Днес КС заседава по искането на главния прокурор да бъде отменен гласуваният миналата година текст от Народното събрание, съгласно който отпадна давността за извършените по времето на комунизма тежки престъпления. Сотир Цацаров настоява текстът от Наказателния кодекс да бъде отменен като противоконституционен.

Определен е и докладчик по делото – съдия Мариана Карагьозова – Финкова. Съдия Карагьозова – Финкова е една от двете президентски квоти в Конституционния съд.

През септември 2015 г. парламентът гласува революционна поправка в Наказателния кодекс, по предложение на депутата Методи Андреев, с която отпадна давността за престъпленията, извършени от комунистическия режим. В нея е записано, че давността отпада при престъпления "извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с така наречения „възродителен процес".

Странно бе, че не БСП, БКП или други производни комунистически формация, а държавното обвинение протестира този текст. За 26 години преход именно прокуратура беше институцията, която не успя да доведе почти нито едно дело от престъпленията на комунизма до успешен край, отказвайки се да търси справедливост за жертвите.

Промяната в НК предвижда разследванията, прекратени заради изтекла давност, да се възобновят. Според прокуратурата обаче това противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона и забраната за дискриминация, както и на други норми на конституцията.

Обявената цел на закона, внесен и приет от ГЕРБ и Реформаторския блок, бе да направи възможно поне част от отговорните за мъченията и убийствата в трудовите лагери, както и за насилствената смяна на имената на българските турци (т. нар. Възродителен процес), и разграбването на държавата от комунистическата върхушка да получат справедливост.

Съюзът на репресираните от комунизма „Памет" и правозащитната Федерация „Справедливост – България" се обявиха вече против инициативата на главния прокурор и изпратиха до председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд и до посолствата на страните-членки на ЕС своя позиция. В тяхна подкрепа застанаха и видни български политици и правозащитници.

Пред членовете на Конституционния съд днес стои много сериозен казус, предупреждават юристи, правозащитници и политици. Сред тях има бивши активисти на БКП, партийни секретари, деца и внуци на най-висшата комунистическа номенклатра. Те попадат в тежък конфликт на интереси, защото трябва да се произнасят за текст от НК, който предвижда престъпления на партията, към която са принадлежали. Но имат шанс да докажат на обществото, че са пазители на правото, достойни европейци, а не зависими от сенките на миналото.

Ако КС отмени днес поправките в НК, ще посегне на паметта на жертвите на комунизма и техните наследници, които искат поне морална справедливост за стотиците хиляди унищожени съдби.

И докато у нас се опитват да препънат всяка възможност за справедливо възмездие за стотиците хиляди мъченици на режима и техните наследници, в съседните страни историята върви в друга посока.

Прокурор Дениса Кристодор влезе в историята миналата есен, след като започна първото дело в Румъния срещу началник на комунистически затвор, обвинен в престъпления срещу човечеството. 89-годишен комендантът на най-злокобния румънски комунистически лагер „Ръмнику старт" вече е осъден на 20 години затвор и глоба от 300 000 евро. Така в съседна Румъния прокурори търсят справедливо възмездие от министри и хора с високо обществено и служебно положение, измъкнали от държавата стотици милиони, бивши затворнически началници в комунистически затвори, заподозрени в мъчения и убийства. Там явно 

не се смята за дискриминация декомунизацията.

Само в Чехия са издадени 70 присъди на бивши комунистически величия в годините на демокрация. И още през август миналата година седем страни подкрепиха предложението на Естония за създаване на специализиран международен съд за престъпленията на комунизма. Това стана в естонската столица Талин, където се проведе международната конференция „Криминалното наследство на комунизма и нацизма", посветена на европейския Ден за почит към жертвите на сталинизма и нацизма, който се отбелязва на 23 август. Представители на министерствата на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия излязоха със съвместно изявление за необходимостта от разследване на престъпленията на комунизма и създаване на специализиран съд за това. Участниците във форума взеха решение да бъде сформирана група от експерти за реализиране на идеята. Естонският министър на правосъдието Урмас Рейнсалу огласи предложението за създаването на специализиран съд със статут на междудържавен орган, който да разследва престъпленията на комунистическите режими.

„Ние трябва да изнесем престъпленията на комунизма, да бъдат оценени на международно ниво и заедно да ги осъдим. Днес престъпленията на комунистическите режими не са от компетенциите на нито един международен съд." - коментира Рейнсалу. По думите му, осъждането на престъпленията на комунизма е необходимо заради паметта на неговите жертви и новото поколение европейци трябва да направи така, 

че тези престъпления да бъдат осъдени“.

България обаче все още не се е присъединила към почина на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия, въпреки устните намерения на правосъдния министър.

Процесът за търсене на справедливост продължава и в Германия, в която има практика да се понася историческата отговорност. В началото на тази година Асощиейтед прес съобщи, че деветдесет и четири годишен бивш надзирател от нацисткия концлагер "Аушвиц" е изправен на съд в Германия по обвинение по 170 хиляди точки за съучастие в убийство, както и за това, че е служил в концентрационен лагер, когато стотици хиляди унгарски евреи са били отровени с газ. Бившият сержант от СС Райнхолд Ханинг поддържа твърдението си, че е служил в част от комплекса на лагера "Аушвиц", където не е имало отравяния с газ. Прокуратурата от своя страна отстоява тезата, че всички надзиратели са помагали за работата на лагера, както и че по време на така наречената "Унгарска акция" през 1944 г., когато стотици хиляди унгарски евреи са транспортирани в лагера - почти всички са били задължени да помогнат за справянето с огромния брой пристигащи в комплекса за убийства в намиращата се под нацистка окупация Полша, отбелязва Асошиейтед прес.

В България обаче, въпреки че е член на ЕС и НАТО, вместо възмездие за жертвите на червения терор, продължават да се издигат и пазят паметници на палачите.