Васил Василев

В Народното събрание са внесени два законопроекта от 18.12.2014 г и 19.12.2014 г. с различни вносители, но една и съща цел – да се удължи срокът, в който главните асистенти в университетите могат да заемат академична длъжност, без да са придобили образователната степен „доктор“. Любопитно е, че единият законопроект е внесен от групата на БСП, а другият от управляващото реформаторско мнозинство, което дойде само преди няколко месеца на власт за 

да върне морала в политиката

В първоначалния текст на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) от май 2010 г, законодателят определя 2-годишен срок за придобиване на докторска степен, а няколко месеца по-късно през октомври 2010 г увеличава този срок на 4 години.

Новите законопроектите от декември 2014 г, които всеки момент тихомълком ще бъдат пробутани и приети от Народното събрание, ще удължат срока на главните асистенти за придобиване на докторска степен с още 2 години, след май 2014 г. Според мотивите в тях, допълнителното удължаване на срока е необходимо, защото засяга съдбата на 7000 научни кадри, а и имало "голям брой незавършени процедури за придобиване на образователна и научна степен "доктор" от тези лица.

Липсва обаче обществен дебат какво въобще правят хиляди „главни асистенти“ в университетите, след като не могат в продължение на години да защитят докторска дисертация. Министерството на образованието и науката се занимава със Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г, но не заема публична позиция по въпроса за хилядите главни асистенти без докторска степен, които се спотайват удобно в университетите. Обяснението на проблема за пореден път можем да разчете с политическата целесъобразност.

Проблемът обаче е важен за обществото, защото въпросът не се свежда до това дали да бъдат спасени топлите университетски местенца на незнайни хиляди главни асистенти, а и на знакови имена в българската политика.

Такъв главен асистент без докторска степен в Юридическия факултет на Софийски Университет е Михаил Миков, настоящият председател на БСП, бивш председател на 42 НС, народен представител в 38, 39, 40 и 41 НС, министър на вътрешните работи в периода април 2008-юли 2009 г. Кога в тази натоварена биография Михаил Миков намира време за научна дейност и преподаване? Но за супергероите в българския Университет и българската политика явно няма невъзможни неща. А родният законодател в продължение на години запазва университетските места за преподаватели 

без нито ред научна дейност, 

защото след като изтече поредният мандат, те трябва да бъдат подсигурени с престижна академична длъжност. Места на главни асистенти все още заемат и бившите политици и депутати Златомир Орсов и Драгия Драгиев.

 Няма информация Михаил Миков да се е отвеждал от обсъжданията и гласуванията в НС по тези законопроекти, които лично го засягат. Парадокс е, че той дори е вносител на единия от законопроектите от ноември 2010 г, касаещ откритите процедури по стария ред, и приет наред с удължаването на срока за придобиване на докторска степен за главните асистенти.

С непоклатимо място в Юридическия факултет на Софийски Университет от началото на 90-те години на ХХ век е и друг червен другар и активен играч в годинете на прехода - Росен Карадимов – последният първи секретар на ЦК на ДКМС, бивш депутат от БСП, специален съветник на министър-председателя Сергей Станишев, особено известен покрай аферата „Хохегер“ и други корупционни игри. За десетките години преподаване в университета той също няма научна дейност и Законът за развитие на академичния състав в Република България го заварва на длъжността „асистент“. В същата ситуация е и бившият зам. министър на МВР при Тройната коалиция Калин Славов. (Виж списък на акедемичния състав, публикуван от СУ“Климент Охридски“). По отношение на тази длъжност законът изрично предвижда, че тя се заема със срочен трудов договор. Кодексът на труда гласи, че срочният трудов договор не може да бъде по-дълъг от 3 години. Целта на закона е да ограничи възможността длъжността „асистент“ да бъде заемана за неопределено време от лица без научна дейност. По тази логика при приемането на ЗРАСРБ през 2010 г, при предишното правитество на ГЕРБ всички асистенти е трябвало да бъдат преназначени на срочни трудови договори за срок не по-дълъг от 3 години. След изтичане на този период трудовото правоотношение се прекратява и Университетът трябва да обяви нов конкурс, защото специалният закон изключва възможността да си асистент за неопределен срок.

Пет години след приемане на Закона за развитие на академичния състав в Република България, обаче, асистентското място на Росен Карадимов остава непокътнато. Той продължава да е щатен асистент в ЮФ на СУ „Св.Климент Охридски“. Правилата явно не важат за бившите политици-асистенти, защото 

те разполагат с власт, пари и влияние

Това ли беше целта на реформите във висшето образование със Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), приет през май 2010 г? Той имаше амбицията да децентрализира системата за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. За първи път с него се въведе рамка, в която да се ограничи възможността академичната длъжност да се заема междудругото без научна степен и академична работа. В закона е поставена ясна разграничителна линия между „асистент“ и „главен асистент“. Академичната длъжност „асистент“ във всички случаи се заема със срочен трудов договор, а условието за „главен асистент“ е лицето да притежава научна степен „доктор“.

Очевидно тези главни асистенти не са преназначени на срочни трудови договори на академичната длъжност „асистент“. Нещо повече в 43-то НС се подготвят законови промени, които допълнително да удължат статута им като главни асистенти без докторска степен и след май 2014 г. Проверка по горещата тема показва, че голяма част от тези „другари“ нямат никакви научни публикации в този срок, което явно демонстрира липсата на каквото и да е намерение от тяхна страна за научна дейност и придобиване на научна степен.

Автономният Университет и още по-автономните катедри, обаче, с години толерират това положение, и целенасочено не обявявяват конкурси за „главни асистенти“, въпреки че в съответните научни области има произведени „доктори“. Т.нар. научни звена са се капсулирали и не допускат лица с научна дейност, защото те могат 

да хвърлят камък в научното „блато“

и да изместят всички онези преподаватели-политици-адвокати, които формират една университетска корпорация, пуснала пипала в политическия и съдебния живот на страната. Към тази корпорация лесно се присъединяват и съдии, които според отколешна практика в Юридическия факултет на Софийски университет се канят като хонорувани преподаватели. Така например, хоноруван преподавател в най-големия ЮФ е зам.-председателят на ВКС и председател на Търговската колегия съдия Таня Райковска, коментират нейни коллеги. Могат да бъдат дадени още десетки примери, но чрез такива игрички се отварят вратички и се осигуряват тесни контакти и приятелски отношения между политици, които са преподаватели-адвокати и върховни магистрати. Възможността за хонорувани преподаватели означава, че има свободни часове, за които съответните катедри и факултети според нормалните практики би трябвало да обявят конкурси за главни асистенти или асистенти.

Нищо нормално, обаче, няма в нашата държава, след като бъдещите юристи се обучават от 50-годишни асистенти, които след 25 години преподаване не са защитили докторска степен, но продължават да окупират университетските академични длъжности. Техните връзки в политиката и близост до законодателния процес им осигуряват в продължение на години законови изменения, които да поддържат статуквото.

Да имаме 50 годишни асистенти е смешно, но да толерираме политици с резервирани асистенски длъжност в Алма Матер е направо позорно.