След почти 10 месеца агония и тотален стрес за обществото, вчера съдия Иво Дачев обяви КТБ в несъстоятелност. В решението се определя началната дата на неплатежоспособността - 06.11.2014 г. и от тогава се прекратява дейността на банката на Цветан Василев.

Очакванията на управляващите и експерти бе тази важна дата да бъде фиксирана доста по-рано – през септември или даже от 24 юни, когато банката спря работа с клиенти. Така на практика заканите на правителството, че всички предварително сключени цесии ще бъдат обявени за недействителни остават само като добри намерения. Политици, юристи и финансисти вече коментират, че така съдията по важното дело решава проблемите на големите корпоративни играчи и вложители, както и на адвокатите им, но поставя в неравностойно положение всички други клиенти на банката и тотално взривява надеждата за справедливост в тази държава.

Вече лъснаха някои от най-скандалните прихващания:

Културният министър Вежди Рашидов си е спасил парите чрез „Риск инженеринг“ на Богомил Манчев. Банкерът Стоян Александров е действал чрез „Русенска корабостроителница“, „Рубин“ гарантира авоарите на известен бизнесмен от кръга на „Котараците“, а „Велграф Асет Мендижмънт“ спасява милионите на Силвия Пенева от одиторската компания "Делойт".

"Депутатите и правителството трябва да получават своевременна, актуална и достоверна информация за състоянието на активите, пасивите и други неизвестни финансови операции, свързани с КТБ, които не намират отговор от институциите, укриващи счетоводните и други документи свързани с аферата. За това от Сдружение „Ние гражданите“ решихме да им ги предоставим". Това обяви пред Faktor.bg председателят на неправителствената организация Вера Ахундова.

Тя предостави списък на държавните фирми и общините - клиенти на банката, които са имали открити разплащателни и депозитни сметки, размера на салдата по депозитните и разплащателните сметки, вида на сметките и прилаганите лихви по тях.

От документите става ясно, че разплащателните сметки са олихвявани с лихви от 0,10% до 1 %, а депозитите – с лихви между 2,5 % и 5,75 %. Размерът на лихвите по депозитите е договарян между КТБ и съответния клиент въз основа на оферти, предоставяни по силата на разпореждане на кабинета Марин Райков за диверсификация на сметките на държавните и общински предприятия, и този размер е бил съответно одобрен от управителните органи на депозантите и техните принципали (ресорните министри). Това се отнася до предприятията с държавна собственост или с над 51 % държавно участие.

Особен интерес за обществото предизвиква притежаването на корпоративни кредитни и дебитни карти от няколко дружества: АЕЦ „Козлодуй” – Виза класик; ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД – 3 -кредитни корпоративни карти – корпоративна златна карта Виза голд и 2 корпоративни карти Виза електрон; "Топлофикация Перник" – 2 корпоративни карти Виза електрон и "Топлофикация София" – корпоративна златна карта Виза голд. Информация за предназначението и дали целево или не е ставало изразходване на средствата по тези карти трябва тепърва да бъде потърсена от директорите на тези дружества и разследващите органи.

"Искаме да привлечем вниманието на депутатите и разследващите органи, че размерът на средствата по бюджетни и извънбюджетни сметки на държавни и общински институции към 30.06.2014 г. е бил 120,147 млн.лв., а към 30.09.2014 г. – 123,783 млн. лв. Подчертаваме, че сумата включва и средства по извънбюджетни сметки. От друга страна, размерът на блокираните в тяхна полза ДЦК към 30.09. 2014 г. е 74 млн.лв., което ни кара отново да поставим въпроса - на кои фирми и лица министърът на финансите е разплатил 112 млн.лв. , които са били покрити с ДЦК...?", пита Вера Ахундова.

От сдружението поставят с острота и темата за законността и валидността на договорите за цесии за над 850 млн.лв, осчетоводени преди датата на настъпване на неплатежоспособността на КТБ. (В долната таблица са посочени някой от най-големите кредитополучатели в КТБ, които са сключили договори за цесия и съответните суми са прихванати във вече установения от СГС законен срок.)

Според финансовите експерти на „Ние гражданите“ 

няколко важни извода

се налагат при изследването на посочените данни:

1. В преобладаващия брой от случаите липсват обезпечения към КТБ. Това се отнася до три групи дружества.

- Първата група с около 50 % от размера на кредитите са компании от групата на проектното финансиране. Като обезпечения в документите на КТБ масово фигурират бъдещи вземания. Останалите обезпечения вероятно са учредени в полза на конкретната фирма – кредитор, която е ползвала ресурс на КТБ. В повечето случаи става въпрос за дружества с конкретна инвестиционна и производствена цел, които се намират на територията на България.

- Втората група на кредитополучатели без обезпечения са предприятията от военно-промишления комплекс. Получените от тях кредити са както с инвестиционна цел, така и с цел предекспортно кредитиране и откриване на гаранции за добро изпълнение. Сред тях са "Дунарит" АД, "Аркус" АД, Авионамс. Характерно за дейността на тези дружества е откриването на гаранция за добро изпълнение, което е било задължително условие на договорите за доставка. Тези суми са финансирани от КТБ. Самото производство на специални стоки, оръжия, боеприпаси е било предшествано от откриването на неотменяеми акредитиви, срещу които КТБ е извършвала предекспортно кредитиране на производството. Очевидно е, че плащанията след изпълнение на договорите са постъпвали в КТБ и тези вземания са били достатъчно добро обезпечение за банката. Стана ясно, освен това, че с поставянето на банката под специален надзор има неизпълнени договори, недопостъпили над 500 млн.лв. от неизпълнени поръчки до края на 2014 г.

- В контекста на спецификата на производството и търговията със специални стоки е необходимо да се спомене, че в одита си за 2013 г. одитиращата КТБ КПМГ е отбелязала 3,2 млрд. лв. обезпечения във вид на бъдещи вземания. Над 30 % от тях са щели да бъдат, без никакво съмнение, генерирани от военните предприятия. Одитът на КПМГ е бил приет и съответните обезпечения не са предизвикали забележки и препоръки от Банковия надзор на БНБ.

- Най-интересни в контекста на особеностите на отношенията на КТБ с управляващите партии и коалиции са необезпечените кредити, дадени на държавни предприятия – "Мини Марица Изток" АД, ТЕЦ "Марица Изток -2" АД, и др. Основателен е въпросът – защо се дават необезпечени кредити, след като въпросните дружества имат достатъчно имущество и собственост, за да учредят залози и ипотеки в полза на КТБ?

Няма съмнение, че поради тежкото им финансово положение на някои от тези дружества нито една нормална банка не би дала заемен ресурс, освен ако за предоставянето му не е имало натиск от най-високо равнище.

- Специална група формират кредитополучателите без никакви обезпечения, свързани с фирми, които според редица публикации са близки с кръга на ДПС ("Водстрой 98" АД, "Табак маркет", "Промишлено строителство холдинг" АД, "Сиболе сървисес инк" ЕООД, "Глобал агро трейд" ЕООД и др.), както и с дружества от групата на Химимпорт холдинг. За специалното доверие между тях може да говорят само собствениците им и членовете на кредитния съвет на КТБ.

2. Формално юридически погледнато, а и в контекста на изказването на министъра на финансите за цесията на Вежди Рашидов, следва да се подчертае, че увреждане на масата на несъстоятелността би имало при две условия: при нереална оценка на активите на банката , което е факт, тъй като преобладаващата част от експертите финансисти и икономисти в България, не вярва и не е убедена в независимата експертиза на реалната стойност на активите на КТБ. Решение на този проблем би било възможно само, ако се възложи независим международен одит на КТБ. И второ, увреждане на масата на несъстоятелността би имало в случай, че изначално дружеството – кредитополучател е било предоставило на банката обезпечения – ипотеки, залози и др.

В случая на Вежди Рашидов такова обезпечение не е било предоставяно и прихващането на неговия депозит срещу задължения на "Риск инженепинг" формално не би следвало да увреди масата на несъстоятелността.

Цифрите в представената таблица недвусмислено показват, че в случаите, когато залози и обезпечения на кредитополучатели са били освободени след прихващанията, масата на несъстоятелността априори е увредена. При тази ситуация сделки с ”Партнер лизинг” АД, „Елит Петрол” АД, "Нафтекс Петрол" АД, „Лштикс комерс” АД, "Русенска корабостроителница” АД, "Промишлено строителство холдинг" АД, „Литекс Мотърс” АД, „Водстрой 98” АД, „Техномаркет България” и др. следва да бъдат

атакувани по съдебен път,

като се търси не само отмяна на прихващанията, но и се атакуват сделките за освобождаване и преучредяване на залози и ипотеки.

3. В контекста на гръмките заявления за защита на интересите на държавата и данъкоплатците, е наложително правителството и в частност финансовият министър да подкрепят думите си с анулиране на всички договори за цесии и прихващания, сключени от държавните предприятия с държавни предприятия. Тези сделки бяха първите от този вид, сключени след поставянето на КТБ под специален надзор, с изричното и изисквано по закон одобрение на съответния принципал (министър).

Най-фрапантните сред тях са:

БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЕАД - ЦЕДЕНТ:

–21 039 935 ЛВ. – осчетоводена в полза на Мини Марица Изток АД;

–4 256 244 евро – осчетоводена в полза на Мини Марица Изток АД

-172 159 лв – осчетоводена цесия

МИНИ МАРИЦА ИЗТОК АД – ЦЕСИОНЕР – осчетоводени цесии /с БЕХ и др.

БУЛГАРГАЗ ЕАД – 12 385437 лв. блокирани за цесия

КИНТЕКС ЕАД

АЕЦ КОЗЛОДУЙ ЕАД

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – блокирани 10 млн.лв. по нареждане на кредитен инспектор за цесия

ИНФРАСТРУКТУРНА КОМПАНИЯ АД /като акционер на общински и други дружества/:

-1 184 401 лв. осчетоводена цесия

-605 600 лв – осчетододена цесия

-65 000 евро – осчетоводена цесия

-185 000 лв – осчетоводена цесия

-6 792 608 лв – осчетоводена цесия

-11 367 лв – осчетоводена цесия.

От тези факти категорично се налага изводът, че вложителите в КТБ с надгарантирани депозити, вложителите в КТБ с депозити до размера на гарантираните влогове, ощетени морално и материално от закъснението в изплащането на депозитите, не считат, че КТБ не дължи каквито и да било суми на държавната хазна. Отпуснатите от бюджета заемни средства на частния Държавен фонд за гарантиране на влоговете (ДФГВ) са негов проблем. Фондът може да емитира облигации и да набере средствата, които дължи на държавата, Народното събрание може да промени още веднъж банковото законодателство и да увеличи вноската на търговските банки в ДФГВ, която все едно ние, вложителите, плащаме, или да наложи временно – за 3-5 години, търговските банки в България да внасят в ДФГВ 30-50 % от огромните печалби, които правят от лихвения диференциал между депозитите и кредитите на фона на западащата икономика. Разбира се и тези суми ще платим всички ние – данъкоплатците, казва в предупреждение към институциите Ахундова.

От сдружението, разплитащо аферата с КТБ, алармират, че до сега не са получили отговор и въз основа на каква оферта е избрана "Уникредит Булбанк" АД да менажира сметката на КТБ и какво получава КТБ от това, че в "Уникредит Булбанк" АД понастоящем има над 20 млн.лв. в български лева и евро. Без отговор за сега остава и въпросите:

- Какво получава КТБ от БНБ

за това, че в момента в БНБ по сметката на КТБ за минимални задължителни резерви има над 51 млн.евро и над 85 млн.лв?

- Длъжни ли са ограбените вложители да понасят загуби

от назначените от квесторите по трудови и граждански договори над 120 нови служители, изцяло дублиращи по специалности, постове и квалификация все още работещите в КТБ банкови служители, които заедно с надгарантираните депозанти, бяха и са несправедливо инкриминирани за режисирания фалит на КТБ от правителството на Орешарски, Народното събрание и напълно дискредитираната БНБ?

И докато в България само задаваме висящи въпроси, които остават без отговор от институциите, световни финансисти нарекоха КТБ най-големият финансов грабеж на века.

Б.Р. Вижте в прикачения файл и какви суми, и на каква лихва са държали в КТБ 145 държавни дружества, общини и организации.