Постановената през миналата седмица присъда от 10 години лишаване от свобода за бившия шеф на Националната разузнавателна служба е знакова и може да бъде тълкувана в няколко аспекта. В случая става дума за присвоително престъпление, но реално това си е чиста кражба на държавни пари, както обичаше да казва един мой преподавател от Юридическия факултет на СУ. Това коментира пред Faktor.bg бившият шеф на НСС и шеф на вътрешната комисия в парламента ген. Атанас Атанасов. Според него същественото в случая е, че Кирчо Киров лично е получил на порции от касиера на службата кеш 4 700 000 лв.

Това е установено безспорно. Смешно е сега Киров да твърди, че е жертва на политическа поръчка, след като става дума за 

очевидна и доказана кражба, 

извършена от него. Но преди да коментираме политическия аспект от тази присъда, има няколко важни факта: Киров казва, че за разлика от неговите предшественици се е включил лично в оперативната работа. Къде се е чуло директор на служба да осъществява оперативни контакти персонално и то не с някакви висши представители от други служби, а той лично създавал оперативни връзки? Обикновените хора, които нямат понятие от този вид дейност, ще се хванат на това алиби, но тези, които са запознати с оперативната дейност, разбират, че това са приказки за наивници, категоричен е Атанасов.

Той посочи, че не знае какво има в рамките на делото и до къде са достигнали разследващите, а коментира само това, което публично е оповестено от прокурорите и подсъдимия Кирчо Киров.

Обвинението твърди, че със специфичните средства и методи на досъдебното производството са установили над 1000 документа, които са фалшиви, и чрез тях именно се е реализирала тази кражба. Но другото важно обстоятелство е, че са създавани кухи оперативни дела. Какво означава това – на практика са 

създадени агентурни дела на агенти, които не съществуват,

за да може чрез тях да се източват тези милиони. Така че престъплението присвояване е категорично доказано от обвинението. Става дума за такъв грабеж, какъвто в историята на тази служба не се е случвал. По това дело са разпитвани предшествениците на Киров – Димо Гяуров и Бриго Аспарухов, но по тяхно време такъв тип оперативна дейност не е осъществявана. Тоест, г-н Киров е новатор. Но тук е важно да се направи следващата връзка – такъв тип присвояване на оперативни пари от службите е бил практикуван в годините на комунизма от Първо главно управление на ДС. Явно Киров си е припомнял старите практики на своите бивши началници – за изписване на оперативни средства за несъществуващи агенти и изтеглянето на тези пари през чужди банки, казва политикът от ДСБ. 

Според него в случая става дума за прилагане на престъпна схема, близка до онази със задграничните дружества на ДС по времето на Тодор Живков. Те са били създавани на името на подставени лица от българските специални служби по времето на комунизма, от ПГУ – Военното разузнаване. Чрез тези задгранични дружества на практика са източени стотици милиони от държавата. Киров е модифицирал тази схема и я пригодил към конкретната обстановка, но сега не могат да създават с държавни пари такива дружества на името на частни лица, но за това регистрират фиктивни агенти, които уж са получавали тези пари.

Кой ще отиде да провери дали във Великобритания има вербуван агент Джон Джонсън? Иначе делото му сигурно е оформено, с всички необходими документи, реквизити, разписки и т.н. Киров просто е смятал, че срещу себе си има наивници, а той ще векува с покровителите си в тази служба. Да не забравяме, че малко преди да бъде освободен от шефския пост в НРС Киров се опита да промотира по различни канали едно лице, което беше направил свой заместник, и настояваше да го наследи като директор на службата. Става дума за много верен негов човек. Явно играта е била всичко да бъде замазано и да потъне в архивите. Но не му приеха предложението и назначиха за шеф на НРС човек, който не е зависим от Киров. Така информацията за това престъпление беше подадена отвътре, отчита Атанасов.

Той е категоричен, че ефективната присъда срещу Киров има и ясни политически аспекти, въпреки, че на този етап се е произнесла само първата съдебна инстанция и трябва да се изчака да се произнесат и горните нива на Темида.

Особеното в случая с ген. Киров е, че не става дума за някакво длъжностно престъпление - нещо да си нарушил правилата, разпоредбите, да си злоупотребил с власт. Става дума за кражба на голямо количество пари. Кой отговаряше за контрола на тази важна служба – президентството и това все още е така, защото новият закон, който предвижда промени, не е приет. Директорът на НРС се е назначавал и освобождавал от президента на Републиката. Задачите са му поставяни от президента и се е отчитал пред него. При тази ситуация бившият президент Първанов, вместо да дава нелепи обяснения по медиите, от къде синът му има пари, за да си купува луксозен хотел, трябва да бъде проверен заедно с ген. Киров от Комисията за незаконно придобито имущество. Кирчо Киров е бил началник на НРС именно през неговите два мандата. Но вместо да отговаря пред обществото и закона, защо не е осъществяван контрол над НРС, Първанов проявява свръх наглост – отправя претенции към други политици, раздава оценки, саботира съдебната реформа. Ами естествено, че ще пречи на съдебната реформа, защото това статукво му е удобно. Но се оказа, че и статуквото нямаше друг избор и постанови тази присъда на Кирчо Киров. Важно е да се подчертае, че генералът е получил минимума наказание, което се предвижда за този вид престъпление. Чл. 203 от Наказателния кодекс визира от 10 до 20 години лишаване от свобода за присвояване в особено големи размери, а Киров получава най-ниското. Смятам, че прокуратурата трябва да протестира тази присъда и да поиска по-тежко наказание. Но в случая няма съмнение, че доказателствата са толкова сериозни и заковани, че съдът, макар че две години и половина протакаше това дело, все пак постанови ефективна осъдителна присъда. Правилно казва прокурорът, че няма доказателствено искане от защитата на Киров, което да не е било уважено. По това дело два пъти като свидетел по искане на защитата, тоест, като свидетел на Кирчо Киров се е явявал лично бившият държавен глава Георги Първанов. Ако той няма някакъв интерес, защо трябва да влиза в съда като свидетел. Та той е бивш президент на държавата. Какво може Първанов повече да обясни по това дело, което да изясни фактическата обстановка по финансови разпореждания в тази секретна служба? Това говори единствено за 

личен ангажимент,

за да отиде в съда и то по искане на защитата на подсъдимия. Съдът реално е изпълнил всички искания на защитата, за да се изясни обективната истина и накрая присъдата е ясно постановена – 10 години лишаване от свобода. Но веднага пред обществото се вади политическата линия – щял Киров да прави партийна кариера. Ами то във въпросната партия, където могат да го реализират, са само такива от времето на соца. Генералите на БКП от всички области се набутаха в АБВ, само че почнаха да избиват едни петна, свързани с времето, когато тези лица са упражнявали власт. Имам познати на различни нива в НРС и там хората са обезумяли от извършеното от Киров престъпление. Тази служба е с нисък бюджет – под 30 млн. на година, а ДАТО има 40 млн. бюджет. И НСО е с по-висок бюджет от НРС. Там хората са се старали години наред да кътат всеки лев по предназначение за оперативна работа, а се оказва, че шефът им е задигнал голяма част от тези пари, измисляйки фиктивни агенти. Служителите в НРС са изумени от наглите действия на своя бивш началник, допълва коментарът си шефът на вътрешната комисия в Народното събрание.

В галерия: Първанов връчва орден "За военна заслуга" - първа степен на тогавашния директор на Националната разузнавателна служба генерал-лейтенант Кирчо Киров