цитиран от otbrana.com:

„…от обективната оценка на летателната подготовка през изминалата година става ясно, че се запазва устойчива тенденцията за намаляване на количеството нальот през последните години. „Нальотът, изпълнен от пилотите на L-39ZA, смекчава тревожната тенденция, но не би могъл да компенсира подготовката на летателния състав на бойните самолети МиГ-29“, твърди командирът. Според него въпреки мотивацията и денонощния труд на инженерно-техническия състав, (разпределен по групи за незабавно отстраняване на възникващи откази и неизправности), базата не разполага с достатъчен брой изправни машини от основния тип боен самолет.

Отново се отчита максимално натоварване на летателния състав, ангажиран с изпълнение на мисията поради недостигът на подготвени пилоти.

Командирът поясни, че „за да прекъсне тенденцията на намаляващия с години нальот, който ощетява бойната подготовка на пилотите, трябва да се преодолее недостигът на авиационен ресурс и да се осигури необходимия минимум от 1000 часа годишен нальот на изтребителите“.

Признанията на шефа на авиобазата в Граф Игнатиево реално представляват

голям риск не само за пилотите, но и за националната ни сигурност

Ген. Русев признава, че не могат да осигурят достатъчно летателни часове за тренировки, а това създава голям риск за изпълнение на задачите. Според натовските стандарти един пилот трябва да има през годината минимум 180 летателни часа, а публична тайна е, че обикновено имат по 30 часа, някои дори и по-малко – 5 часа. Помним трагедията от юни миналата година, когато по време на нощно учение МиГ-29, управляван от подполковник Валентин Терзиев, се разби във водите на Черно море, край Шабла. 

Думите на ген. Русев поставят отново на дневен ред и темата с безкрайните ремонти на старите съветски самолети в Русия. Въпреки ремонтите, които предприе МО по времето на Красимир Каракачанов, на 8 машини МиГ-29, армията ни няма необходимия брой изправни машини за надеждни тренировки на пилотите и охрана на българското небе. За тези ремонти България плати 100 млн лв. с ДДС на руската фирма РСК“МИГ“, като доста съмнително бе отхвърлена възможността машините да бъдат ремонтирани в Украйна или друга страна от НАТО. Освен това изпълнението на петте договора  подписани от Каракачанов се забави доста над допустимото, а и към този момент все още не е ясно дали има неизпълнени договори от руската страна, както и какви неустойки сме поискали и получили в крайна сметка. Това забавяне се отразява на броя на изправните машини, а от там на подготовката на летателния състав, твърдят военни експерти. 

Същевременното обаче руските провокации към българското въздушно пространство продължават, което налага вдигането на дежурните изтребители, които без това са с ограничен ресурс.

Ясно е, че и ремонтите в Русия не помагат за осигуряване на достатъчен брой изправни самолети. От тези факти отново се налага въпросът - до кога ще ремонтираме старата съветска техника и ще даваме на руснаците пари за поддръжката на несъвместими с натовските Ф-16 самолети. При тази абсурдна ситуация актуален отново е въпросът – дали България да не покани мисия на Алианса за Air Policing - ще ни бъде много по-изгодно и евтино.

Единствената позитивна новина от анализа на работата на ВВС е, че  през „…настоящата година ще започне същинският процес на целево адаптиране на летище "Граф Игнатиево" за експлоатацията на новия многоцелеви самолет F-16“. Въпреки това, рискът за живота на военните ни пилоти остава. А в историята на българската военна авиация ще се помни, че целият този абсурд се случва в мандатите на президент, който е летец.