Светослав Пинтев

Днес се навършват 20 години от убийството на бившия министър-председател на България Андрей Луканов, което стана на 2 октомври 1996 г пред дома му на столичната улица „Латинка“ №15. Първото подобно престъпление в най-новата ни история . Две десетилетия фактите бяха замазвани, а днес на гроба му се събраха едва 10 човека, като 6 от тях бяха от най-близкия кръг на семейството. Луканов е забравен от партията и от другарите си, забравен е и от тези, които направи приказно богати.

Но мистерията около убийството му остава. За този показен разстрел, разтърсил тогава България, са изписани тонове хартия, защото Луканов е личност с особена тежест и слава в нашата страна. Той е спряган за един от архитектите на прехода, но и за един от малцината „избрани”, разработили и осъществили план, който да превърне бившата БКП във вечен икономически и политически властелин на България. Включително и чрез силовите групировки, ръководени от „правилните генерали”. Дори се смята, че той е основният архитект, което ни напомня и за твърденията, че е бил високопоставен масон, прехвърлил структурите на ДС в ложите.

Разбира се, той е и допълнително демонизиран след смъртта си, най-често от собствените си другари. Какво по-удобно от това да прехвърлиш цялата вина на мъртвия Андрей Карлович. Разследването по случая продължи дълги години, но на всички предварително беше ясно, че то няма да стигне до никъде. 27-те тома по следствието още не са архивирани, защото не е изтекла абсолютната давност, а тя е 30 г. от деня на убийството.

Дали няма да дойде Видовден за това дело?

Бившият директор на Булгаргаз Васил Филипов заяви още през 2006 г. , че Андрей Луканов е бил убит по поръчка на застреляния през 2003 г. шеф на Мултигруп Илия Павлов. Версия, която никога не е разследвана, а по нея има най-много факти. Причината за поръчката- загубил е покровителството на Москва и е бил заместен в газовия бизнес от Илия Павлов, който наредил той да бъде застрелян. Тогава Филипов лансира версията, че убийството му е дело на обявения за автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца. Убит при извънредно странни обстоятелства от баретите на министър Богомил Бонев. Смята се, че той е бил със статут на шеф на звеното за мокри поръчки на „Мултигруп”. Ганеца, също така, често е засичан от органите на МВР, от оперативните служби, че е шофирал коли на “Мултигруп”, ежедневно е поддържал мобифонна връзка с един от най-близките сътрудници на Илия Павлов, осигурявана му е логистика, която е учудила, когато стана последното преследване на Ганеца и освобождаването на колата, от която е стрелял по преследващите го барети. Вътре се намират големи количества боеприпаси, гранати, (...) гранатомет, ръчни гранати, отбранителни, нападателни, взривови и т.н..

Но да погледнем нещата и под един друг ъгъл… Андрей Луканов е убит на 2 октомври, рождения ден на жена му, но и на своя имен ден . Денят на Свети Андрей Юродиви. Дали не може да се търси някаква символика? Любопитно е, че като Христовия апостол Андрей-Първозвани е изобразен Луканов на картината „Тайната вечеря на Политбюро“, с един шоколад тоблерон пред него.

Сега да се върнем към самото убийство. По Луканов е стреляно четири пъти с „Макаров“, от около метър, метър и половина.

Професионалистът го убива с първия изстрел,

без съмнение. Единият куршум пронизва дясното слепоочие и е причинил смъртта. Останалите три са изстреляни в гърба му. Защо?
Най-вероятно Луканов пада, пронизан в главата, а убиецът после стреля в гърба му. И се изнася без да бърза покрай къщата му, пресича вътрешни дворове и влиза във вход А на блок 86 на улица "Димчо Дебелянов".

Маниерът на убийството напомня силно този, наричан от руснаците кавказко васално убийство, което практикуват най-често чеченците. С първото смъртоносно попадение убиецът изпълнява поръчката, а следващите куршуми са си от него, така показва, че е съпричастен със сюзерена, който е поръчал убийство, че ненавижда неговите врагове, че му е верен.

В този ред на мисли - убийството на Луканов не ви ли напомня едно скорошно политическото убийство в Русия, това на бившия руски вицепремиер Борис Немцов, станало в центъра на Москва. То се случи в края на февруари миналата година, до самия Кремъл. Предизвика огромен отзвук по света, а в Русия дори доведе до открито противопоставяне между двата най-силни властови клана, както тогава писа Foreign Policy.. От една страна бе главата на Чечения Рамзан Кадиров, смятан от мнозина за поръчител, от другата - кръг високопоставени шефове от правоохранителните органи в Москва, които отдавна се възмущават от действията на Кадиров в сфери, които смятат за своя територия, твърдеше изданието.

Руската и българската жертва си приличат по своята значимост, по високия си ранг. Немцов е бивш първи вицепремиер, човек бил в най- висшето държавно ръководство на страната, любимец на Елцин. И опасен водач на опозицията, който в онзи момент се кани да оповести стряскащи данни за военните действия в Украйна. До смъртта си той е съпредседател на една от ключовите партии на Русия, която, макар и да не е представена в Държавната дума, заема един много важен сегмент в политическия живот. И е един от малкото ярки опозиционни лидери.

Преди смъртта си Луканов пък се кани да оповести данни за правителството на Жан Виденов. Поне такава е официалната версия. Но не само. Той се кани да замине за Америка, а какво е можел да разкаже там изпадналият в немилост пред Москва бивш премиер….

Убийството на Луканов по някои други особености напомня и това от 17 април 2003 г, когато беше застрелян депутатът от Думата Сергей Юшенков, лидер на "Либерална Русия", бивш близък другар на олигарха в изгнание Борис Березовски. Народният представител бе убит на 52-годишна възраст с пистолет със заглушител, докато влизал в блока си в северозападната част на Москва. Той е против войната в Чечня и критикува яростно руската Федерална служба за сигурност, бившето КГБ. Една година преди смъртта си, обнародва серия документи , че именно ФСБ е участвала в няколко експлозии на сгради в Русия през 1999 г., при които загинаха над 300 души. Отговорността тогава беше приписана от властите на чеченските сепаратисти, а взривовете станаха повод за навлизането на руските войски в Чечня. Съвсем същото твърдеше и бившият служител на същата служба Александър Литвиненко, който на 23 ноември 2006 г.: беше отровен с полоний в Лондон след „невинен“ разговор на чаша руски чай с бизнесмените с пагони Дмитрий Ковтун и Андрей Луговой, също „бивши“ агенти на КГБ. А бивши там, както е добре известно няма. Приживе Литвиненко написа книгата „КГБ взривява Русия“.

След доста дълго мълчание човекът, разследвал убийството на Луканов, Ботьо Ботев, бивш шеф на отдел „Убийства” на МВР, направи през 2011 г много рязко изказване, в което директно обвини партийните му другари за неговата екзекуция . Той коментира в студиото на „Тази неделя” по Би Ти Ви убийството на Андрей Луканов и следственото дело по неговото разкриване. Каза така:

„Една политическа сила, към която принадлежеше Луканов, нямаше интерес да излезе в общественото пространство фактът, че стои зад убийството на лидера си.” Как да го кажеш по ясно.

Ботев твърди, че между Луканов и червената групировка „Орион“ са възникнали скандали и Луканов се е изправил срещунея.

Доказателствата сочат, че

„Орион“ е поръчала убийството на премиера,

категоричен бе криминалистът. Едва ли една подобна групировка може да посегне на личност с измеренията на Луканов без санкция от Москва. Същото важи и за конкурентите им от „Мултигруп”, апропо.

"Не кръгът "Орион" уби Луканов! - категоричен бе пред "168 часа" през 2011 подсъдимият по делото Юрий Ленев, оправдан от съда.

„За мен версията за убийството е конфликт в Мултигруп заради разпределението на енергетиката. Луканов е имал кабинет в сградата на Мултигруп, а не Румен Спасов. След убийството на Луканов следователите правят обиск там. Изнасят папки с документи, но не казват какво са намерили. Към делото са прикрепени снимки на кабинета на Луканов в Мултигруп. Версията за връзка между Мултигруп и убийството на Луканов изобщо не е разследвана до днес." Ленев тогава си спомня разпита на боса на корпорацията Илия Павлов по време на съдебния процес.

"След хиляди разправии и глоба от 1500 лева Илия Павлов все пак дойде в съда. Той призна, че между него и Луканов имало скандал каква политика, цели и задачи да следва Мултигруп в бъдеще. От това време е и прословутата реплика на Илия Павлов:

"Не забравяй, че сега аз карам влака",

т.е. Луканов отпада от играта. Павлов каза нещо много интересно - че има кой да го подкрепя. Така и не назова покровителя си по име. След два дни го застреляха" , твърди Ленев .

Има изчезнали документи при разследването на убийството на Андрей Луканов – твърди пък бившият началник на Националната следствена служба Бойко Рашков.

Разпитаните Чавдар Добрев и Дончо Атанасов също разказват за конфликта между Андрей Луканов и създадения от него магнат Илия Павлов. След години последният е разпитан внезапно по делото, а на другия ден и е разстрелян от свъхпрофесионалист пред офиса си в София, само с един куршум в сърцето. Датата е 7 март 2003 г. Убит е само дни след завръщането си от Украйна и след срещите му с руския президент Владимир Путин в София.

„Ако БСП иска да си запази лицето, трябва сама да свали Жан Виденов”, казал Андрей Луканов на сина си, свидетелства Карло Луканов.

Не е тайна, че през 1996 г премиерът Жан Виденов отказва държавата ни да подпише един от анексите към договора с „Газпром“, което разгневява руския премиер Виктор Черномирдин и той по-късно хвърля заплашителни думи в лицето на българския премиер.

Ето какво пък разказва бившият шеф на Шести отдел на ДС Димитър Иванов в едно свое интервю за събитията през 1996 г., станали пет месеца преди смъртта на Луканов: „Предстоеше официалното подписване на договора за “Топенерджи”. Мисля, че беше на 16 май. Заедно с това Луканов трябваше да бъде представен като председател на българската страна в надзорния съвет, а на следващия ден беше планирано да пристигне руският премиер Виктор Черномирдин. Трябваше да подпишем вечерта на 16-и в “Шератон”. Пристига Вяхирев. Ние, разбира се, всички вече сме там с черни костюми и бели ризи, със златни писалки, документите подготвени, знаменцата сложени, цялата зала отрупана, нагиздена. Ще подписваме. Обаче Никита Шеваршидзе, който като председател на държавния “Булгаргаз” влизаше в дружеството и също трябваше да подпише, никакъв го няма. Ние седим и го чакаме. По едно време Никита се появява. Идва от заседание на Министерския съвет и не смее да проговори. Ела да ти кажа, дърпа ме настрана и вика: “Виденов забрани да се подписва!” Илия като разбра, скочи към Никита: “Е сега ти ебах майката, ще те удуша!” “Митко, Митко, дръж го”!, изкара си акъла Шеваршидзе. Имах даже една уникална снимка от тоя момент”

Резултатът е, че Вяхирев се обажда на руския премиер да не идва, псува дълго и страшно българските си партньори, докато говори с него, а накрая отива да обядва с…. Илия Павлов. Андрей Луканов, който трябвало да осигури гладките отношения с българското правителство, е

набеден за виновник

Отдавна е кристално ясно , че чрез "Топенерджи агресивната "Газпром" "рекетира" българското правителство, налагайки схеми, условия и кадри, за които то изобщо не е уведомено. За първи път обаче среща отпор.

Скандалът в резиденция “Морозовка” е следващата стъпка в големия разрив. Това е резиденция на “Газпром”, разположена на около 60 км от Москва, където се провежда тогавашната среща с акционерите на “Топенерджи”. Присъстват и служители от “Булгаргаз”. Датата е 22 септември. Там става скандал между Луканов и творението му Илия Павлов, който заявява, че вече той кара влака.

Жан Виденов е принуден да отстрани Андрей Луканов от борда на "Топенерджи" и да настани за негов наследник Илия Павлов. На 27 септември бившият премиер е изваден от Управителния съвет на “Топенерджи”. Снета му е незабавно охраната. На 2 октомври е застрелян.