Коста Попов

Чакахме от една година с надежда новия гуверньор на БНБ да внесе спокойствие и доверие в системата. А той стартира с тежък морален гаф избора си за управител на Централната банка. 

Необяснимо за българите звучат намеренията на Димитър Радев да остави в екипа си подуправителите от времето на Иван Искров – Калин Христов и Димитър Костов. Мотивите – добри професионалисти, перфектно си вършили работата, шефовете на търговските банки ги харесвали, изваждането им от БНБ сега можело да доведе до трусове и т.н. Тази позиция се оказва не само изненада, но и неразбираема за голяма част от депутатите. Без разлика от цвета им, те все по-трудно ще могат да бъдат убедени да приемат решението на новия гуверньор да запази екипа на Искров. Дори от БСП отказват да ги подкрепят за нов мандат. Големият проблем е, че с тези лица усещането за нестабилност в БНБ продължава да тежи с голяма сила, а сринатото през последните 12 месеца доверие към институцията трудно ще бъде възстановено. Причината е, че и Костов, и Христов бяха част от проблема с банковата криза в КТБ и преди всичко част от неясните механизми и задкулисни игри, заради които фалира банката на Василев и доведоха до риск хиляди граждани, заради несигурността на парите им в нея.

Новият управител Димитър Радев щедро обяснява, че 

няма договорки, че не са му поставяли условия,

че запазването на екип на Искров не е част от някаква нова сделка. Думите му обаче нямат тежест и не внушават доверие, защото дори и чисто психологически гражданите свързват именно с тези лица и с често необяснимите им действия драмата, която изживяха с парите си в КТБ. Така все повече се затвърждава усещането, че някой си играе с огъня и продължава да клати стабилността на България.

Отвъд добрите намерения на новия гуверньор, той мълчи на този етап и отказва да коментира и скандална информация за бъдещите си заместници, която лъсна покрай самата афера КТБ.

Документи и факти недвусмислено потвърждават, че Димитър Костов и Калин Христов са били в тежък конфликт на интереси, когато са взимали важното решение - да поставят КТБ под особен надзор, а и по-късно, когато са обявили фалита й и са отнели лиценза на банката. Христов е имал участие в действащо търговско дружество, а при Костов ситуацията е доста по скандална. От вътрешни източници в КТБ стана ясно, че съпругата му Елка Венциславова Костова е работила от 2010 г. до началото на 2015 г. в КТБ на длъжност „Главен експерт”, като стартовата й заплата е била от 3770,00 лв. Към тази заплата е било изплащано допълнително трудово възнаграждение от 16,20 % за трудов стаж и професионален опит, т.е. 610,74 лв., като тази сума е била увеличавана с 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж, т.е. към 2015 г. то е било увеличавано с 3 % , или с 18,32 лв. По този начин брутната месечна заплата на г-жа Костова е била 4 399,06 лв., която не включва пакета от бонуси, премии и други промоции към пакета на възнаграждението.

Интересен, но и скандален е фактът, че посоченото нетно и брутно възнаграждение е било с около 40 % по-високо от това на останалите й колеги на длъжност „главен експерт” в КТБ, и с около 20 % по-високо от възнаграждението дори на нейния началник – директор на дирекция. Очевидно е, че размерът на заплащането на труда на съпругата на подуправителя излиза от рамките на средните възнаграждения за аналогичните длъжности, а това поражда основателни 

съмнения за форма на скрита корупционна практика

Най-просто казано като съпруга на подуправител в БНБ е била финансово стимулирана от Цветан Василев. Наивно е да се мисли, че мустакатият банкер случайно й е давал тези бонуси, и не е знаел какво очаква от Костови. И семейството е било наясно, че парите не идват безплатно.

На всичко отгоре съпругата на подуправителя на БНБ е имала и две депозитни сметки в КТБ, като сумите в тях към 06 ноември 2014 г. са в размер на 6 229,61 лв. и на 18 931,61 лв., а прилаганият към тях лихвен процент е бил 5,5 %.

С две депозитни сметки в КТБ е разполагал и синът на семейство Костови – Иван Димитров Костов. Към 06.11.2014 г. наличните по тях средства са 135 656,10 лв. и 28 527,31 лв., а изплащаната от КТБ лихва е била доста по-висока от обичайната - 8,25 %.

Въпреки тези важни обстоятелства, подуправителят на БНБ Димитър Костов не е подал изискваната и задължителна за подобни случаи декларация за наличие на конфликт на интереси и съответно е участвал в гласуването на жизненоважните за съществуването на банката решения.

Докато тези факти не бяха разкрити от служители на КТБ, Димитър Костов мълчеше като комунист. Пред Парламентарната комисия, разследваща фалита на КТБ, ръководена от Десислава Атанасова, подуправителят на БНБ е питан директно от депутат дали не е бил в конфликт на интереси, когато е решавал съдбата на КТБ? Банкерът 

признал, че не е декларирал конфликт на интереси,

когато е взимал съдбоносните решения, но според него съпругата му не е била на важна мениджърска позиция. Депутати обаче са категорични, че Законът не прави такава регламентация, а текстът за свързаните лица е пределно ясен. Освен това, Костов е премълчал за пореден път и факта, че семейството му държи в проблемната банка и депозити за близо 200 хил. лева.

На Димитър Костов тежат и стари грехове, които особено след фалита на КТБ няма как повече да бъдат преглъщани. Той стана печално известен като финансов министър на проваленото правителство на Жан Виденов, при което фалираха над 10 банки. Именно след управлението на Димитър Костов във финансовото министерството се появи новият управител на БНБ като зам.-министър на финансите в кабинета на Иван Костов, който възстанови финансовата стабилизация на държавата.

Подуправителите Димитър Костов и Калин Христов носят отговорност и за назначените квестори Лютов и Костадинчев в КТБ и натворените от тях безобразия, с разпродаване на активи, подписване на цесии, съмнения за фалшификации и манипулации в кредитните и депозитните досиета и т.н.. Двамата мераклии да продължат да работят на отговорни позиции в БНБ не са дали и обяснение, защо фалитът на КТБ е решен по доклад на фалшива одитна компания. Безобразията, свързани с тях, могат да бъдат изброявани в дълга редица, но безспорен факт е, че оставането им в БНБ ги превръща в тежка морална котва за институцията.

Казусът с екипа на Иван Искров обаче показва и необяснимото налагане на един странен кадрови стил – да не пипаме старите играчи,

да бетонираме статуквото

Такава игра се разигра и в специалните служби в продължение на няколко месеца. Отказваха да сменят шефа на ДАНС Писанчев и главния секретар на МВР Лазаров. Обясняваха ни, че можели да бъдат полезни, че правели гафове, защото Йовчев и Орешарски зле ги командвали и т.н. Сега същата схема се прилага и за подуправителите на БНБ. Защо този стил не беше възприет, когато изчистиха целия екип на Светослав Гаврийски при влизането на Искров в БНБ? Отговор няма да получим, но това само затвърждава съмненията за някакви договорки и опит да продължат да се прикриват допуснати от екипа на Иван Искров гафове.

Странен е и фактът, че най-явната подкрепа за запазването на сегашните подуправители идва от депутатите от ДПС, свързани с кризата в КТБ и имащи най-голям интерес много тайни да не станат явни. ДПС за сега продължава да пази геройски трима от смятаните за основни играчи в аферата КТБ - Пеевски, Йордан Цонев и Петър Чобанов. Именно те бранеха и самия Искров месеци наред. Интересите на тази група не свършиха само с изгарянето на КТБ, а бяха прехвърлени и в други банки, които тепърва ще висят като воденичен камък на БНБ и стабилността.

Но отвъд всички аргументи, които могат да бъдат изложени, остава големият проблем с личния морал на подуправителите Костов и Христов. При тях той е в необясним дефицит или просто тези финансови юнаци са заложници на опасни схеми, които даже не им позволяват свободно да се оттеглят с чест.

Дори и да останат в ръководния екип на Централната банка, Костов и Христов винаги ще бъдат отъждествявани като част от проваленото ръководство на Иван Искров. Така се превръщат в едно голямо мазно леке върху американския костюм на новия гуверньор Димитър Радев, който обеща да върне доверието в БНБ.