Коста Попов

Цяла година аферата КТБ продължава да бъде неизчерпаем източник на преднамерени и целенасочени обществени скандали. Оказва се, че освен вложителите, жертва на атаката срещу банката стават и редови служители.

При поставянето на финансовата институция на 20 юни 2014 г. под специален надзор се оказва, че 229 специалисти от цялата система на КТБ имат взети кредити от нея. По принцип институцията е ориентирана към кредитиране на корпоративни клиенти, но отпуска също дребни заеми и на своя екип – овърдрафти по картови сметки, потребителски и ипотечни заеми. По-голямата част от тях са за суми в размер между 1000 и 5000 лв. Цялата сума е под 3 млн. лв., почти толкова, колкото харчат месечно синдиците на банката. Любопитен факт е, че към датата на затваряне на трезора всеки от кредитираните служители е имал и спестовни сметки в КТБ, но в рамките на гарантираните от закона 196 000 лв.

След като в офисите на КТБ влизат квесторите Елена Костадинчев и Станислав Лютов, служителите-длъжници правят многократни и незабавни опити да си погасят дълговете. Квесторите обаче упорито отминават молбите им за предсрочно издължаване 

с мълчание или с обяснения за изчакване

Така се стига до 6 ноември 2014 г. – датата на отнемане на лиценза. След това кредитите на служителите са частично погасени с наличните по влоговете им средства. Всичко изглежда напълно нормално и предсказуемо до 6 януари тази година когато квесторите в пълно нарушение на правилата издават заповед със задна дата (виж в галерия, б.р.) и всички погашения на кредитите на служителите са сторнирани със задна дата.

„Така изведнъж се оказахме с 60-дневни просрочия в Централния кредитен регистър. Всъщност заповедта на квесторите е издадена на база на получено писмо с указания от Фонда за гарантиране на влоговете. Така за незаконните и съмнителни игри между квесторите и фонда всички платихме неоснователни лихви между 17 и 18%“.Това разказа пред Faktor.bg Маргарита Генчева. Тя е служител в софийски клон на КТБ, а при затварянето на банката е дължала по овърдрафт 1171 лв. Генчева е направила няколко опита веднага да уреди дълга си, но първоначално квесторите, а впоследствие и синдиците не са й дали тази възможност. В същото време спестовната й сметка е била блокирана заради факта, че има някакъв дълг.

„За да избегнем плащанията на наказателна лихва, голяма част от нас погасихме в брой задълженията си и поискахме от квесторите, респективно от Фонда за гарантиране на влоговете, да освободят задържаните като гаранции суми по нашите спестовни сметки. Но още по-скандална и необяснима се оказа реакцията на фонда – отказаха да ни изплатят депозитите, без никакво основание, въпреки, че всички те са в рамките на гарантирания от държавата размер“, посочва Генчева.

С писмо от края на февруари Фондът за гарантиране на влоговете казва: „При определяне размера на суброгацията (встъпване в правата на удовлетворения длъжник) изплатените задължения от вложители в периода след отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност, също не се отразява в размера на суброгацията“.

„Това е тяхното тълкуване, но от неофициални коментари на служители от фонда разбрахме, че блокираните сметки по суми на служители-кредитополучатели, независимо, че са си погасили дълговете и че депозитите са в размер многократно под гарантирания, ще се изплащат от масата на несъстоятелността. Така оставаме с усещането, че не сме в равнопоставено положение с другите вложители, а сякаш умишлено 

спрямо нас се изпълнява някаква наказателна акция,

за това, че сме работили в тази банка“, обяснява служителката.

Юристи са категорични, че действията на квесторите и фонда противоречат на Закона за гарантиране на влоговете в банките, както и на конкретна директива на Европейския парламент от 1994 г. При всички случаи обезпечението, тоест техните лични влогове, трябва да бъде освободено след погасяването на дълга.

Маргарита Генчева признава, че за нея проблемът е по-скоро принципен, но имат няколко колеги с кредити около 50 хил. лв., които са в доста тежка ситуация.

Ощетените служители на КТБ са изпратили жалби до различни институции. Омбудсманът Константин Пенчев признава в свое писмо, че „описаната ситуация поражда съмнения за накърнени права и създаване на допълнителни финансови задължения“. Омбудсманът обаче е прехвърлил казуса във Фонда за гарантиране на влоговете, откъдето чака все още реакция. За сега единствено са се самосезирали от Комисията за защита от дискриминация, и са предприели процедура, защото приемат, че спрямо вложителите в банката се прилагат двойни недопустими стандарти, а

държавните институции реално съботират засегнатите

Историята на служителите, получили кредити, е поредното потвърждение, че всичко около КТБ е една гнусна афера, без правила и прилагане на законите. Афера, в която печелят и оцеляват само силните, но не по закон, а с влияние в институциите. Засегнатите служители от банката вече нямат никакви съмнения, че около затварянето и съсипването й няма никакви случайности, а е осъществен хладнокръвно планиран сценарий, изпълнен с подкрепата на държавни институции и органи.

Квесторите в КТБ и провалените шефове в БНБ от екипа на Иван Искров отказват да проумеят, че с абсурдните си действия превърнаха стотици обикновени служители и техните колеги в свои врагове, наказвайки ги просто ей така, без основание да понесат вината, че са работили в „неправилната“ според техните критерии институция.