Агресията на Русия влияе не само върху Украйна и най-близките и съседи, но и върху всичките 28 страни от ЕС.  Но в ЕС няма единодушие в оценката за заплахата идваща от Кремъл.  За това пише заместник-директорът на аналитичния център The Atlantic Council Якуб Янда.

В изследването се разглежда как отделните държави от ЕС възприемат заплахата идваща от Руската федерация. Над 450 политически документа, разузнавателни отчети и други източници са ползвани, за да бъде направена оценка на това, как агресивното поведение на Русия влияе върху външната и отбранителната политика на членовете на ЕС – от Естония до Португалия.

 Руската агресивна политика

против Украйна доведе до санкциите срещу Москва, и в същото време агресивната политика на Кремъл, заплашваща с военна сила конкретни страни от ЕС и използването на такива инструменти за враждебно влияние като дезинформация и подкрепа за европейски екстремисти и радикални лидери, отблъсна много европейски държави. Изследването на тези действия от 2014 година до сега показа, че:

-    Шест държави са обезпокоени от руската външна политика и сега са на предната линия на европейската реакция срещу руската агресия (Естония, Дания, Латвия, Литва, Полша, Великобритания);

-    Пет страни в значителна степен промениха политиката и интересите си след агресията на Русия срещу Украйна (Чехия, Финландия, Германия, Холандия, Швеция);

-    Три страни са скрити поддръжници на противодействието срещу руската агресия  (България, Хърватия, Румъния);

-    Три държави практически нямат съществени отношения с Русия (Ирландия, Малта, Португалия);

-    Шест държави се стараят да избягват тази тема (Австрия, Белгия, Франция, Люксембург, Испания, Словения);

-    Две правителства използват руската карта за вътрешна политика (Унгария, Словакия);

-    Три държави продължават да поддържат Кремъл (Кипър, Гърция, Италия).

-    13 страни от ЕС (Естония, Латвия, Литва, Великобритания, Швеция, Финландия, Чехия, Германия, Полша, Холандия, Франция, Италия и Дания) са крайно обезпокоени от руската заплаха и дезинформация и участват в най-малко три съвместни проекта, които имат за цел да се противопоставят на операциите по дезинформация, свързани с Русия.

Трябва да се отбележи, че групата европейски страни, които са явно обезпокоени от руската агресия, нямат лидер. Обединеното кралство вече стъпи на пътя за излизане от ЕС, Германия, както и преди, не иска открито да застане срещу Русия, а Полша е лишена от възможността да стане законен лидер на тази група, заради неконструктивното поведение на правителството си.

Най-силно от всички поддържа Кремъл Италия,

която изрази своята позиция, например, като открито наложи вето на разширяването на санкциите заради подкрепяните от Русия зверства в Сирия.

Лидерството при тази тенденция може да бъде променено след президентските избори във Франция, ако Москва получи там влиятелен съюзник.

Преломен момент в тази ситуация ще стане формирането на следващата правителствена коалиция в Германия, която може да „превключи“ европейските усилия за противодействие и смекчаване на руската агресия в две тенденции.

Тя или може да смекчи позицията към Кремъл и фактически да убие санкциите, или може да продължи принципната позиция на канцлера Ангела Меркел по разработване на правителствена политика, която да отговори на агресията на Кремъл на всички нива – от Украйна до заплахите чрез дезинформация и да стане главен защитник на либералния международен ред.

Как се възприемат заплахите?

Държавите-членки на ЕС разглеждат три основни категории агресивни действия предприети от Руската федерация.

Първата от тях е руската военна агресия, войната против Украйна, започната през 2014 година, и против Грузия през 2008 година.

Руското нахлуване на територията на Украйна, безусловно, оказва най-силно влияние върху това, как отделните европейски институции виждат като заплаха в сферата на сигурността.

Втората категория обхваща опитите на Русия да сплашва или открито да заплашва с военна сила държави-членки на ЕС. Тези заплахи са особено видими по отношение на Балтийските държави, а също така срещу Дания, Финландии и Швеция.

Третата категория включва усилията и действията на Русия по отношение на разбиването на европейския консенсус по отношение на политическите инициативи като санкциите, и за

поддържането на прокремълски политически лидери

 посредством враждебни действия и дезинформация. Тази заплаха получава все по-голямо значение в страните, които не чувстват непосредствена военна заплаха, например в Германия.

В мнозинството източноевропейски и скандинавски страни заплахата от Русия, като правило, се възприема като цяло както от органите за национална сигурност,  така и от мнозинството от политическата класа.

Но в западните и южните държавни от Европа често има разногласия между експертите по национална сигурност и мнозинството от политическия елит, който чество заема по-търпима или наивна позиция по отношение на действията на Кремъл.

Например, френските и италиянските военни участват в работата на НАТО StratCom COE (Център за стратегически комуникаций на НАТО, многонационална военна организация), независимо от това, че тяхното политическо ръководство се отнася много нерешително спрямо проблема.

При изучаването на публичните годишни отчети на европейските разузнавателни и контраразузнавателни структури са очевидни две тенденции.  

Първо, много европейски разузнавателни служби са склонни много открито да отправят предупреждения за поведението на Русия, основно за враждебна намеса в техните вътрешни (например, Франция, Германия, Холандия, Великобритания и Чехия). Някои

Ръководители на европейски разузнавания дори предупреждават за тази заплаха публично и документирано, което не е типично за тях.

Второ, поведението на Кремъл се описва като фактор за влошаването на ситуацията както вътре в Русия, така и сред нейните източноевропейски съседи (не само в Украйне, но и в Белорусия и Молдов), а също така и сред държавите-членки на ЕС.

Препоръки

Агресивността на Руската федерация се базира на вътрешни фактори; клептократичният режим има нужда да подхранва своята вътрешна аудитория с постоянно усещане за външна заплаха. Това няма да изчезне само защото някои европейски политици се отнасят добре към Владимир Путин.

Голяма част от дипломатическите усилия на заинтересованите страни трябва да бъдат насочени към това, спокойно да помогнат на Германия да заеме позицията на главен защитник на либералния международен ред.

Нецелесъобразно е да се очаква някаква съществена промяна в позициите на Гърция, Италия и Кипър.

Европейските дебати трябва да бъдат съсредоточени върху това, как Русия използва енергетиката, за да повиши зависимостта на отделни държави от Москва.

Европейските страни са длъжни да  разработят свои собствени национални механизми за защита и политика против враждебното чуждо влияние и операциите за дезинформация на населението им.

Тринадесет държави от ЕС, притеснени от руската дезинформация, трябва да се обърнат към върховния представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини с молба да бъде укрепен и подсилен Източният комитет по стратегическо развитие на европейската дипломатическа служба.

В идеалния случай полското правителство би трябвало да действа конструктивно в рамките на ЕС и да се превърне в лидер на действията по сдръжане на заплахата от действията на Русия.