Президентът на България в периода 1997 - 2002 година Петър Стоянов сподели свои размисли за първите години на демокрацията, за митовете, истините и лъжите в тези години.

„Има много фалшиви митове за тези изминали 30-години – посочи Стоянов. – Реално, бяхме неподготвени преди 30 години за това, което се случи. Въпреки, че чехите имаха Хавел, поляците – Валенса. Комунизмът рухна някак изведнъж. Реално обаче комунизмът бе свален на принципа на Римското право. Тогава в Русия осъзнаха, че могат да разполагат с богатствата, само докато са живи. Заради това и явно на някой му хрумна да се мине към една дирижирана пазарна демокрация и богатствата да бъдат наследявани. В основата на този голям прелом за мен бе именно това. Истината е, че само посветените в този преход реално се възползваха в най-голяма степен. Вижте кои са големите олигарси в Източна Европа и Русия. Това обаче не ни отнема радостта от усмивките на стотиците хора, които виждахме от митингите тогава. Желанието, доверието на хората, които искаха промяна. Имаше истинско въодушевление. 

Събитията около короанавируса сега ми подсказаха, че е време да съм в крак с историята и си направих личен сайт. В него може да бъдат открити и конкретно неща за всички тези  митовете, истини и лъжи през тези години.

В моя президентски мандат не е имало големи фейк новини. Беше особен мандат, защото исторически стана така, че като се заклех, България нямаше парламент и правителство. Така цялата институционална власт попадна в ръцете ми. Правителството на Виденов тъкмо бе подало оставка. Хората бяха по улиците и не искаха втори кабинет на БСП. Тогава направихме няколко знаменателни неща. На втория или третия ден подадохме молба за членство в НАТО и няколко дни по-късно бе голямата конференция на НАТО в Мадрид, където се обсъждаха новите държави Ако бяхме закъснели малко, приемането ни щеше сериозно да се забави. Тогава направихме и първите крачки за въвеждане на Валутен борд. Направих тогава серия сондажи  и предварително политическо съгласие постигнахме. Това ме направи популярен президент и мишена на хората, които не искаха да се правят подобни реформи. 

Иначе трябва да видим защо Русия вижда сега в себе си не покровител, а основна държава в славянската дъга. Русия полага огромни усилия от тази гледна точка. Когато станах президент, повтарях често за цивилизационен избор. Явно съм предусещал, че нещата може съвсем скоро да се променят и вместо желание към ЕС и НАТО, може да останем в сива зона. Заради това и положихме огромни усилия, подчинени да направим процесите за членство в НАТО и ЕС необратими. За да не се случи, да дойдат след мен други сили, които да променят курса.

Наясно бях, че българският народ, независимо от сложните отношения с Русия, българите хранят традиционно топли чувства, ако не към политиката, а към руснаците. Заради това и бе важно, като водя политиката по отношението на НАТО, да успея да убедя българите, че това не е във вреда на Русия. Заради това и след първото си посещение в САЩ организирах бързо и визита в Русия. Тогава Борис Елцин заяви, че с българския президент Стоянов се е разбрал много добре. Исках да потвърдя, че отивайки в НАТО, не се дефинираме като врагове на Русия. И той го разбра.

 Това в Съединените щати сега е нов процес на търсене на идентичност на американската нация. След 11 септември имаше такова обединяване при тях и сега отново нацията им трябва да се обедини и да престане с бели, черни и т.н.

Категорично не съм имал обтегнати отношение с Иван Костов, когато бе премиер, а аз президент. Определено сега отношенията президент - премиер не са такива, но не искам да коментирам тази тема. В момента политическият водещ мотив е борбата с корупцията. Тя е проблем и на най-развитите общества. Не е вярно, че у нас има корупция, а в Норвегия – не. Разликата е, че там се борят всекидневно с корупцията, а тук - не. Това трябва да променим. Това не е институционален въпрос, а на възпитание, обучение, дори на църква. Чувството на българите от малки, че е по-добре да живееш в унисон със закона, трябва да бъде внедрено, но се изисква време, много време за това.

След всичко случило се през годините, за нас остава да използваме най-добре натрупаната мъдрост. Големият въпрос е накъде отива цивилизацията ни. 

Член съм настоятелството на Александрийската библиотека и никога не съм изпитвал по-голям респект от срещата си там с толкова мъдри хора. За нас остава да използваме натрупаната мъдрост през вековете. Всяко общество има своите мъдреци и трябва да се възползва от тях.  Като дете ме учеха на една мъдрост на Гьоте, че „Мъдрост е да знаеш къде да спреш”.

В нашия забързан живот най-вече в България, тази свръх концентрация върху домашните проблеми, едва ли ни дава възможност да се замисляме за големите неща. Проблемите, пред които сме изправени сега, са сериозни в цивилизационен план и това е големият въпрос който обсъждат умните хора сега – накъде отива нашата цивилизация”.