5 Декември, 2025

Търсят българска следа в смъртта на Йозал

Търсят българска следа в смъртта на Йозал

Йозал умира внезапно, когато е на 66 години. По това време е президент, но от 1983 до 1989 г. е бил премиер. Ръководи турското правителство през цялото време на т.нар. възродителен процес.

Официалната версия за смъртта му, която тогава шокира турското общество, е сърдечна недостатъчност, пише “24 часа”. Доста пълен за ръста си, той има проблеми със сърцето още от 1987 г. Тогава в САЩ му правят троен байпас, след това държавният глава уж пази стриктен режим, но така и не може да се пребори с наднорменото тегло.

По един или друг начин приживе името  на Йозал свързват и с България. Първо,заради историята с бягството на щангиста Наим Сюлейманоглу и втори път - заради прословутото му изказване на събрание пред съпартийците му от Отечествената партия през 1991 г., когато турският премиер казва: "Ние пак ще завладеем България, но този път ще я купим."

Доста провокативен е и фактът, че ден преди смъртта си Йозал е бил на прием в българското посолство в Анкара. Твърди се, че е бил на изложба на сегашния министър на културата Вежди Рашидов, пил само една лимонада, защото бил уморен след продължителна визита в източноазиатските бивши съветски републики. На другия ден умрял. Така в цялата история със смъртта на Йозал е вкарана и българска следа.

Още тогава пред турски медии синът на държавния глава Ахмед Йозал твърди, че е сигурен, че смъртта на баща му не е била нормална. "Ако това се окаже така, Турция трябва внимателно да разследва тъмните години", заяви Ахмед Йозал.

Властите предложиха да се направи ексхумация, но близките и вдовицата на бившия държавен глава категорично се противопоставиха. 

За да спрат спекулациите, които вече 19 години тегнат над турското общество, Главната прокуратура в Анкара издаде заповед за отварянето на гроба на Йозал на 17 септември т.г. И сега семейството се обяви против, и то главно по религиозни причини, но според магистратите тяхното разрешение за ексхумацията не е било нужно.

На 2 октомври прокурорът от Истанбул Туран Чолаккадъ уточни, че операцията по отварянето на гроба е започнала сутринта и около обед екипите са достигнали до тленните останки, които са пренесени в Института по съдебна медицина за анализ. Магистратът уточни, че на процедурата са присъствали представители на семейство Йозал и адвокати.

Доцент д-р Халюк Индже, директор на Института по съдебна медицина, обяви, че до дни тленните останки на Йозал ще бъдат върнати на близките, след като изследванията приключат.

Малко по-късно д-р Индже уточни пред Анадолската агенция, че експертите може и да не стигнат до категорично заключение за причините за смъртта на Йозал. Просто е минало твърде много време и ако това е било сторено далеч по-рано, вероятността да стигнат до истината е била много по-голяма. И ако експертите имат нещо да кажат по въпроса, това ще стане най-рано през декември. 

През това време обаче турските медии започнаха да преливат от материали по темата. След ексхумация на 2 октомври комисията, натоварена с тази задача, съобщи, че в останките от тялото на експрезидента са намерени стрихнин и креатин.

Отровата стрихнин в Турция се е ползвала за умъртвяване на кучета и мишки, но сега е забранена с изключение на включването й в някои лекарства с лечебна цел, и то в минимални дози. След съчетанието на двете съставки може да настъпи смърт за 15-20 минути, съобщиха турските токсиколози.

На 4 ноември в. "Заман" също съобщи за отровата в изследваните останки. Но съдебните медицински експерти твърдят, че отчетът от разкритието още не е окончателно завършен. 

"Хабер тюрк" пък публикува голямо интервю със сина на Йозал - Ахмед. В него той твърди, че лидерите на Германия и Франция са имали интерес да отстранят баща му, защото не искали да видят Турция в състава на Евросъюза.

Вестник "Терджуман" напомни, че кюрдският лидер Абдула Йоджалан, който сега излежава доживотна присъда на турския остров Имралъ, през 1995 г. е направил изявление, че Йозал е искал да реши кюрдския въпрос и може затова да е отровен от "някои" сили. Изданието напомня, че Йозал има кюрдски произход. Той е от Малатия, оттам са и Мехмед Али Агджа и убитият през 2007 г. журналист от арменски произход Хрант Динк.

В понеделник обаче бившият министър-председател Сюлейман Демирел опроверга заключението за отравяне във вестник "Йени акит", след като първо даде изявление пред специалната парламентарна комисия.

Логичен е въпросът защо точно в този момент, 19 години след смъртта на Йозал, се поставя на обсъждане отровен ли е бил.

Според опозиционните наблюдатели, доколкото ги има в Турция, правителството иска да отвлече вниманието на обществото от външнополитическите проблеми, свързани с революцията в Сирия и деликатните отношения с Иран. Не са малко проблемите на управляващите и с вълненията в кюрдските райони.

От друга страна, правителството и управляващата Партия на справедливостта и развитието на Реджеп Таийп Ердоган правят неимоверни усилия да покажат на обществеността, че за тях няма забранени теми и търсенето на истината е над всичко.

А истината за смъртта на Йозал в някаква степен се очаква да стане ясна след двайсетина дни, когато съдебните медици ще публикуват официалния си доклад.

 

Сподели:

Коментари (0)

Лицата на терора: различните форми на насилие лице в лице

Лицата на терора: различните форми на насилие лице в лице

Медии и новите предизвикателства пред обществото – как да се противопоставим, борбата с тероризма започва с разбирането му

Доклад на европейска разузнавателна служба разкрива шокираща история зад мирния план на Тръмп за Украйна

Доклад на европейска разузнавателна служба разкрива шокираща история зад мирния план на Тръмп за Украйна

Документът описва подробно тайните търговски и икономически планове, които администрацията на Тръмп разработва с Русия, включително съвместен добив на редкоземни метали в Арктика

Европа мисли за немислимото: Отмъщение срещу Русия

Европа мисли за немислимото: Отмъщение срещу Русия

Държавите обмислят съвместни настъпателни кибероперации и изненадващи военни учения, докато Москва засилва кампанията си за дестабилизиране на съюзниците от НАТО