От Виктор Джак и Лора Каяли, Politico

Руските дронове и агенти извършват атаки в страни от НАТО, а Европа вече прави това, което само допреди няколко години би изглеждало невероятно: планира как да отвърне на удара.

Според двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от държави от ЕС, идеите варират от съвместни настъпателни кибероперации срещу Русия, през по-бързо и по-координирано посочване на източниците на хибридни атаки чрез бързо обвиняване на Москва, до изненадващи военни учения, водени от НАТО.

„Руснаците постоянно тестват нашите реакции – какъв е отговорът, докъде могат да стигнат?“, отбеляза латвийският външен министър Байба Браже в интервю. „Необходим е „по-проактивен отговор“, каза тя пред POLITICO. „И не говоренето изпраща сигнал – а действието.“

Руски дронове прелетяха над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни дронове причиниха хаос на летища и военни бази по целия континент. Други инциденти включват заглушаване на GPS, нахлувания на изтребители и военноморски кораби, както и експлозия на ключова полска железопътна връзка, осигуряваща превоз на военна помощ за Украйна.

„Като цяло, Европа и Алиансът трябва да се запитат колко дълго сме готови да толерираме този вид хибридна война... [и] дали трябва да обмислим възможността самите ние да станем по-активни в тази област“, ​​заяви миналата седмица германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан пред Welt TV .

Хибридните атаки не са нищо ново. През последните години 

Русия изпраща убийци 

да убиват политически врагове във Великобритания, Русия е обвинявана във взривяване на складове за оръжие в Централна Европа, тя опитва да дестабилизира ЕС чрез финансиране на крайнодесни политически партии, участва във война в социалните медии и се опитва да повлияе на изборите в страни като Румъния и Молдова.

А в момента мащабът и честотата на атаки са достигнали безпрецедентни размери. GLOBSEC, базиран в Прага мозъчен тръст, изчисли, че  между януари и юли 2025 г. в Европа са извършени над 110 саботажа  и опити за атаки, главно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.

„Днешният свят предлага много по-отворено - всъщност, може да се каже, креативно - пространство за външна политика“, заяви руският лидер Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври т.г., добавяйки: „Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Дали е това само реторика, или е време да отговорим?“

Русия може да гледа на ЕС и НАТО като на съперници или дори врагове — бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Кремъл Дмитрий Медведев заяви миналия месец : „САЩ са наш противник.“ Европа обаче не иска война с въоръжената с ядрено оръжие Русия и затова трябва да измисли как да реагира по начин, който да възпре Москва, но да не прекрачи никакви червени линии на Кремъл, които биха могли да доведат до открита война.

Това не означава да се свиваме уплашено, според шведския началник на отбраната генерал Михаел Класон. „Не можем да си позволим да се страхуваме и да изпитваме големи притеснения от евентуална ескалация“, каза той в интервю. „Трябва да бъдем твърди.“

Досега отговорът беше да се усили отбраната. След като руски бойни дронове бяха свалени над Полша, НАТО заяви, че ще засили отбраната срещу дронове и изобщо противовъздушната отбрана на алианса на източния си фланг - призив, повторен и от ЕС.

Дори само това вбеси Москва:

Европейците „трябва да се страхуват и да треперят като безгласни животни в стадо, водено към кланицата“, каза Медведев. „Те трябва да треперят от страх, предчувствайки близкия си и мъчителен край.“

Превключване на по-висока предавка

Честите руски провокации променят тона в европейските столици.

След като разположи 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша след саботажа на железопътна линия, свързваща Варшава и Киев, в петък полският премиер Доналд Туск обвини Москва в „държавен тероризъм“.

След инцидента, ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че подобни заплахи представляват „изключителна опасност“ за блока, твърдейки, че той трябва да „има силен отговор“ на атаките.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Кросето разкритикува „инерцията“ на континента пред лицето на нарастващите хибридни атаки и представи план от 125-страници, съдържащ ответни мерки. В него той предложи създаването на Европейски център за противодействие на хибридната война, киберсила от 1500 души, както и военен персонал, специализиран в изкуствения интелект.

„Всички трябва да преразгледат процедурите си за сигурност“, добави в четвъртък полският външен министър Радослав Сикорски . „Русия очевидно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС.“

Думите – в дела

Въпреки все по-ожесточената реторика, все още стои открит въпросът какво означава един по-решителен отговор.

Част от това се дължи на разликата между Москва и Брюксел – последният е по-ограничен, действайки в рамките на правилата и закона, според Кевин Лимоние, професор и заместник-директор на парижкия мозъчен тръст GEODE.

„Това повдига етичен и философски въпрос: Могат ли държавите, управлявани от принципа за върховенство на закона, да си позволят да използват същите инструменти... и същите стратегии като руснаците?“, попита той.

Досега страни като Германия и Румъния затягат правилата и правят по-трудно за властите да свалят дронове, прелитащи над летища и чувствителни от военно значение обекти.

Междувременно националните служби за сигурност могат да действат в законово сива зона. Съюзници от Дания до Чехия вече позволяват офанзивни кибероперации. Съобщава се, че Обединеното кралство е хакнало мрежите на ИДИЛ, за да получи информация за програма за дронове в ранен етап на терористичната групировка през 2017 г.

Съюзниците трябва „да бъдат по-проактивни в киберофанзивата“, казва Браже, и да се съсредоточат върху „повишаване на ситуационната осведоменост — обединяване и координиране на службите за сигурност и разузнаване“.

На практика държавите биха могли да използват кибер методи, за да атакуват системи, критични за военните усилия на Русия, като икономическата зона Алабуга в Татарстан в източна централна Русия, където Москва произвежда дронове „Шахед“ , както и енергийни съоръжения или влакове, превозващи оръжия, казва Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи в Полската академия на науките. „Бихме могли да атакуваме системата и да нарушим нейното функциониране“, казва той.

Европа също трябва да измисли как да отговори на мащабните дезинформационни кампании на Русия със собствените си усилия вътре в самата Русия.

„Руското обществено мнение... е донякъде недостъпно“, казва един висш военен служител. „Трябва да работим със съюзници, които имат доста подробно разбиране за руското мислене – това означава, че трябва да се установи сътрудничество и в областта на информационната война.“

Все пак, всякакви нови мерки „трябва да имат правдоподобна основа за отричане“, казва един дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

НАТО, от своя страна, е отбранителна организация и следователно е подозрителна към нападателните операции. „Асиметричните отговори са важна част от разговора“, казва един дипломат от НАТО, но „няма да се придържаме към същата тактика като Русия“.

Вместо това, алиансът трябва да даде приоритет на демонстрацията на сила, която показва мощ и единство, казва Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник на лондонския мозъчен тръст RUSI. На практика това означава бързо обявяване дали Москва стои зад дадена хибридна атака и провеждане на военни учения „без предупреждение“ на руската граница с Литва или Естония.

Междувременно, подкрепяният от НАТО Център за върхови постижения в областта на хибридните заплахи в Хелзинки, също „предоставя експертиза и обучение“ и изготвя „политики за противодействие на тези заплахи“, каза Мартен тен Волде, старши анализатор в организацията. 

„Несъмнено трябва да се направи повече по отношение на хибридните атаки“, казва друг висш дипломат от НАТО, включително увеличаване на колективното посочване на източника, след атаки и гарантиране, че „показваме чрез различни средства, че обръщаме внимание и можем да пренасочваме ресурси по гъвкав начин“.

Якопо Баригаци, Николас Винокур, Нете Ньостлингер, Антоанета Руси и Себ Старвечич допринесоха за репортажа.

Превод: Владимир Миленски