Само преди няколко месеца, по време на президентските избори в България, Русия направи директен опит за намеса във  вътрешната политика на страната, с оказване на влияние при избора на кандидата на БСП Румен Радев. Подривната им роля лъсна и по-късно при самото провеждане на кампанията с дирижирана пропаганда и тактика на действие, съчетани с внушаване на определени тези, фалшиви новини и контролирани социологически изследвания. Тази система от координирани действие, дирижирани чрез различни медиатори от Кремъл, работеха за  победата на Радев. След избора му експерти в сектор „Сигурност“ заговориха за  операция „Президент“.

Четири години преди нея обаче в България е проведена по-почти същата схема и операция „Патриарх“. Става дума за избора на Неофит, след кончината на Максим. Тогава само подозирахме за намесата на Русия в опита да подчини БПЦ  и да я превърне в зависима  и подвластна функция на руската църква. Разплитането на порочната схема на руско въздействие лъсна наскоро, с разкриването на писма от личната електронна поща на руски православен активист.

Чрез свое разследване предаването на Горан Благоев по БНТ „Вяра и общество“ успява да се добере до две от тези тайни послания. Става дума за руския православен активист Кирил Флоров. Преди няколко месеца електронната му поща бе разбита от украинските специални служби и стана публично известна. Обемът на кореспонденцията му е изключително голям – датира от 1997 г. до 2016. За българската публика изключително интересни са две писма, свързани с БПЦ,  но в един изключително важен момент – избора на нов патриарх на България през февруари 2013 г.

Съдържанието на писмата

„За изборите на български патриарх беше предприет опит да се раздвоят руските гласове, с предложението да се подкрепи Ловчанския митрополит Гавраил. Това е неудачна идея, подобно раздвояване на гласовете може да доведе до победата на ненаш кандидат. С две думи - щом сме решили да заложим на варненския митрополит Кирил – значи залагаме на него. Освен това на големия Кирил (става дума за руския патриарх, б.р.) му е нужна победа, нека  в руската и българската църква асоциират двамата Кириловци, това работи в полза на РПЦ и Русия“.

Този коментар на Фролов е написан на 15 февруари 2013 г., петък. До събора  в София остават 9 дни, а Св. Синод е излъчил все още само едни кандидат за патриарх - Старозагорския Галактион. Основните претенденти не са известни. В София в синодалната палата текат бурни заседания, а едва сега става ясно, че руското задкулисие е имало фаворит – покойния вече варненски митрополит Кирил. На 16 февруари, събота, 2013 г. става ясно, че в патриаршеската битка ще участват и Русенският владика Неофит и Ловчанският Гавраил. Само ден след избора на  четвъртия български патриарх, Флоров отново пише:  „Българският патриарх Неофит беше избран на 24 февруари, той е учил в Московската духовна академия, което е добре. Защо не спечели Варненският митрополит Кирил – млад и енергичен русофил, защото русофилите се разделиха - една част от тях заложиха на Ловчанския митрополит. Разделените гласове доведоха до победата на трети кандидат, както предупреждавахме. Той разбира се също е наш, но по-добре щеше да е Кирил“. 

Писмата на Флоров са адресирани до  няколко получателя - единият е Дмитрий Пахомов, секретар на Международния византийския клуб, чийто първообраз е е създаден през 2015 г. в руското Външно министерство. Целта му е да възкреси цивилизационната  идентичност на съвременните страни, които се явяват наследници на Византийския свят, сред тях са и Балканите, и България. Любопитен факт е, че Флоров е член на същия клуб.

Кой е Флоров?

Роден е през 1973 година. Следва в руския Православен университет, но не се дипломира. Представя се като публицист, оглавява Асоциацията на православните експерти, заема ръководна позиция в Института за страните от общността на независимите държава, който се явява идеологическия център, който осъществява руската държавна политика на територията на бившия СССР.

Кирил Флоров

Първоначално е шеф на отдела за Украйна, а понастоящем контролира отдела за връзките на руската Църква с руската диаспора в чужбина. Крил Фролов е свързан с няколко руски фондации, зад които реално стои руската държава и интересите на Кремъл. Съдържанието на разбитите имейли го разкрива и като привърженик на анексирането на Крим, както и ревностен активист на проруските протести в Киев. Обявен е за персона нон грата в Украйна. Свързан е с „Украински избор“- партията, подкрепяна от Кремъл. Той е противник на присъединяването на Украйна към ЕС. Критикува гей парадите и еднополовите браковете, твърди, че те са знаме за Европа, но така се разкръстват Украйна и православието. Сред екзотичните тези на православния фундаменталист е и твърдението, че Православието сега се разпространява в света чрез тръбите на „Газпром“. Флоров говори открито и за връзките между руския патриарх Кирил и президента Владимир Путин. Според него националната мобилизация и индустриализация, която провежда Путин, трябва да се основават на здрави духовни начала и пътя за укрепването на суверенитета на Русия, както пише в светото писание, е „дом върху камъка на вярата“. Любопитен е фактът, че само два месеца след като пише имейлите за БПЦ, Фролов се 

среща в Русия с бившия премиер Симеон Сакскобургготски

 Той го възприема като единствения останал православен цар.

Срещата им е във Високопетровския манастир в Москва. Малко по-късно в православния клир на България се обсъжда идеята Сакскобургготски да бъде официално споменаван като цар на българите, но негативните обществени настроения блокират изпълнението на тази идея, явно с руски корени. 

Имейлите  на Флоров са ясно потвърждение, че по време на избора на нов български патриарх задкулисни руски играчи  са се опитвали да контролират избора. Връзките на покойния Кирил с Русия са отдавна известни. Той е обявен от Комисията по досиетата и за агент на ДС, но се допуска, че е изпълнявал и поръчки на руските служби. В началото на прехода Кирил е изключително близък с топ боса на „Мултигруп“ Илия Павлов. Впечатляващи са думите на Флоров за новия патриарх – и 

той е наш, тоест на Русия

Всъщност дори и да се абстрахираме от внушенията на руския православен активист, с действията и политиката си, след като пое патриаршеския жезъл, Неофит демонстрира съобразяване и обвързване с Руската църква и нейните идеи за православие.

Горан Благоев и екипът му успяват да се свържат със самия Флоров по телефона.

Руският православен активист  има защитна теза. Той е категоричен, че така наречените негови имейли  са фабрикувани от антиправославните и антируски сили в Украйна, след като електронната му поща е разбита.

„Става дума за компилация от няколко  мои писма, пренаписани и допълнени от украинската хунта. Обвиняват на Запад Русия във водене на кибервойна, но тази война се води срещу Русия“, казва Флоров.  

Той увърта в отговорите си за намеса при избора на български патриарх. 

„Конкретните писма са относно оценката какъв е погледът на Русия за български патриарх, те не са писани от мен. Писал съм на частни кореспонденти, че българските ерарси са за единство с Руската православна църква, те са български патриоти и евроскептици и са за единението на двете църкви. Писал съм за варненския митрополит Кирил – според мен неговата смърт е свързана с това, че бе наш привърженик. За Ловчанския Гавраил съм писал, че е от високодуховния живот, патриот, деятел за приятелството на двете църкви. Не съм писал, че е агент на Русия“, обяснява сам Флоров, без някой да е споменавал, че Гавраил е руски агент. Оправданието на православния активист е, че киевската хунта е срещу православната вяра и са си измислили голяма част от имейлите му.

Едно от писмата на Флоров за нашата църква не е цитирано буквално, защото съдържа скандални разкрития за български митрополит, които не са доказани и могат да се представят като клевета. Проверка в руски сайтове показва, че Флоров е потвърдил, че разкритата му кореспонденция е автентична, но сега е променил позицията си, заради зреещия в България скандал.

В разследването на „Вяра и общество“ се включва и засегнатият митрополит Гавраил. Неговата версия е, че писмата вероятно са фалшифицирани от хора, които не обичат православните епископи и не им харесва, че те не се поддават на неправославно влияние. Той е категоричен, че по време на избора на нов патриарх никой не е оказвал влияние - нито Русия, нито САЩ, нито масони.

„Не бих казал че сме евроскептици, православният човек обича всички хора, но православните са му по-близки. Издадохме книги и за гръцки и руски светци. В ЕС има и хубави неща, но евроскептицизмът идва заради еднополовите бракове“, обяснява Гавраил думите на Фролов.

Тони Николов, издател на списанието „Християнство и култура“, смята, че писмата на Фролов са показателни за нещо което се отрича – така наречената

хибридна война

Според него по-важният въпрос е митрополитите от нашата църква да се замислят защо такива лица се занимават с нея.

„Това е един паралелен канал на влияние и въздействие. Това е опит на друга православна църква и държава да окажат влияние върху нас. Малко вероятно е украинските служби да са фалшифицирали тези писма“, смята Николов. С коментар по темата се включва и проф. Александър Саган от Украинската академия на науките, който е категоричен, че за фалшификация на писмата едва ли може да става и дума. Абсурден е фактът над 5000 имейла да се пренапишат по определен начин. Няма специални служби с такъв капацитет.

До този момент БПЦ мълчи за скандала. Разкритията поставят с острота въпроса за амбициите на Руската църква да кадрува в България. Но те са и ясен знак, че от доста време изборът на духовни и държавни лидери в страната се контролират и направлява от Кремъл – истина, която ни поставя в доста конфузна ситуация като пълноправен член на ЕС и НАТО.