България е на път да претърпи втори пореден провал с кандидатурата на проф. Евгени Танчев за генерален адвокат в Европейски съд. Бившият председател на Конституционния съд бе номиниран в края на март като българска кандидатура за важния пост. Името му предизвика остри и отрицателни обществени реакции в социалната мрежа и медиите. В основни линии преобладаващите мотиви за тях на пръв поглед са чисто в морален план – Танчев е ярко политически оцветен, номенклатурен кадър на БКП и БСП, фамилията му и той са тясно свързани с най-мрачния период на комунистическия режим. В годините на демокрацията кариерата му е също свързана с БСП и Георги Първанов. Първоначално Танчев е съветник в президентството, а по-късно от квотата на „Дондуков“ 2 влиза в Конституционния съд и става дори негов председател. Оценката на юридическата гилдия е, че няма ярка позиция, с която професорът да бъде запомнен в годините на демократичния преход, а професионалният му възход се приема по-скоро като част от номенклатурната игра в държавата, която продължи и след 10-ти ноември 1989 година.

Как се стигна до втората скандална номинация

От 1 октомври 2015 г. за пръв път България трябваше да има - по силата на ротацията между малките държави-членки - мандат за свой генерален адвокат в Съда на ЕС. Две национални процедури бяха проведени за генерален адвокат. При първата се оказа, че Министерството на правосъдието е допуснало агенти на ДС в изборната комисия. Става дума за обявената от Комисията по досиетата агент „Жужа“ – Жасмин Попова. След вдигнатия медиен шум „Жужа“ подаде оставка, а заедно с нея по неясни причини се оттеглиха още две професорки. При втората процедура бе избран преподавателят от СУ“ Климент Охридски“ Атанас Семов. Запознати твърдят, че той се провалил още на езиковия изпит. На втория етап от процедурата комисията констатира, че липсва кандидат за предлагане на МС.

Специално за Семов са предприети лобистки промени в Постановление № 214/10 г. с единствена цел - да се снижат критериите и да може да бъде излъчен български кандидат. В крайна сметка се стига до официалната номинация на Семов, но той претърпя истинско поражение пред така наречения Комитета 255, известен като Съвет на мъдреците.

Как е създаден Комитет 255?

На 1 декември 2009 г. влиза в сила Договорът от Лисабон, който въз основа на плачевния опит и равносметка от някои от пратениците на новоприсъединилите се държави-членки през 2004 и 2007 г. предвижда да се създаде специален Комитет по член 255 от Договора за функциониране на ЕС. Той трябва да дава становище за годността на издигнатите кандидати да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат в Съда и Общия съд преди тяхното назначаване от Съвета, по общо съгласие на правителствата на държавите-членки. Тогава се поставя и изискването кандидатурите да се издигат при условия на национална процедура, осигуряваща състезателност, прозрачност, мотивираност на избора и високи професионални качества на кандидатите за функциите, които ще изпълняват.

За да отговори на новите изисквания, България приема Постановление № 214 на Министерския съвет от 21.09.2010 година. С него се създава процедура за провеждане на избор на кандидат за съдия и за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз, и за съдия в Общия съд. Така се оказваме една от първите държави-членки, която се съобразява с критериите на Комитет 255. В основни линии те налагат:

- публично установен национален правен ред с правителствен акт;

- провеждане на нарочна национална процедура от независим орган „комисия“, чиито членове подписват декларации за независимост;

- списък с критерии, на които трябва да отговарят кандидатите и задължителните документи за представяне;

- провеждането на езиков изпит, състоящ се от писмен тест и устно събеседване за проверка на общите и специализираните езикови познания на кандидатите по френски език, проведен от хабилитирани преподаватели по специалността „Френска филология”. За издържал се счита кандидатът, получил минимална оценка „Отличен 5,50” по шестобалната система;

- събеседване по право на ЕС с оценка на показаните познания;

- класиране на кандидатите в низходящ ред въз основа на окончателния резултат на всеки кандидат;

- одобрение от независимата комисия с мотивиран доклад на първия класиран кандидат.

Първият български кандидат Атанас Семов явно не е покрил тези критерии, а скандалът с провала му беше покрит и грижливо и заметен от правосъдното министерство.

На 4 ноември вечерта Министерството на правосъдието публикува на сайта си, че Христо Иванов ще инициира оттеглянето на кандидатурата на доц. Атанас Семов за генерален адвокат в Съда на ЕС (СЕС) от страна на Република България (виж ТУК, б.р.). Причината е, че след изслушване на 30 октомври 2015 г., Комитетът по чл. 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който дава становище по годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат във висшата юрисдикция на Съюза, е обявил отрицателно становище по кандидатурата на доц. Семов, поради липсата на достатъчен професионален опит на високо ниво. Становището на Комитета е получено на 4 ноември от българските власти. Още същия ден министър Христо Иванов обяви на сайта на институцията, че е „провел разговор с министър-председателя и ще предложи на Министерския съвет да отмени Постановление № 214 от 2010 г. за създаване на процедура за провеждане на избор на кандидат за съдия и за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз (СЕС), и за съдия в Общия съд. Тази стъпка се налага както с оглед необходимостта да се излъчи нова номинация в максимално кратки срокове, така и поради системния характер на много от недостатъците на досегашния подход“. Така всъщност е заложен нов капан - без обявяване на процедура да номинират нов кандидат за български адвокат в съда на ЕС. Провалът със Семов е тежък гаф в кратката кариера на Христо Иванов. Днес той обаче се оказва шанс за пробутване по номенклатурни традиции на „наш“ другар за отговорния пост.

Така изгрява звездата на проф. Танчев

Шансът за успех на бившия конституционен съдия обаче може да се окаже поредният шамар за България, която вместо ясни правила, предпочита да въвлича в задкулисни капани и ЕС. Запознати с критериите на Комитет 255 коментират пред Faktor.bg, че ни предстои отново да изпием горчивата чаша. Проф. Евгени Танчев е издигнат без провеждането на национална процедура. Няма как Комитетът 255 да не постави въпроса: Защо сега няма национална процедура, какви са аргументите, по какви критерии е определен точно той? Трудно България ще обясни липсата на публичност, състезателност и прозрачност при определянето на Танчев, както и липсата на равно третиране при излъчването на българските кандидатури (един път с процедура, друг път – не!?)

Този подход без национална процедура е допустим единствено, ако се издига кандидатурата на вече действащ съдия в Съда на ЕС. В този случай няма и аудиенция за изслушване (изпит) пред Комитета по чл.255 ДФЕС, коментират познавачи на правилата в ЕС.

Професор Танчев е уязвим и в още един важен аспект – правосъдното министерство твърди, че той ползва френски език, но това не е посочено в CV-то от самия кандидат като език, който владее. Няма яснота, кой компетентен специалист е проверил и констатирал, че Танчев „ползва френски“.

В CV-то на проф. Евгени Танчев има обозначено, че владее само английски и руски. Липсва изобщо посочване, че владее в някаква (дори и най-малка!) степен френски език – езика на европейското правосъдие. Магистрати от ЕС са категорични, че да се номинира генерален адвокат без френски е все едно да се изпрати човек, който да не върши никаква работа. Как Танчев ще произнася устно заключение на френски език в съдебна зала?

От съществена важност са и още два аргумента: проф. Танчев никога не е специализирал европейско право, а освен това няма и дълъг стаж на високи позиции в правосъдната система, освен мандата му в КС.

Опитът да минем метър и да заобиколим критериите и процедурите в ЕС ще се обърнат като бумеранг срещу нас. Скандално и срамно е, че за такава важна позиция след 26 години демокрация България не може да извади поне още две-три стойностни и безупречни кандидатури. Отговорът е прост и елементарен – или зависимостите от времето на комунизма продължават да действат, а това означава да дадем път на „нашия“ човек, а не на достойния, или правната ни наука тотално деградира и не може да култивира стойностни професионалисти.