Рангел Михайлов

Сигурността на една държава зависи от способността на нейната система за национална сигурност да я защити от вътрешните и външните предизвикателства. За да могат държавните структури да противодействат ефективно на рисковете и заплахите, те най-напред трябва да ги идентифицират. 

Една от структурите за защита на националната сигурност е Държавна агенция „Национална сигурност”. Тя има за задача да разкрива, предотвратява и противодейства на посегателства срещу националните интереси и сигурността на държавата. Въпросът е оценява ли ДАНС адекватно предизвикателствата, пред които е изправена България в този момент? 
Отговорите търсим в годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност” за 2017 г., който бе публикуван наскоро. Прочитът на този документ може да ни ориентира дали ДАНС правилно разбира заплахите за българската национална сигурност и оттам – може ли тази служба да ни защитава в сегашната сложна геополитическа среда за сигурност. 

Нека започнем прочита си най-напред с методическите бележки на доклада за 2017 г. Там се казва, че „предвид спецификата на дейността на ДАНС, голяма част от предприетите мерки за противодействие на установените рискове и заплахи за националната сигурност представляват държавна тайна или информацията е от категорията, визирана в чл. 198 НПК.” Добре, но тук става дума само за „предприетите мерки за противодействие” имено на „установените рискове и заплахи за националната сигурност”. А установените рискове и заплахи в случая дали са държавна тайна? След като не е изрично упоменато, логиката е, че не са. Оттук можем да направим заключението, че ДАНС е представила изчерпателно в този доклад всички установени от нея рискове и заплахи за сигурността ни, като държавна тайна остават само част от мерките за противодействие. Рисковете и заплахите са групирани в десет категории, като срещу всяка има изложени тези мерки за противодействие, които службата е счела, че може да направи публично достояние. 
Оттук въпросъс е дали ДАНС е идентифицирала в тези десет категории всички рискове и заплахи за нашата национална сигурност? Нека започнем с прочита им. Не, по точно нека започнем не с това, което е казано, а с това, което не е. То говори повече от думите. 

Прави очевидно впечатление, че сред иначе експертния и на пръв поглед създаващ илюзорното впечатление за всеобхватност текст на доклада никъде не се споменават не кои да е заплахи, а именно хибридните. 

Нито дума за хибридна война

 Тя не съществува. Като че ли е мръсна дума. 

На 33 страници текст ДАНС не е намерила за необходимо да каже и една дума за хибридните заплахи, които днес са основното предизвикателство за нашата национална сигурност и за сигурността на нашите съюзници от НАТО и ЕС. Все едно, че този доклад е писан в един измислен свят, в една паралелна вселена, в която хибридна война не съществува. И никога не я е имало. 

Що се отнася до хибридните заплахи, по точно тяхното отсъствие от текста, докладът тук по думи не съответства на актуализираната стратегия за национална сигурност, приета по-рано т.г. от Народното събрание. Нищо, че в началото този документ е цитиран, макар и непълно, тъй като липсва думата „актуализирана”. 

Да се върнем към доклада на ДАНС. С отсъствието на каквото и да е отношение към хибридните заплахи, този доклад контрастира и с доклада на Държавна агенция разузнаване. Там, макар и бегло, формално и само да думи, беше обърнато някакво внимание на хибридните заплахи. 

Контраразузнаването ни започва с международния тероризъм, преминава през левия и десния екстремизъм, анархизма, миграцията и стига до 

дейността на чужди специални служби срещу България

 Това е може би най-интригуващата част от доклада. Обяснимо е и това, че тук езикът трябва да бъде най-премерен и сдържан, предвид характера на материята. Отбелязано е, че „специалните служби на различни държави от региона продължават активно да работят за реализация на собствените външнополитически доктрини и стратегически интереси, включително чрез опити за придобиване на чувствителна и класифицирана информация за процеси в социалната, политическата, икономическата, военната сфера у нас.” 

До тук добре, но впечатление прави в случая не това, което е пропуснато, а това, което е в повече в този текст. Казва се „специалните служби на различни държави от региона”. Обърнете внимание на уточнението „от региона”. Това веднага поставя въпроса дали само специални служби на държави от региона извършват тази дейност или има и служби на държави извън него? По-точно, само за държавите от Югоизточна Европа ли стара дума или също и за държавите от Черноморския регион? Ако става дума и за държавите от Черноморския регион, 

има ли ДАНС предвид и Руската федерация?

 Би било похвално, ако е така. Но дали? Тогава обаче защо липсва каквато и да е дума за хибридните заплахи, основен източник на които днес е именно Кремъл? За Русия нито дума. Странно или закономерно е това? Отговорът остава за всеки критично мислещ човек, способен да търси и вижда пропуските на институциите. 

На базата на тези очебийни пропуски четенето на доклада до края е в най-добрия случай академично упражнение. Следват параграфи за корупцията, финансовата сигурност, критичната инфраструктура, киберсигурността, международната търговия с оръжие и защитата на класифицираната информация. 

Да се върнем обаче на инфраструктурата и да видим какво се казва за енергетиката. В доклада се твърди, че „през 2017 г. основен проблем за енергийната сигурност остава липсата на реална диверсификация на източниците и трасетата за доставки на въглеводороди.” Всичко това е вярно, но проблемите ни в енергетиката и фаталната едностранна зависимост от вноса на руски газ се дължи на целенасочената политика на Кремъл, който има интерес да саботира диверсификацията, включително и изграждането на интерконекторни връзки. Това Москва постига благодарение на хибридната война, за която този доклад мълчи като риба. 

Ако този доклад беше на ниво, хибридните заплахи щяха да бъдат обособени в отделен раздел. Все пак, да оценим „по достойнство“ и това, че те не са само формално и мимоходом споменати,  както е например в доклада на Държавата агенция „Разузнаване“. Явно ДАНС са решили като игнорират нещо, то да е тотално. Само че по този начин е игнорирана тотално и националната ни сигурност. При това пред лицето на най-сериозната опасност за сигурността ни днес, а именно хибридната война на Кремъл срещу евроатлантическия ни път на развитие. 

Игнорирането на опасността не я премахва. Това говори или за парализиращ страх, обхванал ДАНС, или за неспособност да разпознае заплахата, или за нещо друго, още по-страшно – съзнателен отказ от обективност, с цел обслужване на определена  политическа линия, която е благоприятна за Русия и е в ущърб на българския интерес. Линия, насочена към прекланяне на глава пред Кремъл, раболепие и безгръбначност, в името на илюзорно очакване за постигане на определени резултати. По всяка вероятност става дума за енергийни проекти – АЕЦ „Белене“ и нови тръби за пренос на руски газ през България. И не само. Ако е така, това вече е признак за ерозия на националната ни сигурност и за завладяване на държавата.