Деница Бояджиева

Името на американската компания за ядрени реактори "Уестингхаус", която онзи ден фалира, е познато у нас главно с проекта си за изграждане на VII блок на АЕЦ "Козлодуй", за който зелена светлина даде кабинетът "Орешарски" през 2014 г. "Уестингхаус" беше и кандидат в консорциум с чешката "Шкода"  за построяването на АЕЦ "Белене", но по естествен прокремълски път беше изместена от руската "Атомстройекспорт".

Извън тези мегаломански проекти "Уестингхаус" играят на българския енергиен пазар повече от 20 години. Те имат участие в редица модернизации и удължавания на срока на експлоатация на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй".

Миналата есен пък избухна скандалът, че са натискали ръководството на централата да приеме тяхно ядрено гориво. До сделка така и не се стигна, но на заседание на Комисията по енергетика на 43-то Народно събрание тогавашният изпълнителен директор Димитър Ангелов, който впоследствие се оказа с офшорка на Сейшелите, заяви, че "симпатизира" на американското гориво.

Завесата зад част от тази история, достойна за филм за Мата Хари, повдигна пред Faktor.bg атомният инженер Георги Котев, дългогодишен специалист в  "Козлодуй".

"Американското гориво е крадено като технология от руското. Макар че са за един тип реактори, чисто конструктивно те се различават. Когато американците решават да започнат да правят съветско гориво в началото на 90-те години на миналия век, една моя колежка от АЕЦ "Козлодуй"- Радка М., изнесе руската техническа документация, а по-късно получава американско гражданство и работа в "Уестингхаус", а те започват да разработват горивото. Тази документация обаче показва какво представлява горивото, но не разкрива технологичния процес на производството", обяснява Котев.

Българката е събирала и предала всичко, до което е могла да се добере от техническата и експлоатационна документация за новото ядрено гориво, за новите тогава реактори от типа ВВЕР-1000 (на блокове 5 и 6). То не е било никак малко, но не е било 100% пълно и достатъчно, защото производителите на горивото не предоставят на ползвателите му технологията за неговото производство.

Оттук следва мъчителен процес за "Уестингхаус", период на проби и грешки и на "налучкване на мерудиите в манджата", една от многото брънки във веригата, за да се стигне до настоящия фалит, който анализатори отвъд Океана определят като заплаха за националната сигурност.

През втората половина на 90-те години "Уестингхаус" успяват да уговорят чехите да започнат експлоатацията на двата си нови реактора ВВЕР-1000 в новопостроената АЕЦ "Темелин" точно с американско, а не с руско ядрено гориво.

Американците започват експериментална експлоатация на новото гориво, подготвено по откраднатите документи от българката и след по-малко от 10 години се провалят с оглушителен гръм и трясък.

Горивото е нестабилно, огъва се под налягането и температурата в реакторите и често се разхерметизира, което води до радиоактивно замърсяване на оборудването и оскъпяването на технологичния процес. На чехите им писва, скъсват отношенията си с американците и с подгъната опашка пак се обръщат към руснаците. Днес вече те използват пак руско ядрено гориво, отбелязва Котев.

След този сюжет, достоен за екранизация, е хубаво да обясним за прословутия договор с "Уестингхаус" за VII блок, който не е точно договор. Цялата интрига беше забъркана от тогавашния министър Драгомир Стойнев, а „Позитано“ 20 му спретна дори другарски съд.

"Важно е да се уточни, защото хората не правят разлика - за VII блок имаше сключено акционерно споразумение.Това въобще не е никакъв договор, а споразумение как, ако някога се сключи договор, ще бъде разделен капиталът между "Уестингхаус" и АЕЦ "Козлодуй". В него бе записано, че американската компания ще участва с 30%, но към момента на изграждане "Козлодуй" се задължава да изкупи този дял или да търси нов купувач. Тоест, самата компания още в корена на залагането на намеренията си е знаела, че този проект няма да е изгоден и затова е предвиждала да се оттегли още преди началото на експлоатацията", обяснява Котев.

 "Уестингхаус" още в зародиш не вярваше, че в този проект има смисъл и че е икономически изгоден, а американците не си вадят парите току-така. Те искаха да си продадат технологията, а после ние да си чукаме главата. Още в началото на втория мандат на Борисов шефове на компанията идваха, ръкуваха се с него, но дотам. Пред Американската търговска камара в София тогавашният премиер заяви, че е съгласен, но само ако "Уестингхаус" е инвеститор. Но това беше невъзможно, защото самата компания не е инвеститорска, а проектантска. Те могат да продадат технологията, но не и да участват като инвеститори или бъдещи експлоататори на централата", подчертава Котев.

За никого не е тайна, че българската енергетика е обект на попълзновения и от американска, и от руска страна, а българските политици са просто дилъри в този процес. Историята за ролята на родната Мата Хари обаче удря в земята всякакви Драгомир-Стойневци и други активни "борци"в сектора. Друг е въпросът дали родните спец служби са работили по тази афера, която е била известна и на руснаците.