Дмитрий Волчек, Радио "Свобода"

През февруари 2019 година в Конгреса на САЩ беше внесен законопроект, задължаващ американското разузнаване да събира информация за финансовите активи на  Владимир Путин и неговото обкръжение. Неговите автори, членове на Камарата на представителите Вал Демингc и Елис Стефаник напомнят, че руското правителство 

използва корупцията, за да се задържи на власт

 и за да подкопава западните демокрации.

"Най-добрият начин да се извърши настъпление срещу властта на Путин и неговите приближени е да открием незаконните и засекретени финансови потоци, които финансират операциите им", заяви Демингc.

Съгласно законопроекта, американското разузнаване трябва да проследи източниците на обогатяването на Путин лично и на неговото обкръжение и да изясни, кой от руските олигарси подпомага "корупционните практики на Владимир Путин".

Законопроектът беше приет от Камарата на представителите и сега е внесен за разглеждане в Сената.

Проектът "Полиграф", който през март 2019 година събра всичко, което е известно за състоянието на Путин, напомня, че според официалната му декларация, президентът на Русия заработва годишно 112 хиляди долара, а в 13-те му банкови сметки през 2018 година е имало 241 хиляди долара. В същото време, на китката на неговия прес-секретар Дмитрий Песков, който определи като "русофобия" опитите да бъдат разкрити източниците на доходите на неговия шеф, беше заснет часовник за 600 хиляди долара. 

Вероятно, произходът на колосалните богатства на руските чиновници ще стане донякъде известен благодарение на разплитането на подозрителните транзакции в Danske Bank, наречени "най-мащабното пране на пари в историята". Обвиненията са свързани с

 преводи на суми от около 230 милиарда евро, 

преминали през естонското отделение на банката между 2007 и 2015 година.

Искът в прокуратурата на Естония с молба да провери транзакциите свързани с Danske Bank, е подаден от собственика на фонда Hermitage Capital Уилям Браудър. 

Прокуратурата на Дания обвини в пране на пари 10 бивши ръководители на банката. Техният колега Хауърд Уилкинсън, който разобличи схемата за прането на пари, на 19 май в интервю за CBS разказа, че най-големият бизнес на неговия филиал е било обръщането на руските рубли със съмнителен произход в долари. Клиенти на банката ежедневно продавали рубли и получавали срещу тях американска валута, а банката не е проверявала произхода на тези пари. По думите на Уилкинсън, през естонския филиал на банката всеки ден са преминавали до 20 милиона долара. 
"Хората, които управляваха компанията бяха свързани с няколко банки, които фалираха в Русия", разказва той. 

Уилкинсън започва да проучва клиентите на банката – такива като Lantana и още 64 фирми, регистрирани на един и същ адрес в Лондон. 

По думите на Уилкинсън, в тази схема за пране на пари участва братовчедът на руския президент - Игор Путин.

Телевизия CBS отбелязва, че е невъзможно да бъде установен произходът на 230 милиарда долара мръсни пари, а Уилкинсън предполага, че в операцията е замесена Федералната служба за сигурност (бившето КГБ).

През 2007 година Станислав Белковски оцени богатствота на президента на Русия на 40 милиарда долара. Според неговата оценка, Путин тайно е контролирал 37% от акциите на "Сургутнефтегаз", 4,5% – "Газпром" и най-малко 75% от компанията на Генадий Тимченко Gunvor. 

Разследване на ЦРУ, на което се позовава New York Times, потвърждава този извод.

През 2012 година Белковски предположи, че богатството на Путин е нараснало до 70 милиарда долара.

През същата година Борис Немцов и Леонид Мартинюк публикуваха доклада "Животът на един роб на галера" (визира се репликата на Путин, че "се бъхти като роб на галера"), в който се твърди, че Путин владее 20 двореца и вили, 43 самолета, различни яхти (включително подарената му от Роман Абрамович на стойност 35 милиона долара) и скъпа колекция ръчни часовници. 

През 2017 година Уилям Браудър заяви пред американския Сенат, че смята Владимир Путин за най-богатия човек в света. Той оцени състоянието на Путин на 200 милиарда долара.

Пред Радио "Свобода" Станислав Белковски подчерта, че предишните му изявления са били експертна оценка, за които не разполага с твърди документални доказателства.

"Сега богатството му вече е достигнало, предполагам – 120 милиарда. Дали той  е най-богатият в света? Не съм сигурен. Мисля, че босовете на наркокартелите и африканските диктатори, които са на власт по 30 и повече години, може да са по-богати от него".

Гари Каспаров казва, че богатството на Путин е "хитроумно скрито и да се добереш до него е крайно сложно".

Бизнесменът Максим Фрейдзон, който разобличи съюза на руските чиновници – на първо място Владимир Путин – и престъпните групировки, смята, че трябва да се надникне в 90-те години, когато започва да се създава богатството на Путин.

В началото на 90-те Фрейдзон се запознава с процъфтяващия в Петербург 

съюз на бизнесмени, бандити и чиновници

 от градската администрация. Съвсем не последна роля в този съюз играе Владимир Путин, председател на Комитета по международни връзки на кметството. Именно в тези години приятелите на Путин започват да трупат капиталите си. Практически всички персонажи от неговото тогавашно обкръжение сега играят изключително важни роли в политиката и бизнеса. 

Пред Радио "Свобода" Максим Фрейдзон разказа как "услужливият корумпиран комитетчик" Владимир Путин срещу пари деактува общинска собственост в полза на бизнесмени и изисква дял от печеливши проекти. 

"Престъпниците получаваха от Путин "чадър" и всякакво съдействие, включително разрешения, лицензи и т.н. и, естествено, градските власти оказваха помощ в случай на арест на някой от престъпниците".

Фрейдзон казва, че е давал два пъти подкупи на Владимир Путин: по думите му, бъдещият президент получил от него тогава 20 хиляди долара.

Максим Фрейдзон разказва за това, как Путин дава на "героите" на бандитския Петербург пристанището в Ломоносово, за което той отговарял в кметството. Пристанището било част от военно-морска база, в която нямало митница и какъвто и да било контрол. Потекъл поток контрабандни стоки, включително и тежки наркотици. Колумбийският кокаинов картел Кали намерил излаз на руския пазар. Започнало се с малки партиди, които се доставяли в опаковки със замразени скариди, а по-късно се замислили за закупуването на съветски подводници, които можело да бъдат вписани като "съдове за океанографски изследвания". Това били първите крачки, но по-късно, с идването на Путин на власт "трафикът на кокаина беше напълно одържавен", твърди Максим Фрейдзон, коментирайки кокаиновия скандал в руското посолство в Аржентина.

Удобен начин за изпирането на големи обеми криминални пари е износът на нефт. През 90-те Максим Фрейдзон и неговият бизнес партньор Дмитрий Скигин са в нефтения бизнес в Русия и пред очите им се осъществяват операции, благодарение на които се раждат богатствата, както на петербургските бандити, така и на съюзниците им - чиновниците от кметството.

След като заговори на тези теми Максим Фрейдзон започнал да получава заплахи, но има намерение и занапред да разказва за престъпните схеми, носещи печалби на сегашните управници на Русия. Сега той помага на журналистите от Buzzfeed в работата им по разследоване за руската корупция. 

В интервю за Радио "Свобода" той напомня, че трябва да бъдат проучени схемите, чрез които в Петербурге през 90-те са изпирани кокаиновите пари: оттогава нещата принципно не са се променили. Тогава също е можело да се внесат в банката пари кеш, за тези пари да се купи валута и да бъде изпратена в някоя митична офшорка.

"Мащабите на прането на пари в Danske Bank поразяват въображението. И със сигурност това не е бил единственият канал. Там може да е имало и ирански пари или пари на други приятелски режими на Путин, но на първо място трябва да се обърне внимание на парите на наркомафията. Говори се, че от прането на колумбийски пари може да се спечели до 30% от сделката. Мисля, че сървиса по тяхното "изпиране", организиран пред 90-те съществува и до днес и успешно се разширява, ако имаме предвид, че хората са същите, а и самият Путин си е същият.

Дайте да се върнем малко назад в историята, сега това са общоизвестни неща, но са показателни, тъй като малко неща са се променили в начина, по който действат тези хора.

През 90-те се създаде такава странна ситуация - държавата и банките нямаха валута, а "трудещите се" разполагаха с много налични долари, дори в някакъв момент доларът стана официално разплащателно средство на територията на Русия наравно с рублата. В магазините се плащаше с долари. По този начин, всякакви доставени в страната долари се превръщаха в легално платежно средство просто поради факта, че се намираха на територията на Русия.

Въпрос – откъде се взеха толкова долари кеш за нуждите на населението? Доларите са "вносна стока", произвеждат се в САЩ и подлежат на отчет и контрол. В целия свят

големите обеми неотчетени налични долари ясно се асоциират с наркомафията

Тя е заинтересована да легализира доходите си.

В Петербург, не без помощта на Путин, отначало бяха създадени добри, работни отношения с колумбийската наркомафия чрез пристанището в Ломоносово. В схемата са били задействани Виктор Иванов от ФСБ и Николай Аулов от РУБОП, Кумарин от колектива "авторитетни бизнесмени" и Путин, осигуряващ прикритие и всякакво съдействие от страна на градските власти. Като цяло - хармония и взаимно разбирателство. Отначало този синхронизиран екип се занимавал с транзит на кокаин през Ломоносовското пристанище, а по-късно се прехвърля към пласиране на продукта на вътрешния пазар и обслужване на парите на колумбийските партньори. Обслужването на колумбийските пари, освен печалба непосредствено за прането, давало възможност и за безлихвено кредитиране в практически неограничени обеми. Както веднъж се похвали Дима Скигин: "С парите няма проблеми, калкото ми потрябват, толкова и ще взема".

Операционните схеми били прости и общоизвестни. Например, вкарването на кеш. Имах познат, който в онези време всяка седмица летеше в Европа, за да взема пари. Той имаше специално палто, в което влизаха 300 хиляди американски долара (30 пачки по 10 000). Имаше и стандартни схеми за превеждане на пари в чужбина с конвертирането им в кеш или по сметка. За тези услуги бяха нужни обеми кеш или "сиви банкови пари" на Запад. Колумбийските партньори предоставяха и двете. Получените по този начин рубли или долари трябваше да се изнасят в чужбина в "изпран" вид. За това беше напълно подходящ експорта на нефтопродукти, който се контролираше от същия този "колектив", участие в проекти по реконструкция на недвижимост и т.н.

И, разбира се, банкови схеми

Възможностите за легализация на каквито и да било обеми пари при наличието на приятелска западна банка, както виждаме, например, с Danske Bank, са практически безгранични.

През 1991 година добрият познат на Владимир Путин Матиас Варниг открива в Петербург филиал на Dresdner Bank. Приятелството между Варниг и Путин е добре известно. Говори се, че те са се запознали още в Германия, съветският и германският шпионин се сприятелили. Путин помогнал на Варниг да открие филиал на Dresdner Bank и му осигурил солидни и проверени клиенти. Варниг и Dresdner Bank пък по приятелски помагали на Путин. Например, когато през 1993 година жената на Путин Людмила попаднала в катастрофа, тя била оперирана в Германия, а операцията платена от Dresdner Bank. Банката плаща и обучението на дъщерите на Путин в хамбургско училище, а на баща им – пътуванията за преговори с местни предприемачи.

Грахъм Смит е имал добри работни отношения с Варниг и освен другите неща е помагал на клиентите на банката да откриват компании и сметки в Лихтенщайн и други офшорни зони. По късно той управлява някои от тези компании като директор.

По това време като инспектор в Управлението по международни операции работи Андрей Круглов, новоизпеченият заместник министър на финансите на Русия. 

Друг "приятелски колектив" била Инкомбанк, свързана със Семьон Могилевич. 

Инкомбанк пере парите на организираната престъпност чрез Bank of New York

На колумбийското направление всичко било грамотно организирано. Вкарването на стоката през Ломоносово, а по-късно и чрез компанията JFC на Шабтай Калманович. Доставката на пари кеш, завъртането им чрез обменни бюра и борсата. Предоставянето на "сиви услуги" по превода на пари зад граница с получаването на налични на ръка или безналични по сметка. Изнасянето на вече легализираните в Русия средства чрез експорт на нефтопродукти, участие в проекти в недвижимост, с последваща продажба на западни клиенти, инвестиране в завземането на големи обекти с последваща продажба на Запада, например, морското пристанище, приватизирано чрез компанията ОБИП и продадено след това чрез лихтенщайнската компания Nasdor и т.н. И, разбира се, приятелските банкови операции, за обемите на които можем да съдим по историята с Danske bank.

Мисля, че Путин и съдружниците му добре са се обогатили чрез прането на пари през 90-те,  с идването си на власт те издигат тази "услуга" на държавно ниво.

Отчитайки съвременния интерес към капиталите на Путин, заявен от американския Конгрес, може да се каже, че част от тях са просто изпиране на колумбийските кокаинови пари чрез разнообразни проекти и банкови схеми. 

Изглежда, че на Запад все пак стигнаха до разбирането, че всички компании, които сега са успешни в Русия са издънки на путинския режим и кагебистите и затова трябва да стоят по-далече, за да не попаднат в някоя мръсна история", съветва Максим Фрейдзон.

Превод:Faktor.bg