Дали ние дължим благодарност на румънци, литовци, финландци и украинци - мисля, че е наш въпрос. Колкото и малък да е бил техният принос, ние сме длъжни да изразим своята благодарност. Това каза в предаването "Денят започва" Петър Стоянов, президент на България 1997 - 2002 година. Повод за коментара му бе изразеното от руския патриарх Кирил огорчение от това, че не сме оценили по достойнството ролята на руския император и падналите руски войни за освобождението на България.

Този въпрос се превръща в много чувствителна тема и започвам да се замислям за 3 март като национален празник, обясни Стоянов. Какъв е този национален ден, ако ще разделя българското общество, допълни той като обясни, че е прочел много коментари и те са били противоположни.

Отношението на българите към Русия не може да бъде променено и в това няма нищо лошо, посочи Стоянов и добави, че цивилизационната ролята на България е призната от всички просветени руснаци. 

Петър Стоянов коментира и случая с лекаря в Пловдив, който уби крадец, влязъл през нощта в дома му. По думите му този казус е дълбоко свързан с големия проблем на българското общество - националната деморализация.

Националната деморализация е най-големият проблем на българите. Защото и корупцията, и съдебната система, и битова престъпност са следствие на този проблем. Забравихме ролята на семейството, църквата и училището. И отговорност за това имат не само институциите, но и българската интелигенция. Семейството, училището и най-вече БПЦ трябва да работят за духовното оздравяване на българския народ, убеден е Стоянов. 

Политикът отказа да коментира казусът ЧЕЗ предвид противоречивите твърдения и разнопосочна информация, за която няма експертиза. Но пък изрази своето мнение по въпроса за референдума за президентска република, за която заговориха от новата формация на Божидар Димитров "Кубрат".

Разбира се, че трябва да се носи отговорност, но за президентската република се позасмях – нямаме основание за черногледство. Нещата у нас не вървят никак лошо, трябва да разберем, че и в страните на Западна Европа се промениха много неща, не могат да ни служат за еталон. Но ние трябва да имаме самочувствие, своята самоувереност. Не трябва да стоим на края на стола. Пречи ни и това, че не станахме истински европейци. Не сме ли много лесно разгадаеми, желанието да бъдем признати. Само хората искат признание, то ги прави герои. Но ние трябва да знаем, че освен нашето минало, имаме ангажименти към нашето бъдеще. Нека да бъдем такива, каквито сме, а не да се харесваме непременно на всички. Достойно да бъде национално е само това, което е истина, аргументира позицията си бившият президент.

Според Стоянов популизмът в Западна Европа се е засилил и благодарение на мигрантската криза. Страхът от работната ръка от Източна Европа е също причина за западния популизъм. Но ние трябва да имаме по-сериозен поглед – да защитаваме нашия национален интерес, но без да ни води някакъв краен национализъм, без да си служим с популистки тези. 

Що се отнася до нашето отношението към Западните Балкани - то винаги е било еднозначно. Тук сме силни, защото имаме политически континуитет. За нас е важно Западните Балкани да са в ЕС, както и Албания да е в ЕС. Но имаме една много тежка роля – ЕС е доста уморен, а ние трябва да ги убедим, че е това е печелившо и за тези страни, и за ЕС. Те са малки, ще бъдат по-лесно преглътнати от ЕС. Сигурност и човешки права не трябва да се разделят. Те трябва да вървят заедно – това трябва да изисква ЕС от страните в Западните Балкани, категоричен е Петър Стоянов.