Съмнения за предварително нагласен и задкулисно договорен конкурс са на път да скандализират културните среди. Този път не става дума за апетитни поръчки за реставрация на антични зидове с нови тухли и бетон, а за опит един от храмовете на българската духовност и книжовност – Националната библиотека, да бъде овладяна от нов активист на УниБИТ, известен като Библиотекарския. Подозрителното е, че до важния пост може да се стигне без конкуренция, реално състезание и съществен принос за родната култура. Това разкриха пред Faktor.bg източници от културното министерство и библиотечните среди.

Реално от две години настоящият директор на Националната библиотека е с изтекъл мандат и е назначен до провеждане на конкурс, но едва в началото на тази година Вежди Рашидов като принципал на институцията се е сетил ненадейно да обяви конкурс за нов шеф. Срокът за подаване на документи е от 5 февруари до 7 март 2016 г.

На 25 февруари членовете на Научния съвет на Националната библиотека изпращат разтревожени писмо до министър Вежди Рашидов (виж прикрепен файл 1, б.р. ), в което го предупреждават, че две от изискванията – кандидатът да има 5 години професионален опит на ръководна длъжност в библиотека и да е хабилитирано лице, са в сериозно противоречие с действащото в момента законодателство. Съчетани тези две изисквания са трудно изпълними и дискриминационни за голяма група специалисти в библиотечното дело. Проблемът е, че след законодателните промени след 2010 г. работещите в библиотеките, защитили докторантури не могат да заемат академични постове. Получава се така, че академични длъжности в библиотеките заемат само лица със заварено положение, а те са основно в края на трудовата си кариера. Посочва се още, че понятието „хабилитирано лице“ не е регламентирано в новата нормативна уредба, за разлика от действащата до 2010 г. Според членовете на Научния съвет тези противоречия пораждат 

съмнения за прецизността на поставените в конкурса условия, 

ограничават създаването на конкурентна среда и будят съмнения за предопределеност.

„Директорът на Националната библиотека трябва да е личност, с високи постижения, достойна и разпознаваема у нас и в чужбина, личност с мисия и високо поставени цели“, акцентират членовете на научния съвет.

Един месец по-късно, на 25 март, когато срокът за приемане на документи вече е изтекъл, пристига и отговорът от министерството. Той е подписан от зам.- министър Боил Банов, който категорично не е съгласен с изразените противоречия и смята, че обявеният конкурс е изцяло съобразен с българското законодателство (виж отговора в прикачен файл 2).

Оказва се, че документи за конкурса успяват да подадат само доц. Елисавета Мусакова, специалист по средновековни ръкописи, работила 20 години в Националната библиотека и оглавявала един от престижните и отдели в продължение на 15 години; проф. Владимир Атанасов, бивш министър на образованието в правителството на НДСВ и ДПС и получилата само дни по-рано титлата „доцент“ от УниБИТ Красимира Александрова, която до преди три години е била кадър на Шуменската библиотека. На 30 март Министерството на културата допуска до конкурса за директор на Националната библиотека само човека на Магнаурската школа, както още е известен Библиотекарският – Красимира Александрова.

Новата доцентка е 

съвсем непозната в културните и научните среди на България,

но изключително любопитно е, че прави бърза научна кариера. На 2 май 2012 г. получава официалното свидетелство за доктор. На 18 февруари 2013 г. е назначена за асистент в УниБит. Същата година издава и първия си научен труд, реално това е дисертацията й. През 2016 година направо от асистент, без да е била главен асистент, Александрова става доцент – прескачане, което в академичните среди е недопустимо изключение. Конкурсът е обявен на 20 ноември миналата година. До него очаквано е допуснат само асистент Александрова. Първото заседание на научното жури е на 10.02.2016 г., (виж ТУК, б.р.)

Председател на журито е проф. дпн Александра Венкова Куманова, а решението за признаването на шуменския кадър за доцент е от 2 март 2016 г. Реално на тази дата Красимира Стойчева Александрова е вписана в НАЦИД като „доцент“, т.е. председателят е уведомил Факултетния съвет, а той съответно – Академичния в светкавичен порядък. Следващите дни - 3, 4, 5 и 6 март са почивни, а на 7 март е крайният срок за подаване на документите за шеф на Националната библиотека. Процедурата на Александрова се движи с нечувана за академичните среди скорост. Целта естествено е кадърът от Шумен да успее да се вмести в сроковете и да подаде документите за шеф на Националната библиотека, но вече като хабилитирано лице.

Сега се очаква на сайта на Министерството на културата допуснатият единствен кандидат да бъде уведомен кога ще бъде проведен конкурсът до края на май. Източници от УниБИТ твърдят, че има доста смущаващи нередности около доцентурата на Александрова. В хода на самия конкурс тя не е била хабилитирано лице, станала е

в последните часове, 

когато могат да се подадат документи. Под въпрос е дали Александрова има публична академична лекция, която се удостоверява и със снимки. Съществено нарушение е, че в продължение на един месец рецензиите и становищата по конкурса за доцент трябва да стоят на сайта на университета, но според осведомени това е продължило само 3 дни. Реално в случая е допуснат само един кандидат, тоест няма втори претендент, който да обжалва процедурни пропуски, свързани с номинацията на Александрова. Единственият, който има право по закон, е министърът на образованието, но Кунева едва ли ще тръгне срещу силните вече при второ правителство играчи от Библиотекарския.

В случая, според формалните условия, Александрова отговаря привидно на изисквания, макар и да ги е покрила в последния миг. С цел да привлече повече изтъкнати деятели на културата и просветата министерството е можело да отмени условието за хабилитирано лице, съчетано с изискването за стаж като шеф на библиотека, но това вероятно предвидливо не е направено.

Проучване показва, че в страната към датата на обявяването на конкурса само 14 лица отговарят на всички изисквания – 5 са от Националната библиотека, 3-ма от СУ“Климент Охридски“, 4-има от УниБИТ и две от други ведомства. 9 от тях са навлезли в пенсионна възраст, а само тези от Библиотекарския са хабилитирани след 2010 г. Съмненията са, че отново задкулисни играчи се опитват да овладеят важна институция в държавата.

Националната библиотека разполага с апетитни имоти, но преди всичко интересът е към овладяване на неподозирано огромното културно богатство и ценни архиви, които могат да бъдат 

източени и нерегламентирано използвани

за лични и корпоративни игри.

Скандалният факт обаче е, че без реална конкуренция, човек със съмнителен научен и културен принос ще заеме важния пост. Директори на Националната библиотека винаги са били знакови личности. Независимо от процедурите и законите, само заради достойнството и честта на институцията, Културното министерство трябва да спре да се прави на умряла лисица и да спре конкурса. Трябва да има втори шанс на състезателен принцип да се включат сериозни и авторитетни претенденти. Позорно е да се приема, че в държавата няма поне 5-6 изявени личности. Необяснимо е и поведението на парламентарната комисия по култура, която се държи за пореден път безхаберно, няма позиция и с мълчанието си дава шанс за овладяване и съсипване на родната просвета и култура.